Чудомир има разказ за един търговец, който отишъл при градския художник да му нарисува фирмена табела. На табелата искал да има лъв.
-Вързан ли да е лъвът или отвързан?-попитал художникът.
-Защо? Каква е разликата в цената?-заинтересувал се търговецът.
-Вързаният е 100 лева, а отвързаният – 40.
-Нека да е отвързан.
Нарисувал художникът табелата. Станал лъв за чудо и приказ. Монтирал я.
След първия дъжд боята изчезнала. Търговецът се ядосал и отишъл при художника.
-Ти защо ме излъга? Дъждът изми боята!
-Аз нали те попитах вързан ли го искаш или развързан. При първият дъжд е избягал!
Просто художникът рисувал отвързаният лъв с постни бои. 
Същото е и при асфалта.
В България технологиите винаги са били смятани за някакво ненужно ограничение. Хитър Петър винаги иска да направи от нищо нещо. Защото не е чел О.Хенри. Той пише, че от нищо само жената може да направи супа, шапка и семейна сцена. Но, понеже, става дума за пари, хитростта винаги надделява над технологичните ограничения. И така от „икономисването“ на 5% битум, например, се докарва една твърде прилична сума, която влиза в нечии джобове. Спомняте ли си онзи фелдфебел, който обяснява на Швейк как нагоре във военната йерархия някой пуска заповед да се намали грамажа на граха във войнишката супа с грам и половина и от това става милионер?
При нас някога беше същото.
Сега вече не е. Сега нещата се изродиха до онзи виц за кафето в началото на осемдесетте:
„Стои си кафеджията в кафенето и си мисли:
-Мама му стара. Аз не им слагам кафе. Те не си слагат захар. Тогава какво пият?“
Има много модерни и изключително трайни технологии за строеж на пътища. Има технологии за трайно запълване на дупки. Има технологии и за обезшумяване на градските улици и шосетата край населените места. Но у нас ги няма.
Защо?
Преди повече от 10 години предложих на един бивш кмет на София да ми даде една малка уличка, на която да запълня дупките с канадска технология. Дадох му гаранция 5 години, като му обясних, че на практика ще издържи 10. Той ме погледна учуден и напрегнат. „Ти какво? Да не искаш да ме застрелят зад първото кьоше?-ме попита той.“ Оставям го без коментар. Предложих и немската технология „Ренолит“, която включва цимент, грунт и полимера „Ренолит“ при изготвяне на основата на пътищата. Полимерът след няколко часа полимеризира, като запълва всички каверни и не позволява на влагата да проникне и да разруши пътя. Така пътят става водонепропусклив. Над тази основа се полага тънкият изтриващ се слой. Ако някой е минавал през последните 40-50 години по пътя Пловдив-Пазарджик постоянно, ще си спомни, че основен ремонт на пътя не е правен. Всъщност, той е строен през 1938 г. от германска фирма и досега не е ремонтиран. Само се сменя изтриващия слой. Защото основата на пътя е бетон. Но не български бетон. Немецът спазва технологията и не спестява нищо, за да спести огромните пари от ремонтите на пътищата. Ако някой си направи труда да изчисли колко пари са дадени от общината за ремонт на главната улица в града или селото, където живее и колко би струвало направата на една улица по една такава технология ще се хване за главата или за тоягата и ще подпука и кмет, и съветници, и пътностроителни фирми. Защото сумите са в много пъти повече.
Ренолит не е единствена технология. Има и американска. Казва се „Сойл-цимент“. Тя беше използвана още при войната в „Голфа“. Минаваше един булдозер през пясъците на пустинята и заравняваше терена. След него вървеше грейдер и уплътняваше, а най-отзад минаваше цистерната, която изливаше полимера. След няколко часа танковете минаваха по този път без да се опасяват, че ще затънат в пясъците. Сега, вероятно има и други.технологии подобни на тази.
И какво от това?
Предлагал съм и двете технологии на много кметове, министри и фирми. Резултатът е категоричен. Никой не ги иска.
Защо?
Защо не искат по-евтини, по-здрави и по-трайни пътища кметовете, министрите и пътностроителните фирми? Защо не искат високо качество и реноме?
Много е прост отговорът. Защото искат да са богати. Колкото по-често, колкото по-лоши материали влагаш на възможно най-висока цена, толкова по-бързо и повече забогатяваш. Това е логиката на българина, независимо дали е кмет, министър, депутат или пътностроител. А когато не си един от горните, пищиш, че крадат, лъжат и не спазват технологията. Направо се чудя къде да сложа себе си в тази формула? Накрая реших, че не съм българин. Защото имах възможност да направя бърза политическа кариера, но като знаех начина на мислене на тези, които влязоха в политиката се отказах. Ние мислехме съвсем различно и аз трябваше да се превърна в черната овца, която хапе и рита. А аз най-добре знам дали хапе и рита овцата. Предпочетох да си остана вълк-единак, но да запазя себе си.
Сега познавам вече фирми, които започват да прилагат подобни технологии. Но те мълчат, когато ги питам защо не станаха първите български фирми, които строят здрави и трайни пътища когато им предлагах технологията.
Предложих преди 2-3 години да се закупи една швейцарска технология за раздробяване на автомобилни гуми. Технологията е абсолютно екологична, защото прави това с… обикновена вода. Получените гранули могат да се използват за смесване с горния износващ се слой и по този начин намаляват шума от 85 на 40 децибела. Което за градските условия е много важно. От тези гранули се правят и шумозаглушители, които поглъщат шума и служат като екрани за шума в населените места. Да оставим настрана, че от тях се прави и топлоизолация и газ за двигатели и ТЕЦ.

Мислите, че някой се заинтересува?
Грешите!
Една единствена фирма, която се занимава с екология прояви интерес и аз ги заведох в Швейцария. Вероятно те ще са и единствените, които ще забогатеят от технологичното обновяване на икономиката и мисленето ни. Друг е въпросът как ще се справят с общините и държавните институции да не им пречат и да прилагат технологията.
Направих пътека до агенцията по пътищата, която си сменя името с всяко правителство. Исках да ми дадат една къса отсечка като пилотен проект.
Не ми дадоха.
Разбирам ги. Те не искат да има база за сравнение.
Ако трябва, ще разрушат и отсечката Пловдив-Пазарджик