Разкази от маршрутката XXXVIII – Лично мое си днешно осъзнаване

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Разкази от маршруткатаДнес осъзнах нещо – ей, това маршрутката наистина е велико нещо. Не че не съм го казвал до сега, но да си кажа пак. Освен спомагане на социалния, сексуалния и културния ми живот, води и до подобряване на мисловните ми процеси – та колко много неща осъзнах там. Та днешното ми осъзнаване е следното, пътниците в маршрутката могат да се разделят символично на три групи – пътуващи отпред, пътуващи отзад и пътуващ до прозореца, шофьора е извън класациите щото той не пътува, той педалира. Съществената разлика между така обусловените общности от пътуващи, може да се забележи точно в такива дни, когато навън е относително хладно, но не студено. Тази относителна хладност плаши паркиралия седалищните си части до прозореца и той избягва отварянето на прозореца , това от своя страна не пречи на пътуващите отзад, по простата причина, че някак си се получава така щото отзад има повече пространство

, което има по-голяма наситеност с кислород. Не така стоят нещата за предните пътници. Както съм отбелязал – отпред са болшинство. Това от една страна е добре, води до една почти интимна близост между непознати, тази близост освен всичко друго спомага и за липсата на достатъчно място, което пък предполага невъзможността на някой да падне. Но от друга страна, тази предна наситеност на тела, води до малка концентрация на така жизненонужния за правилното функциониране на организма кислород. След като някой от предните индивиди установи недостатъчността на свеж въздух, който да изпълва дробовете, следва подкана за отваряне на прозореца с последващо постъпване на кислород. То наистина кислорода е примесен с още вещества, които не са толкова полезни за човешкия организъм, но все пак това подпомага вдишването и издишването на преднопътуващите. Тук обаче се получава сблъсък на интереси – пътуващите отзад, неизпитващи остър недостиг на кислород, започват леко да се изнервят от постъпващия хладен въздух, пък и те нямат привилегията да са плътно един до друг. Тази им разделеченост не предполага обмен на топлина между телата, затова на някои индивиди от заднопътуващите им става хладно и следва подкана към прозорецостоящия да затвори. В момента, в който той изпълни молбата дошла отзад, започва ропот отпред. Любезността вече е изчерпана. Явно липсата на достатъчно кислород, води до нарушение на мозъчното оросяване и иначе интелигентни на пръв поглед хора започват да ръсят думи от сорта:

 – Аре отвори скапания прозорец бе, кво искаш да се удушим тука ли, мамка му.

Този, който е до прозореца, проявява разбиране и отново отваря пътя за свеж полъх, но почти моментално започва негодувание откъмто тила му.

 – Абе затвори бе, изстинахме тука егати, врата ми се схвана, щи пращам на теб сметката за лекари.

Та така в един момент се получава, че най-онеправдания и най-мразен човек в маршрутката е този който държи прозореца под контрол – през цялото разстояние слуша:

 – Абе ей олигофрен ли си какъв си, казах ти, ще се издушим тука бе.

И няма и една минута след това:

 – Глей сега, на къв се правиш, на идиот ли, не разбра ли че ужасно духа отзад.

Та днес бях и олигофрен и идиот, но само за двадесет минути, толкова ми продължава пътуването. Накрая с огромно облекчение отстъпих мястото на поредния идиот и олигофрен. Едвам успях да слезна, предностоящите ме гледаха доста особено. Утре няма да сядам до прозореца. Не че ме притеснява нещо друго, ама съм чувал, че олигофренията и идиотизма са сериозни заболявания – а аз все пак не искам да боледувам. Пък и нека на някой друг да отстъпя мястото си в групата на седящите до прозореца, аз смятам да се включа в групата пътуваща отзад. Пък е й интересно достигането на вратата за слизане.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.