До кога?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Той е добро момче...„Той беше добро момче“, „Той никога не злоупотребяваше с алкохол“, „Той беше добър приятел“, „Той беше възпитан, винаги поздравяваше“, „Той беше…“ Беше…
Дали родителите му щяха да изпитат по-малка болка ако той  „беше див“, „беше непокорен“, „беше невъзпитан“, „не беше особено учтив“, „беше от ония, който засядат над чашката“… Дали загубата щеше да е по-малко тежка, по-незначителна, по-безболезнена?

„Той е добро момче“, „Той иска да стане президент или бизнесмен“, „Той не е агресивен“, „Той е добър приятел“, „Той е възпитан и учтив“, „Той е… невинен“. Той е. Е – затова е виновен. 

Просто и ясно, като за новини. Жертва и виновник. Местопрестъпление, ама от по-несложните. Не като онези филмираните и завъртяните.

Студентски град, общежитие, малко алкохол, много адреналин, кухненски нож и… ето. Новина. За добри момчета.
Ако си позволявах да съм цинична, щях да кажа – майната ви. Но не си го позволявам и все едно не съм го казала.

До кога? – това вече го казвам, крещя го. До кога нещата ще се случват после? Т.е. ще се симулира случване под формата на говорене. След Индиго, след Лим, след Охрид, след един Студентски град, след втори Студентски град, след наводнения, след… След.
Или просто това ще го подминем като някакъв си там битов проблем между двама подрастващи. Ми да, такива са младите, лоши добри момчета, непиещи пияници, неагресивни побойници. Просто обяснение. С нищо неангажиращо никого. 

Защото отдавна тук, на тази земя като една човешка длан, човешкото се е модифицирало, загубило е облика си. За нормалност се приемат неща, действия, отношения и съществувания, които някога биха били не просто немислими, а направо-забраними. Ама нали си построихме демокрация, това е тя, такава е – в нея човекът е такъв, какъвто е и никой не е длъжен да го предпазва от самия него.

Вероятно всичко това, което пиша ви звучи или като бълнуване, или като носталгичен крясък по тоталитаризма. Както искате го разбирайте.
Но аз знам, че нашите деца са добри, че наистина са добри. И този, който в мелето се е докопал до ножа, е добър. И добрите се бранят понякога.  Знам, че българите по изконната си същност сме читави хора. Но… Криворазбирането на много свободи  и слободии ни донесе всичко това. 
Не ангажирам никого с това си мнение, то си е мое, лично, искрено и много мислено.

Крайно време е да ни светне, на всяко едно обществено, политическо, управленско и лично, ниво, че правилата са, за да се спазват и съблюдават. Че забавлението и порокът са две различни неща. Че отговорностите са задължения, а задълженията са задължителни. Че правата не са привилегии. Че студентски град не е бардак, не е пивница, не е казино, не е стрийптиз бар, а е град за студенти, т.е. за учещи хора, които ще градят бъдещето ни, бъдещето си и е задължително да не се избиват помежду си. 

Че нещата се мислят преди, за да не се случват после. Че агресията не се появява от нищото. Че безнаказаността е опасно състояние за всички. Че докато борим супер вредния тютюнев дим се давим в дима на общественото си бездействие и безразличие. Че добрите деца си отиват – в прекия и преносния смисъл.

И ще дойде време, в което една шепа хора ще си честитят националните празници, докато в гърлото им се образува буца от безнадеждност.
Това, което описах не ми харесва. А на вас?

До кога ще е после? А? И има ли път?

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.