Бракуване ли е бракът

            Някои го наричат „бракуване“, употребявайки онази кисела аналогия, поради която повечето хора предпочитат безбрачието или т.нар. – съвместно съжителство. Подпишеш ли и край – до там си. Това е една тъжна и категорична  констатация, която излиза предимно от устата на мъжете – наденали или не семейния хомот. Дали, защото съм жена, дали защото съм семейна с всичките му там подписи и старомодни формалности, но винаги съм се чудела какво пък му е толкова страшното на този прословут подпис? Каква е разликата между съвместното съжителство между двама души, особено такива, които вече имат и поколения и подобните им, парафирали тези си отношения? Не е ли илюзорно чувството за свобода при първите?   Защото свободата е вътрешно усещане, свободата е отношение, личното пространство е нещо, което имаш или не – не се създава или отнема от един подпис.
Защо е нужно да се подписваме като така и така се обичаме?   Като така и така се обичаме защо да не подпишем? Това обикновено са двата полярни аргумента, които застъпват анти и про-бракувистите (егати думата, но ми харесва). В общи линии между тези две групи рядко се стига до някакво единство на мнения и позиции, защото всеки си стои здраво на чергата и смята, че а е стъпил леко в страни, а другия е видял, че тя е прокъсана и плаче за смяна. Аз лично смятам, че предубеждението, че бракът е нещо страшно, отнемащо, лишаващо е само и единствено предпоставка бракът да се превърне наистина в бреме, в тегоба. Когато нещата не вървят винаги има начин да се сложи точка. Е да – когато отношенията са законово уредени тази точка може да се превърне в многоточие, в удивителен или пък в поредица от много въпросителни. Но пак е въпрос на взаимоотношения, на хора, на нас. Според мен промяната в отношенията между двама души, които се обичат и искат да бъдат заедно, не настъпва с прословутия подпис, настъпва тогава, когато се появят децата. Защото тогава освен увеличаване на отговорностите, има преосмисляне на приоритетите, преразпределяне на внимание и въобще взаимоотношенията отиват на едно съвсем различно ниво. С или без подпис.
  Напоследък в публичното пространство доста се спрягаха предложените, но в крайна сметка неприети, промени за узаконяване на така нареченото свободно съжителство или съжителство на семейни начала. Честно казано аз, като един правен невежа, поглеждам с голяма надсмешка на въпросната идея. Да, ясно е, че така ще бъдат уредени имуществените отношения в двойката… но… не прави ли и бракът същото и не е ли именно това бракът – узаконяване на семейното съжителство? И след като двама души не желаят това узаконяване, аджеба за какво им е закон, който да им узаконява незаконното живеене…? И не би ли бил един подобен закон доста противоречив в случаи, в които един законово обвързан индивид, неживеещ със законната си половинка съжителства с някой друг. Ко правим тогава?
Май много станаха въпросите ми, но така е чудя се…