Арестувано интервю

ЕНИЧАРИ ХОДЯТ, МАМО, ИЗ МЕДИИТЕ…

За свободата, достойнството и куража на журналистите • Кой и защо ни внушава комплекси за малоценност на национална основа • БКП и ДС са родителите на днешните средства за масово осведомяване

Медиите в Того по-свободни от нашите, направо крещи заглавие от вторник, 20 октомври 2009 г. Под него четем: България е на 68-мо място в света по свобода на медиите. Така е според последната класация на организацията „Репортери без граници”. Пред нас се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити. Последни в тазгодишната класация на „Репортери без граници” за трета поредна година са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея. Те заемат 173-о, 174-о и 175-о място.[1]

Това е началото на публикация в българска интернет-медия. Цитатът е красноречив и не се нуждае от обяснения.   Предложеното по-долу интервю е илюстрация на несвободата на нашенските средства за масово уж осведомяване.   Позволявам си да го предложа на вашето внимание, поради една елементарна причина. Когато редакция поиска интервю и го получи, това представлява сключване на своеобразен устен договор, ако щете – мъжка дума, че то ще бъде обнародвано.  Нарушаването на негласното споразумение е демонстрация на липсата на човешко достойнство и на професионален морал. В случай, че интервюто не става за поместване, редакцията дължи обяснение на интервюирания.

Ето историята на конкретния случай. На 7 октомври, четвъртък, ми се обади представител на водещия се за втори по тираж седмичник в страната и поиска спешно интервю за предстоящия брой от 13 октомври 2009 г. Спазих уговорката и отговорих на въпросите. За съжаление времето и трудът ми отидоха на халос. Оказа се, че интервюто няма да види бял свят. Досега никой не ме е известил поради що то бе озаптено. Дочух, че из редакциите са разпространени списъци на хора, които са забранени. Даже имената им не бива да се появяват, защото са вредни за болшевишкия режим в страната. Доколкото разбрах, до скоро моето е било на челно място. Което приемам като висока оценка, а не като обида или с някакво опасение. Имало и друг – на недосегаемите, за момента. И двата били променливи, но първият се оказал по-консервативен. За актуализацията на втория можело да се съди по публикациите в медиите на БКП, поверени на тандема майка и син – Ирен Кръстева-Делян Пеевски. Сверих информацията с бивши колеги. Един от тях, опитен международник, бе изумен, че не зная. Така било във водещите медии! Нима наистина годината е 2009-а, а не 1989-а?

Интервюто, с което предстои да се запознаете, се отнася най-вече до т. нар. медии, което ще рече посредници. Те трябва осведомяват хората и да посредничат между източниците на информацията и публиката при предаването на Истината. Не само у нас, на повечето места по света това не е така. Ала тук все повече се усеща прилагането на Лениновото схващане за медиите като средство за възпитание. Насърчава го министър-председателката Б.Б. Тя се закани на журналистите, които я критикуват лично или поместват чужди мнения, които са критични към изпълнителната власт.[2] Те вече нямат това право. Длъжни са да насаждат у аудиторията чувство за правилно отношение към властта и богатството. Който мисли различно, не бива да бъде допускан до средствата за масово осведомяване, по-точно за всеобща дезинформация. Все едно не съществува. Според максимата на другаря Йосиф Джугашвили: Има човек, има проблем; няма човек, няма проблем. Сталин е винаги жив! Нашенските медии са доказателство за това.

Е, все още съществуват съвсем малко засега непревзети територии на свободното слово, каквато е Форумът. Позволявам си да се възползвам от любезното й домакинство не толкова заради себе си, а за намаляването на илюзиите у хората. Тъй като безпочвеният оптимизъм е дори по-вреден от неоснователния песимизъм. Иска ми се все повече хора да заживеят в реалността, а не във виртуалното пространство на своите фантазии. Дано бъда разбран… Ето и текстът на самото интервю.

– Известни са твоите ако не националистически, то патриотични пристрастия. Как прие провокацията с разрушения паметник на незнайния турски воин в село Славяново?

– Като отлично проведено активно мероприятие за манипулиране на обществото със сериозното участие на медиите в него. Да попитам: Това ли е проблемът ни в момента? През седмиците, когато стана ясно, че ще бъдат увеличени акцизите на консумативи като горивата, цигарите и алкохола,[3] ще бъдат повишени цените на елктро- и топлоенергията и се заговори за вдигане на пенсионната възраст с пълно „равноправие” между жените и мъжете в това отношение, някой извади случая в Славяново. Забележете многозначителното име на селото, в което възникна някакъв „турски” проблем. А ние, от своя страна, не сме и славяни. Ако не бяха средствата за масова дезинформация, никой нямаше да узнае за „проблема”. Изведнъж някаква невидима ръка с диригентска палка даде знак на трите ефирки да строят репортерите си пред купчина камъни с кичозна композиция с верски оттенък отгоре й. Заговори се за „етнически мир”, сякаш сме в етническа война. Най-малко две седмици вниманието на населението бе отвличано от неговите реални проблеми и ехото още не е заглъхнало. Вместо да се втренчат в това, че едва свързват двата края, а повишение на пенсиите и на заплатите на чиновниците не се задават на хоризонта, хората взеха вербално да бъхтят въображаеми „турци”, „ислямски фундаменталисти”, взе да се чува думата „джихад” и т.н. Изобщо пълна програма. И никой не зададе въпроса: Кой има мотив – сметка, от това напълно изкуствено напрежение?

Чудя се на „паметта” на т. нар. народ. Ние никога не сме били роби. Може би донякъде единствено по време на комунистическото управление, което продължава и в момента. Да сте чули обаче призиви за сваляне на болшевишките паметници и символи? Та над столицата се извисява снагата на чужд воин поробител във вид на Паметник на Съветската армия. Пловдивчани са постоянно „следени” от същия враждебен войник със шмайзер в ръка. В Правец се мъдри монумент на циганския диктатор Замфиркьов, което на родния му език ще рече Живков. Неотдавна в аления Червен бряг са издигнали паметник на комунистическия престъпник Пеко Таков. Не, така изманипулираха общественото съзнание, че скоро наистина може да се стигне и до противопоставяне по-скоро на верска, а не на етническа основа. Защото у нас не живеят турци. Ако някои са решили, че се чувстват такива, тяхно право е. Какви са нашенците в САЩ, Испания, Англия, Гърция? Някой да ги притеснява, защото са българи? Случаят в Славяново е образец на комплекс за национална малоценност.

– И за посещението на чешкия скулптор Давид Черни ли си на същото мнение?

– Разбира се. Първо, той е чешки гражданин, но е евреин с психични отклонения. Фамилията му е Шварц. Това момче е намерило дамара, както се казва по народному. Прави се на интересно и затова му обръщат внимание. Преди време в Чехия закачи скулптура на малко дете, почти бебе, което пълзи нагоре по фабричен комин. И сам обяви това за „шедьовър”. Трябва ли да се занимаваме с всеки луд, който иска да дойде и да се пъчи у нас? А кметът на Пловдив действа като типичен комунистически политически офицер, какъвто е по тапия и манталитет.

Освен това държа да подчертая: метафората на Шварц-Черни за нашата страна не е далеч от истината. Ние сме клоаката на ЕС. Да не говорим, че в почти всички наши села и в малките градове все още няма канализация и сметосъбиране. Доста нашенци живеят като през ХІХ век. Лично аз имам достатъчно самочувствие като човек и българин, за да се засегна от някакъв недоказан „творец”, който е толкова „изобретателен”, че хвърли скулптура на Саддам Хюсеин в резервоар с формалдехид и озаглави „произведението” си „Акула?! Нямаме ли вяра в себе си и достатъчно достойнство, та да престанем да обръщаме внимание на подобни малоумници?

– Добре, ама Юзеир Юзеиров май иска да съди водещата на предаването „Челюсти” по Нова телевизия Дияна Найденова. Била го обидила! Как ще коментираш това?

– Като ответната глупост. Това момче е подставено лице. Никой не попита братята как са забогатели, кой е внедрил единия в Белгия? Преди да е решил да става „публична личност”, този Юзеиров е трябвало да обмисли цялата ситуация. И да осъзнае, че ще попада на хората в устата, както се казва. В това число и на журналята. А те са различни. Явно споменатата водеща е по-проклета. Ама този „мюсюлмандемократ” да е мислил предварително. Аз съм категоричен противник на съдебните и на всякакви преследвания заради слово. Привърженик съм на пълната свобода в това отношение. Дори искам промяна в законодателството. Не бива журналистите да бъдат съдени. Страхът отнема и без друго нищожната им свобода. Нямам представа какво се е случило, но ако е бил в студиото, Юзеиров е можел да си тръгне. Гледах едно предаване на това момиче, което полага неимоверни усилия, за да прикрие диалекта си. Няма да повторя. Не е по моя вкус. Което не означава, че му желая злото. Ако този Юзеиров има поне малко акъл и дори съвсем малко свободна воля, най-добре е да не закача въпросната водеща или който и да е друг журналист. Аман, на това съм се наживял. Нали Тренчев е шестият, който ме съди… В средата на октомври [б]е поредното дело с Едвин Сугарев като свидетел от моя страна.

– На какво отдаваш реакцията на медиите и на хората?

– На онзи план, който се изпълнява в целия свят, а мнозинството го възприема с необоснована насмешка. Хората, без да са запознати с тази програма, без да четат и узнават фактите, с болшевишка надменност я наричат „конспиративни теории”. Една от ролите на медиите е да насаждат отрицателни емоции, да помагат човечеството да бъде натиквано в ъгъла, в който като боксьор, изпаднал в състояние „гроги”, да бъде затрупвано лавинообразно от тежки удари. Така отделният човек изпада в меланхолия, в униние. Като подгонено животно търси изход за собствените си проблеми и не вдига глава нагоре, за да види какво прави върхушката. Още по-малко се интересува дали няма друг, истински, но скрит елит, който дърпа конците зад кулисите.

Например на 8 октомври т.г. челното съобщение на известна електронна медия бе озаглавено „Пиян уби жена на пътя, дете с опасност за живота”. То съдържа няколко отрицателни послания. Първо, убита е жена. Второ, ранено е дете, а нашенецът все още дава мило и драго за потомството си. Трето, за пореден път законът е бил прекрачен – пиян човек управлявал автомобил. Тук вече се прокрадва мисълта за ненаказаността. Съветският гражданин Максим Стависки е символът на тази недосегаемост. Та читателят плюе в пазвата си, зер да не го стигне такава трагедия. И се успокоява – има и по-лошо от неговото дередже. Затова си трае. „Каквото за всички, това и за гол Хасан.” А като пийне, не се сеща за убитата жена и за детето, което бере душа, а за Стависки. Затова сяда зад волана. Допуска, че и той ще е от недосегаемите, като кънкьора и подобните му. А в същата медия го очаква следващо подобно заглавие: „ТИР се преобърна по покрив на АМ „Хемус”. Между тези две има известия за „чистка” в НАП-Русе и т.н.

Ето челни заглавия от същата дата на друга, уж конкурентна медия: „Трамвай №22 пламна в движение на бул. „Дондуков”, „18-годишна с Опел уби дядо на пешеходна пътека”, „Спипаха ченгета на 1,5 л водка”, „Описват в регистър БГ престъпниците по света: 40 180 нашенци търкат наровете в над 100 затвора по света”… За капак, ни в клин, ни в ръкав, акцията приключва със „Звънецът бие и за Дядо Мраз”?! Какъв Дядо Мраз, нали обърнахме гръб на този съветски „герой” и се върнахме към Дядо Коледа, макар и той да няма нищо общо с вярата ни? Ето отговорът – цитирам: „Школа за дядомразовци откриха в Нижни Новгород, съобщава ИТАР-ТАСС.” Важна, грандиозна вест! Явно няма измъкване от лапите на съветската – пардон – руската мечка…

Това постоянно негативно облъчване продължава от зори до мрак. Пък и с какво добро медиите да зарадват „драгия” зрител, слушател или читател? Дали т. нар. бизнесмени са свят, та да представят примера им? Или политиците? Що за културни дейци имаме? Кой народ би допуснал довчерашните му мъчители, продали душите си на чужда сила, да му преподават уроци по морал? Вижте „героите” на българите – мутри, чалгаджийки, хомосексуалисти, деца на доказани убийци, а напоследък – и една сръбска комунистка, чиито баща е убивал невинни хора, а тя като „златното момиче” от приказката се пребоядисва от червено в синьо, после в кафяво, а сега във фекално жълто. И раздава поръчаното й от когото трябва „правосъдие” от екрана на една ефирка. Друга, вече спомената, от същата телевизия и едно радио, всекидневно демонстрира своята провинциална като манталитет агресивна посредственост. Държи се по хамалски грубо с гостите в студиото, демонстрира липса на възпитание и маниери, и сякаш се гордее със своята недодяланост. Участниците в предаването й – същите. Изобщо, „каквото повикало, такова се обадило”. Ако гледате телевизия в т. нар. трети свят, няма да срещнете подобни медийни чудеса. Тук интелектуалната сиромашия е превърната в норма, в еталон. Ценят я, защото е удобна и служи за отвличане на вниманието. Когато страдащият от графомания и логорея клоун Юлиян Вучков, извършвал мокрите поръчки на БКП в културата, става нравствен ментор, обсъждането на духовните явления се превръща в гротеска. Всичко това е отдавна обмислено, планирано и се изпълнява с тевтонска точност. В коя страна ще позволят министър на културата да стане лице, най-цинично пирувало по време на тежка и всеобхватна криза? А преди по-малко от десетилетие най-големият тукашен гангстер лично „награди” настоящия тартор на културната мафия с „почетното” звание „главен мултак”. Само у нас и в Италия прононсирани криминални престъпници могат да станат министър-председатели, както е понастоящем. Италианците и напоследък особено журналистите им поне не траят. А тук разбойничеството е на почит.

Девизът е: „Panem et circenses” – „Хляб и зрелища!” Ако допуснем, че посредствени същества като тоталитарните Лили Иванова, Йорданка Христова, Нешка Робева и Мария Гигова, угодници като Славчо Трифонов, Ники Кънчев и милиционера Росен Петров, физически и морални смърфове като Иван и Андрей, чалгаджии като Азис и Сашка Васева, изобщо всякакви безсрамни кръчмарски и телевизионни шантонерки с неизяснен пол и с изкуствени прелести са в състояние да правят зрелища. Не се ли впечатлявате, че бръснари и шивачи се превърнаха в „елит”?! Наричат ги „стилисти” и „дизайнери”! Певачки и обикновени леки жени, откровени малоумници и измамници, някакви полумъже също са присадени в тази компания. Въпрос на интелектуално равнище на нацията. Явно простащината допада на настоящия „средностатистически” българин. В нея той оглежда собствения си образ. Комунизмът отгледа такива рожби. Това е неговата култура. Християнството роди Бах, революцията – Дунаевски. Даже вдовицата на Луканов безочливо констатира, че у нас „нищо не се е променило, а накъдето и да погледнете, виждате деца на номенклатурата”. Сякаш тя и разстреляният й съпруг ни лук са яли, ни лук са мирисали?!

А истината за нас е горчива. Същия ден, за който вече споменах, водещата новина на една агенция, разбира се, пак на човек от ДС, бе: „Хората обедняват, сочи изследване за кредитите.” Никой не изнася истината за стопяването на нацията. Преди два месеца съвсем между другото промърмориха, че през 2007 г. делът на децата до петнадесет годишна възраст е бил 15 на сто от населението, а понастоящем е 13. Хората губят работа, масово не могат да доживеят до пенсия. А онези, които дърпат конците, занимават обществото с каменната купчина в някакво село и с извратеностите на някакво еврейче от Чехия! „Така сме ний, така живейм, дай чалга и ракия и дий…”

– Защо става всичко това в медиите?

– По много причини. Преди всичко поради страха от уволнение и безработица. Политическите репресии бяха заменени от икономически. Освен това медиите се напълниха с измекяри, непрофесионалисти, люде без принципи и достойнство, еничари, готови на всичко в името на заплатата. Давам пресен пример. Миналата сряда[4] вечерните новини на една „голяма” уж американска ефирка започнаха с това, че италианският Конституционен съд поискал дълга отсрочка по делото за имунитета на действащия министър-председател. А час по-рано световните медии известиха, че същият съд вече е отхвърлил закона като противоконституционен. Берлускони заяви, че няма да подава оставка, а говорителят му нарече решението на съда „политическо”. Искам да кажа, че както по-рано всички съветски и други „братски” ръководители бяха наши най-верни приятели и даже нещо повече, така днес има нови безгрешни „приятели” и „братя”. Едни и същи люде или техните наследници коленопреклонно служат – по-рано на едните, сега на другите. Те са родени аргати, но биват зачитани като „авторитети”. Навремето нямаше избор, а сега има. Става дума за морал, за чест, за това дали си личност или лакей. То е като статията на Костов в „Работническо дело”. Този „мавър” е толкова „умен”, че подтикван от амбиции и мерак, две седмици след промените предложил спасение на БКП, горкият. То е все едно да сте си купили фабрика ден след национализацията от декември 1947 г. и да настоявате „да оправите” нацията. Добре, че бе Луканов, за да го проводи в своята рожба СДС… За да се уверите, че това е така, питайте очевидци – например моите приятели Янко Янков, Николай Колев-Босия и дори Йордан Василев. Пише го и друг свидетел – Костадин Чакъров, съветник на Тодор Замфиркьов-Живков. „Сините” болшевики не вярват. Хората са толкова зомбирани, съзнанието им е тъй промито, че истината трябва да има заострен като на копие връх, та да стигне до умовете им. А да мислят? Забравете… Свикнали са партията да мисли вместо тях.

Друг пример. Светът прогърмя със скандала около еврейския произход на иранския президент Ахмадинеджад. Намесиха доказателства дори от английската шпионска служба MI6, която потвърди факта. Тук или мълчаха, или натикаха тази вест в рубриката „И други”. А тя обяснява поведението на този ръководител. По правило който най-силно крещи, винаги е гузен. Спомнете си произхода на „антисемитите” Сталин и Хитлер или „силните седесарски шутове” на агент Николай… Философът Бердяев го е формулирал съвсем точно: съчетание на сатаната с антихриста.

И още нещо. На кои свои доверени лица партията повери средствата за всеобща манипулация? На нейни проверени синове и дъщери, до един зависими от миналото си мушмороци. Например „трудовият” Тошко Тошев бе служител на ГК на БКП. Клеветил е хора. Поне за доносите му срещу Янко Янков има доказателства. Вдовицата на Луканов искала да го съди заради снимката на покойния й съпруг в моргата, обнародвана в един от дадените му на изполица вестници. И този „храбрец” на „медийния фронт” я следвал и пълзешком я молел за извинение… Какви демократи могат да бъдат заместник-партийният секретар на в. „Отечествен фронт” Петьо Блъсков или бившият му приятел Валери Найденов – потомствен комунист и агент на ДС, с майка легионерка?! Ами заместник-партийният секретар на в. „Народна младеж” Юли Москов или възпитаният да измъчва вързани затворници син на директора на концлагера Белене, комунистът и ченгето Тома Томов? Да продължавам ли с Кеворкяновци, Коритаровци и Герговци; с Пръмови, Енчевци и Инджевци; със Свиленовци, Гареловци, Солаковци, Ковачевци, Джамджиевци, Туневци, Минковци, Филиповци, Събчевки и Спасовки; с червения гестаповец Димитър Иванов-Кагебето и собствениците на телевизиите – до един, без изключение, болшевики и ченгета – Агафоновци, Манджуковци, Симеоновци, Барбудевци, Герговци, Гроздановци, ТИМ-аджии; с онези, на които партията довери основаването на „частни” радиа с откраднати от народа пари – агентите на ДС Радосвет Радев, Петър Пунчев, Константин Тилев – цялата алчно червена фашистко-ченгесарска сган… Но за т. нар. български народ всичко това няма значение. Признавам, че и досега зяпвам от удивление, като ми рекат, че не е важно къде са били тези другари, а какво правят и говорят сега. Всеки имал право да се променя… Безумие, достойно за перата на Достоевски, Гогол или Кен Кийси!

– С какво се занимаваш сега?

– Както вече казах, пиша и превеждам книги. Надявам се до края на годината да се появи последната част на трилогията ми: „Спомени за изгубения живот”, „Чудовището” и сега – „Името на звяра”. Предстои да свикам пресконференция, на която бившият заместник-началник на икономическата полиция във Видин Цанко Димитров ще изнесе документи, данни и факти за поредица крупни стопански престъпления, извършени с участието на политици от всички цветове, на които МВР, ДАНС, следствието и прокуратурата не обръщат внимание. Вместо да му благодарят, го тормозят. В събота, 31 октомври т.г. от 11,30 часа издателят ми Пламен Анакиев организира среща за представяне и обсъждане на мои и преведени от мен книги. Тя ще се проведе в книжарницата на бул. „Дондуков” 21А в столицата. Иначе май ще се наложи да се хвана на работа като продавач или пазач. На толкова ме оценяват нашенци. Пък и за мен не съществува обиден труд, стига да е честен. Знам две и двеста. Ако реши Господ, има вероятност да отворя свой сайт в интернет. Нека само да е живот и здраве…

София, 7 октомври 2009 г.

[1] „Медиите в Того по-свободни от нашите: България на 68-мо място в класацията на „Репортери без граници”, Всеки ден, www.vsekiden.com, София, вторник, 20 октомври 2009 г., online: http://www.vsekiden.com/?p=59740

[2] По този повод моят приятел Николай Колев-Босия призова колегията „осъдим не само морално, но и съдебно министър-председателя”. Обръщението му бе към „всички почтени и честни журналисти”. (Вж. Николай Колев-Босия – „Журналисти, да дадем под съд премиера Бойко Борисов!”, Afera.bg, Варна, 12 октомври 2009 г., online: http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7345&Itemid=9) Нито един не го подкрепи. Което показва броят на „почтените и честните журналисти”. (Лично аз се обиждам, когато ме нарекат „журналист”.)

[3] Интервюто е отпреди отказа на правителството засега да повишава акциза на горивата и алкохола.

[4] 7 октомври 2009 г. Бел. ред.