Пътувайки човек има шанса да попадне на интересни спътници и пълни с непознати и любопитни истории, които с разказите си да допълнят натрупаната вече информация за лица и събития, наричана понякога исторически багаж. За хората, които са малко или много навътре в материята подобни случаи не са за изпускане. Това споделих с моя събеседник- 75 годишен преподавател от химикотехнологичния университет в София, с който имах удоволствието да пътувам в петък. Е, човек не може да му даде годините, тъй като изглеждаше доста жизнен за възрастта си, въпреки времето прекарано в урановите мини.
Но както той каза, причинените му несгоди в живота са го научили да е издръжлив. Винаги се радвам, когато попадам на подобни хора с огромен житейски опит и интелект, защото всеки разговор те кара да попиваш информацията с максимални подробности. Казваш си къде ли ще чуеш друг път подобни неща от живота, който не всеки може да преживее. А съдбата на моя спътник се оказа доста интересна. Обявен е от оная власт преди десети за „враг на народа” заради фабриките притежавани от баща му. Изселен е във Врачанско. Преди обаче да започне самостоятелен бизнес баща му е участник в т. нар. Септемврийско въстание, а по думите му дори е носил куфарите на Димитров и Коларов. Но това е бързо забравено от властта след Девети. По-късно баща му емигрира във Монпелие.
Но понякога животът е пълен с парадокси. Неговият син получава три висши образования, а като „враг на народа” е автор на няколко изобретения и на десетки рационализации. Дори и в момента предава ценния си опит на студентите в университета и признава, че в момента образованието ни е на много ниско равнище. Пенсионира се като работник в урановите мини при министър Нейков с 52 години трудов стаж… почти на толкова години. Но това е бил абсурдът на системата.
Чете досието си в кабинета на Бонев
Като неудобен за комунистите и той е бил следен от репресивните органи на ДС. Сподели ми че е прочел досието си в кабинета на бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Ние враговете имахме информация за всичко – каза ми той. Той е сред организаторите на първите протести в мини Бухово след промените. Споделя интересни подробности около онези смутни времена на младата българска демокрация. След първия ден на стачката той и още един негов колега били извикани във френското посолство. Казали им „момчета така стачка не се прави”. И ги научават как се водели преговори – как да си поставят правилно исканията и как да ги отстояват. Най-накрая извоювали пенсионирането на миньорите да става на 45 години с 15 години трудов стаж. След като извоювали тези си права, част от стачниците включително и той били пенсионирани заради навършената вече възраст.
Новия свят
Съдбата на моя спътник е интересна и с факта, че за кратко време по стечение на обстоятелствата успява да обиколи цяла Америка. Така че темата за страната на неограничените възможности нямаше как да не присъства в разговорите с някои интересни наблюдения от негова страна. Не са далеч времената когато според него САЩ ще имат президент от китайски произход, тъй като в момента има доста голям брой население произлизащо от Китай и живеещо в Америка. Влиянието им в страната непрекъснато нараства. Те трупат опит в местната администрация, а там заради по-ниските заплати никой друг освен тях не иска да работи. Вече има и четирима губернатори от китайски произход. Моят събеседник възнамерява скоро отново да поеме към Америка, където са всичките му роднини. Дъщеря му е завършила Харвард и е преуспяващ адвокат в престижна нюйоркска кантора. Похвали се, че наскоро в местния печат била излязла статия за нея, тъй като тя била първата българка осъдила американската държава за 45 милиона долара. Съпругът и също е българин, момче тръгнало от нищото, а в момента е един от вицепрезидентите на технологичния гигант Google. Той потвърди всеизвестната максима, че САЩ е държава без нация, защото там всяка отделна народност си има свой малък град – дали ще е „Литъл Итали”, „Малката Одеса” или „Чайна таун” – няма значение.
Позволете ни да се променим
Когато му споделих, че в момента чета документи от архивите на ДС за връзките на българските и източногерманските тайни служби , навлязохме в една друга интересна и малко позната тема. Както вече имах повод да спомена, той ми каза, че е прочел навремето досието си в кабинета на Бонев. Сподели още, че службите са знаели за него още през 60-те години. Тогава през 1969 година той прави първата българска фирма- българо-австрийска кооперация „Тайфун” за химическо чистене. Бизнесът се разраства и скоро той започва да печели повече дори и от първия държавен и партиен лидер Тодор Живков. Една година по-късно ДС слага край на начинанието, тъй като никой не можел да печели повече от Живков. След като завършва образованието в ХТИ искат да го привлекат за аспирант. На пътя му обаче застава жената на бившия вътрешен министър Йордан Соколов – Елена, която спира кариерата му с думите, че като враг на народа не може да продължи. След 10 ноември 1989-та същата го моли за съдействие да й уреди да говори по „Свободна Европа”. Обръща се с думите: ”Позволете ни да се променим”. Могат ли обаче обременените от онази система да се променят? От комунисти да станат демократи и борци за човешките права. Като убеден противник на онази система той ми каза, че това няма как да стане. Спомена за наскоро появила се пак в американския печат статия, в която се твърди, че България щяла да се оправи към 2040-та година, тъй като до тогава щели да управляват внуците и правнуците на онези от преди 89-та.
В интензивния разговор прескачахме от теми на теми. Изненадващата за мен оставка на икономическия министър Трайчо Трайков, за него не се оказа такава. Според събеседника ми на Трайков му била скроена шапката и той като неопитен политик си подал оставката. С напускането му енергийното лоби загубило позициите си в правителството. Под енергийно лоби той имаше предвид чешките собственици на енергийните оператори. Интересна беше и версията му за връщането на Кристалина Георгиева. Негов познат в близки служебни отношения с бившата вицепрезидентка на Световната банка, му споделил, че тя приела да бъде номинирана за еврокомисар, тъй като мандатът и бил към края си и тя щяла да остане без работа. Дянков пък отговарял навремето в същата банка за страни като Нигерия. Моят събеседник се оказа също човек с допир до европейските институции. В продължение на пет години е бил член на акредитационната комисия в ЕП. Изрази недоумението си от решения като това за „щастливите кокошки”. Та нали през зимата кокошките са свикнали да се сгушват за да се топлят. Това беше аргументацията му против ощастливяването им с повече екстри. И накрая за сравнение посочи, че в САЩ яйцата в момента струват само по 8 стотинки.
Живков и Гешев си пушели пурите край царския рибарник
Все повече изследователи на близкото ни минало считат, че между Тодор Живков и Никола Гешев е имало близки отношения. По тази тема събеседникът ми също имаше какво да добави. Навремето негов чичо убеден антикомунист кметувал в село Говедарци. Това е същото село в което Мара Малеева – съпруга на Тодор Живков била акушерка. Там се намирал единственият царски развъдник за риба. Веднъж когато наминавал за да нагледа да не би някой да се е промъкнал там, забелязал Живков и Гешов да си пушат пурите в близост до рибарника и дружески да си говорят. Събеседникът ми бил запомнил от чичо си за Живков, че бил голям лентяй и се издържал дълго време с парите на съпругата си. А чичо му успял да се запази от ударите на новата си власт, благодарение на познанството си с Мара Малеева. А какво станало с Гешов ли? Според спътника ми той доживял до старини в Германия. Така неусетно достигнахме до Враца, където се разделихме и всеки пое по пътя си.
