Loading...
Аз съм кифлата. Не протестирам. Нямам претенции. Не държа да съм мацка. Нямам желание около мен да се въртят 100 мъже а на мен да не ми пука за тях, но да се кефя, че ми е обърнато внимание. Не ми пука кой каква кола има и с какви екстри. Колите за мен са машини на четири колела, в които ми става лошо. Изобщо не ги различавам, освен по цвят. Не ми пука какъв телефон имам, стига да мога да се свържа с който си искам. Не ми пука каква марка дрехи и обувки нося, стига да ми стоят добре. Не посещавам козметични салони. Мразя някой да ми нарушава личното пространство. Подстригвам се сама. Боядисвам си косата сама. Изобщо се грижа за външния си вид съвсем сама. Даже се къпя сама. В баня, която няма идея какво по дяволите е фън шуй и има ли то почва у нас. Гледам си децата, кучето и котката сама. Лекувам се сама, когато настина и сама си чета книжки. Понякога си говоря сама. Понякога се смея сама. Понякога си танцувам и си пея сама. Отплеснах се… Та докъде бях стигнала? А, да – не искам много мъже. Искам един. Един, който да ме разбира, да има нужда от мен и да се грижи за мен. И аз да се грижа за него.Да му готвя, да го пера, да изслушвам проблемите му. Да ме отегчава, да ме дразни, да си разхвърля дрехите навсякъде и да си оставя чорапите по пода, но когато имам нужда от него да е до мен. Да заспива пред телевизора и да забравя рождения ми ден и годишнината от сватбата, но когато ми се усмихне, да забравям всички дреболии и да се сещам само колко е хубаво да заспивам до него и да усещам рамото му под главата си. Не ща всички мъже. Искам един, ама да си е мой. Не искам да е най-красивия, най-богатия, най-чаровния, най-успелия, най-желания, най-добрия. Искам просто да си е мой. И аз да съм негова.
Photo: Sara Saudkova – Virtuos II., 2007
