Лошотията като светоусещане

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Лошотията като светоусещанеКога ставаме лоши?
Казват, че всички хора се раждат с преобладаващо добро у себе си, че доброто начало е водещото. Води. До кога?
До момента, в който някой друг, чието водещо начало е било прекъснато, ни настъпи. Когато животът разпери пръсти и ни зашлеви мощен шамар или когато решим, че от доброто голям смисъл няма и особена полза – също.
Това, последното ми разсъждение, ми звучи особено страшно. Хоп – и решаваме, че добротата е безсмислена. един гол наивитет на голошкембе житейски надежди.

 

Дрън Дрън.

Ей така днес се затвори вратата на трамвая пред носа на тичаща жена на видима възраст около 60. Не й беше лесно да тича, дишаше една едва, но пък за сметка на това на ватмана му беше изключително лесно да натисне копчето.
Гледах я как тича и той я гледаше и успя. Тя успя и той успя. Тя – да стигне до возилото, той – да затвори вратите в точния момент.
Да кажем, че гони разписание, да кажем, че няма време. То всъщност време винаги няма… Да кажем, че вратите са авто програмирани да се затварят на найстата секунда, след като са били отворени.
Да кажем… Ама не можем. Защото светофарът 5 метра по-надолу светеше червено. Защото трамваят беше толкова стар, че за програмиране не беше и чувал, беше толкова празен, че чак му беше самотно, беше толкова бавен, че костенурката му се плезеше от тротоара. Беше… просто гаден. Лош, лошав, зъл, а бе гадняр.

Защо? – погледна към мен млада жена от съседната седалка – защо го направи?
Не знам – вдигнах рамене и след това добавих – всъщност знам, от лошотия…
Макар че ако бях станала, бях си завлякла мързеливото д до кабинката и го бях попитала, най-вероятно той нервно щеше да ми изсъска „Разписание гониме, госпожа, разписание… аз ако седнем да чекам секи дето тича… еее“.
Жената (онази от съседната седалка) помисли, помисли и заключи – в крайна сметка нали смисълът им, на трамваите, е да ни превозват, а не да се возят празни.
Аз не разбирам много от трамваи, а смисъла все го търся, но едно със сигурност съм разбрала, че от лошотията може да се отърве единствено онзи, който си я е закичил на ревера.

 

 

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.