Loading...
Подобно на онези малки рибки, съпровождащи непосредствено акулите, за да си осигурят сигурност, спокойствие и дори остатъци от храна, ние българите все гледаме да се прилепим до някоя голяма и силна държава. И както се вижда от историята, при неуспех българските първенци и богаташи първо се гърчеят, по-късно се потурчват, след Руско – Турската война стават русофили, преди втората световна мимикрията ги превръща в германски шовинисти, а след края и буквално на другата сутрин се събуждаме по-червени комунисти дори от руснаците. Това не се променя и в най-новата ни история. Макар и трудно, след 10.11.1989 г. ние се преориентирахме от изток на запад, а по-точно към западна Европа и САЩ.
При всеки рязък завой в обратна посока зачеркваме реалността до момента и започваме отначало. Отричаме досегашните постижения, за сметка на илюзорни бъдещи такива, сменяме имената на улиците и площадите, но в душите си оставаме все същите – нагаждачи по интерес. Ако трябва да се учим от световната история и другите държави, в това има определена логика, но само до един момент. Когато е силно уязвима, политиката на една държава и позволява да лавира дипломатически, за да запази народа и териториалната си цялост. Когато „си стъпи на краката” обаче, същата държава започва да отстоява преди всичко своите национални интереси и приоритети. Всяка безпринципност в световната политика се наказва и колкото по-малка и беззащитна е определена държава в такава ситуация, толкова по-големи загуби търпи народа й. Защото определени министри, премиери или президенти могат да забъркат държавата в ужасна каша, но никога след това те не плащат за сторените безобразия. Всичко се струпва върху обикновения гражданин. В нашата история е пълно с такива примери.
И сега идва отговорът защо, за разлика от другите държави, ние все сме в някаква криза – икономическа, политическа, материална, духовна и накрая национална. Отговорът може да бъде и сложен, и прост. По-краткия вариант на простия отговор включва ПРОСТИЯ ПОЛИТИК, който вместо да защитава интересите на страната си, я граби и предава, за да се обогати много за кратко време. Включва ПРОСТИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ на народа, който първо е избрал да го управляват недостойни хора, а после не реагира, когато те мародерстват на негов гръб и за негова сметка. Включва ЛИПСАТА НА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА и стратегия в дългосрочен план, за развитието на всички жизненоважни сектори в държавата – отбрана, здравеопазване, образование, правосъдие, социални дейности и икономика. Без визия за развитие през следващите 10 – 20 години, всяка държава е просто обречена! На нейна територия се настанява анархията, доброто скланя глава пред силата на парите или тоягата, а народа страда и се обезличава като нация. Или всичко, което се случва у нас през последните 22 години.
Ако днешната българска държава оцелее след войната със себе си, не вярвам, че на някого от пълчищата вчерашни и днешни грабители след време ще бъде кръстена улица, училище или читалище. Хората ще гледат да забравят имената им по-скоро, защото те ще ни напомнят за нещо срамно, унизително и лошо.
Спомням си като дете, как дядо ми изказваше възхищението си от благосъстоянието на някого: – „Живее си като Симеончо!”. Не след дълго метаморфозата би представила народния „герой” по друг начин: – „Накраде се като Симеончо!”. Само и единствено по такъв начин ще останат в националната памет, съвременните български мародери! А дотогава ни предстои война с престъпността в държавата, с чалгата и общественото примирение. Междувременно просто я губим тази война… със себе си!
