Въпрос на музика?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Споделяла съм ви, че пътувам с метрото – много често. Обикновено или чета книжка или слушам музика. И в двата случая времето минава неусетно почти. Днес, за разнообразие, се бях заиграла на една жи-ес-ем-ска игричка. Цъках диаманти като пъпчив тийнейджър и почти се ядосвах как времето ми свършва, когато ЧУХ.
Не, не глас свише, не и здравия разум. Някакво лудо чалга парче дънеше от нечия емпетройка. Първата ми мисъл беше – а бе кой ненормален идиот слуша чалга в свети зори? Дори някак си се зачудих как е възможно да се слуша чалга на мп 3. Така де – мп 3 и чалга – съгласете се, че самата идея звучи някак си дисхармонично.  Тогава се обади здравият ми разум, който ме скастри, напомняйки ми че всеки може да си слуша когато, където? и каквото си иска.

            Обаче аз съм си инатлийка и, къде подсъзнателно къде съвсем умишлено, зарязах събирането на диаманти и се заех да разучавам откъде идват въпросните звуци. Не ми отне много време.

 Ориентирах се по насмешливите погледи на останалите пътуващи. Дълга черна коса, оформена в поп-фолк стил, се спускаше над дупе, което се полюшваше в такт със звуците – наляво, надясно, после плаааавно въртеливо движение и пак наляво, и пак надясно.

Слушаше си момичето любимата музичка, въртеше ханш и хич не му пукаше, че е понеделник сутрин, че  вчера е бил осми март, че всъщност все още не е ясно аджеба осми март празник ли е или не. То си беше видно, че девойката от подобни дилеми не се терзае. Наляво, надясно и въртеливо движение – опсааа – всеки ден е празник!
             В продължение на около час след това ми беше силно възмутително. Не ми спореше работата. Главата ми се раздираше от мисли. Разсъждавах над девалвацията на ценностната система, придружена от морално-нравствен разпад , над нео-псевдо-културата, оставяща отпечатък върху цялото ни битие, над обществените и лични приоритети, които са позиционирани грешно, над съвременното подрастващо поколение , което расте в среда…
И тук някъде си казах – а бе, ей! Я се спри! Голямо чудо – някакво си маце си слушало чалга в метрото, що не подскачаш така като от нечии уши дъни Металика, ааа??? Що не гледаш така калните кубинки и гривните с шипове, ааа?Голям проблем го направи, голямо философстване, голямо чудо…скрофла!
Не ми се впечатлявайте – имам го този навик да си говоря сама със себе си…Не, не…не го правя на глас, поне това не, все още…
Та така – скарах си се, че го давам много морализаторски и почти успях да върна понеделника в релси, но една мисъл продължава да не ми дава мира – чалгата признак ли е, белег ли е, култура ли е или просто…музика? А?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.