Георги Харизанов: Като ми падне пердето ще си сложа сергията с книгите пред парламента

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Продавал съм всичко, без кокаин, хероин и оръжие

 

Два дни преди 24 май сядаме да пием бира със Жоро. Понеже сам си е началник, няма кой да му прави забележка, че пие на работно място. Жоро продава книги точно зад спирката на тролеите пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Питам го какво четат хората, но той отсича кратко и ясно: “Простотии”. В този момент една засукана мацка се спира пред кашоните, харесва си една книга за два лева и започва да се пазари, че била скъпа. Жоро я отказа само с поглед. Какъвто е брадясал веднага хваща дикиш. После ми обясни, че прави отстъпка само на редовните си клиенти. А и не обича да се пазари – все пак продава книги, а не чушки, обидно е. Докато си говорим вади от кутията си с цигари малко листче. Оказва се, че общинските инспектори са объркали с един ден напред датата на поредната му глоба, задето продава без разрешително. Жоро гаси дисциплинирано цигарата в специалната си чашка и започваме. 

Жоро, как стана така, че инспекторите те глобиха с един ден напред?

– Дойдоха към 12 часа и казаха – 10 лв. глоба, иначе акт. Платих я, за да мога да работя през целия ден и те ми издадоха хвърчаща бележчица – глоба за нарушение с дата 23.05.09 г.. Обаче според мен днес е 22-ри. (б.ред. разговаряме на 22 май, в петък)

Може би бързат да отчетат дейност, нали на 24 май пред Народната библиотека няма да можеш да припариш със сергията?

– Да, те трябва да си вземат паричките, тя общината никога не губи. Аз им предлагам всеки ден да събират пари. В София сме 100 хиляди улични търговци, по 5 лв. ако събират, това са половин милион на ден. София ще бъде чиста, дупки няма да има. Те ми обясняват, че са били гербовисти и София не трябва да бъде чиста! И после казват българите не четат. В София книги се продават на площад “Славейков” на цени от 5 до 50 – да не кажа до 200 лв , на улицата от 1 лв. до 10 лв., рядко има книга на 20 лв. Значи аз продавам нови книги по 5 лв., преоценени. На “Славейков” ще ми продават стари книги по 50 лв., кой ще ги купи? Но там всички търговци са редовни и броят по 1500 – 2000 лв. на общината всеки месец.

Като видиш, че идват инспекторите да те глобяват какъв ти е рекордът за събиране на книгите?

– От 2 минути и половина до три масите ги няма, нито маси, нито кашони, всичко е изчезнало. Плюс това, те като ги събират книгите ги описват на бройки, което не е правилно. По закон, за да дойдат да ми вземат книгите трябва да ми представят заповед за обиск на моя стока. Те дефакто все едно са ми влезли в къщата да ми конфискуват имуществото. Книгите трябва да бъдат описани една по една, автор, заглавие и тогава мога да подпиша акт. А те какво ми пишат – книги 30 броя, ама 30 може да са и от оня кашон по левче, ама може и да са от по 5 лв. И аз като отида да си взема книгите ми носят 30 броя, които ще трябва да ги хвърля в кошчето.

Как започна да продаваш книги?

– Аз съм един от основателите на площад “Славейков”, още 1991-ва година съм стъпил там. Тогава работехме 20 човека с едно разрешително, правехме ги луди общинарите. Снимаше се на ксерокс, разрешителното и всеки вади едно и също. Тия не знаеха вече кое е истинско и кое не.

Може ли всеки да седне да продава книги?

– Една книга трябва да знаеш как да я предложиш, това не са домати и краставици – дай ми две кила домати и едно кило краставици. Трябва да знаеш в една книга за какво става въпрос, най-малкото, което е. Ей го, оттатък на другата спирка има един циганин. Ходи питай него, кажи му – дай ми една фантастика, защото любовните ги знае и криминалетата горе-долу. Или го питай къде има фантастика на “Бард”, ще ти каже – търси си по кашоните. То, първо няма фантастика на “Бард”, второ не знае кое е фантастика. Книгата, за да я продаваш трябва да знаеш какво съдържа, най-малкото да видиш резюмето отзад, щото не можеш да прочетеш всички книги. За това казвам, че не всеки може да ги продава.

Ти пробвал ли си да сложиш сергията пред парламента?

– А, ще стигнем и до този момент!

Колко ти трябва, за да ти падне пердето?

– Трябва ми още малко. Аз се занимавам и със строителство, наскоро на един обект ми гепиха документацията и чакам само да ми дойде новата лична карта. Отивам, взимам 1000 лв. назаем от една заложна къща, ходя на борсата купувам нови маси, купувам книги, забивам ги пред парламента и им казвам на тия – четете! Ама ще им забия такава качествена литература, че свят ще им се завие.

Няма да направиш оборот, те не четат…

– На мен не ми трябва да направя оборот. На мен ми трябва да направя сеира. Другият вариант е да отида със 150 лв., щото толкова ми дават за тон книги втора употреба, ще дам още 50 лв. за транспорт, ще натоваря тоя тон и най-големия талаш дори да са. После ей така ще им ги изтряскам и ще им кажа – ето ви книги, прибирайте, като не давате да работим, ето ви.

Не ги харесваш нещо нашите управници. Защо така, какво са ти направили?

– Чакай сега, дай да си говорим истината – какъв е тоя Първанов? Пернишки селянин! Какъв е тоя украински циганин Сергей Станишев? Ако знаеш какви смешници са тия къде са му охраната. Тука на 5 май беше сеир, на неговия рожден ден (б.ред. – на Сергей Станишев). Спират с един Мерцедес и охраната с една Каптива. Още не спрял Мерцедесът задните врати се отварят и двама изскачат от движение. Спира Каптивата и още четирима човека изскачат, за да си купи цървула цветя.

Е, да, но той е премиер, трябва да го пазят, има си закони. А ти представяш ли си както сега си седиш изведнъж да дойде при тебе и да иска да си купи книга на старо?

– Седя веднъж при един колега на “Славейков” и минава Огнян Герджиков с охраната си. Колегата вика – знаеш ли кой е тоя, кой бе – Герджиков. Казвам – ебал съм го в боклука. Охраната седи и ме гледа, обаче нищо не може ми каже – свобода на словото. Такива са смешници. Тука данъчните изскачат и викат на жените, тия които продават разни боклуци – стой не мърдай.(б.ред. – на продавачките по сергиите) Ама чакай, на кой викаш така. Ей тука трябва да се седи един ден със скрита камерка да ги снимате. “Господари на ефира” пасти да ядат пред тях. Заставаш между цветята и само им гледай сеира.

Кой от управниците псуваш най-често, но така хубаво и с чувство?

– Всичките до един, на кой да го пестя? Волен Сидеров е ненормален, макар, че го познавам лично и имам и книга с автограф от него, единственият който заминава с по-малко благословии по майчина линия е Жоро Ганчев. Щото е човек на народа. Боклуците половината ги знам – бил от СДС, бил не знам си какъв. Чакай сега – ти сега си СДС, а преди Десети от кои беше, бе, тебе кой те изучи?!

Ти сега ще гласуваш ли?

– Гласувал съм един път и повече не гласувам. За кой? Някой да ми дава право да работя от всичките тия нещастници, които досега ги избирахме? Не. За какво да гласувам тогава? Гласувал съм само за Жабата, Жельо Желев и от тогава вече не, то се видя, че няма да се оправим.

Как започна да се занимаваш с книги?

– Навремето всичките големи фирми бяха тръгнали да стават милионери за един ден, в началото на демокрацията, говоря. Е, да ама имаше такива дето бяха по-гяволи като мене тогава и се занимавахме само с измами. Всички издатели ги бяхме изгърмели. Гледаха да спечелят много бързо от тези, които сега се правят на седесари, въртяха им мангизите. Оказа се, че ние сме по-големи дяволи от тях и ги извъртяхме, дръпнахме им стоката, не им дадохме парите и в един даден момент го изядоха дървото…

Само с книги ли си се занимавал или си въртял и друга търговия?

– Абсолютно всичко, което се сетиш от ‘91-ва – втора година. Каквато стока ти дойде на ума, такава ми е минавала през ръцете – играчки, дамски чорапи, от тия мрежестите, плодове зеленчуци, включително и дамско бельо, мен не ме е срам.Само хероин, кокаин, трева и оръжие не съм продавал.

Няма да те питам какво си учил, виждам, че вече си се специализирал.

– Търговията е едно, търговецът е друго. Търговията е проста работа, но не е за прости хора.

В България според теб има ли издатели или са само печатари?

– Има и издатели. Но ще ти дам един пример – сега на Чейс му издават 140 книги, а той е написал 45 и ще ти кажа защо се получава така. Всяко издателство издава книги на Чейс, ама различни хора правят преводите. И така едно заглавие го превеждат по 17 начина. Казваш това не съм го чел, купуваш го и почваш, и по едно време си викаш – мамка му стара, тая я четох ама беше под друго заглавие! Най-големият ташак беше, че един от преводачите беше написал някаква книга и я издаде под името на Чейс. В България всичко е възможно. А от българските автори никой не се търси.

Е, как така, аз за мафиоти книги не чета, но навремето Калчев добре се харчеше?

– Тоя тъпак Калчев, казвам го с чиста съвест, е лежал 20 дена ‘93-та година на Векилски, и от там стана големия философ. Той ги познавал всичките Карамански и т.н. Има толкова много народ, за които в момента нищо не се говори, а са толкова напред и са толкова навътре в играта, ама ей тия бокуци ги пазят. (б.ред. – сочи към съседите си в парламента)

Четеш ли вестници?

– Чета хороскопите и криминалната хроника, друго нищо, ама на всичките пише едно и също.

Лъжеш, оня ден те видях как се беше ядосал за Закона за етажната собственост.

– Да, глоба от 50 до 150 лв. за шумен секс. Чакай сега, какво означава шумен секс? Комшията преценява, че му пречиш, обажда се ако е нощно време и ти вика полиция, правят ти констативен протокол. Ами да си направи изолация като му е шумно или да ми купи нов матрак!

Сега, честно ще ми кажеш, искаш ли да си четеш интервюто преди да го публикуваме? Защото всички политици така правят, такъв си му е реда, да видят какво са говорили, да махнат нещо, да турнат друго?

– А, мене въобще не ме интересува, ако искаш ей там го закачи, аз миналата година ги псувах всичките по домова книга по една телевизия. Ама какви политици са тия, тия са дошли да си напълнят гушите. Значи водата от 14 ст. сега е 1.40 кубика, извинявай ама да не е по-чиста или по-бистра. Говорят за световна и икономическа криза – чакай сега малко. Кокошките почнаха да снасят по-малки яйца ли, крави, овце, кози да не започнаха да дават по-нискомаслено мляко, за каква криза говорим?! Това всичко е блъф за замазване очите на народа.

На 24 май какво ще правиш?

– Значи на 24 тук няма да ме пуснат да работя, ама ей там на „Шипка“ (б. ред. – улицата до Народната библиотека) ще бъда. И тогава можеш да дойдеш вечерта да ти кажа колко книги са продадени. Защото тогава вече мога да кажа колко народ чете.

Хайде кажи нещо хубаво за държавата най-накрая!

– Какво хубаво да ти кажа – аз съм на 40 години и нищо хубаво не съм видял. Няма комунизъм, няма социализъм, няма демокрация. Тука ако видят, че нещо става всички се оттеглят и гледат сеир. Има една книга за всички племена в света и пише така – бугаре – лъжливо, крадливо и склонно към предателство племе. Само едно са забравили да напишат – и ебливо, защото който не е минал през тази държава, само той не я е ебал. Държава има на картата само като територия, наречена България, иначе държава не съществува. Тука ни трябват само двама човека – ама и двамата заедно да са – един по един няма да ни оправят – Сталин и Хитлер. Ако се съберат за една година ще се оправим. Ама кофти – и двамата ги утрепаха.

Дай да опитаме пак малко по-позитивно, какво ще пожелаеш на абитуриентите, които ги гледаш как хвърчат тези дни с лъскавите коли?

– Ей там пред онова (б.ред. сочи парламента) да блокират и да не могат да излязат ония отвътре. Половината ученици са неграмотни. Я ги питай кой е Цар Освободител. Събери ги десет човека да ти кажат, един няма да ти отговори кой е и защо е Цар Освободител

Студентите всеки ден минават покрай сергията ти, за тях какво ще кажеш?

– Като дойдат да ми вдигат книгите студентите седят и гледат. Викам им – гледайте ме, сега аз съм тука, а вие учите, тия книги се продават, за да можете да четете, а не за да ви шибат и вас през панталоните. Утре завършвате и сте на моето место, защото няма къде да отидете да работите. Е, да, ама те казват – ние сега завършваме и край, хванали сме Господа за шлифера. Нищо не сте хванали!

Искам сега и ти като политиците да зачетеш 24 май както трябва и да пожелаеш нещо на нашите читатели!

– Да сме преди всичко живи, отколкото здрави, защото много от здравите си отидоха. Карамански, Круши и там, разни други – всичките бяха и живи, и здрави, ама останаха само живите, а здравите си отидоха. За това казвам – преди всичко да сме живи, пък каквото дойде.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.