„Дай да си верваме“ или – как се практикува доверие

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

 Както е рекнал шопа – „Дай да си верваме оти ако си не верваме, че се следиме, а следиме ли се, нема начин да се не хванеме“.
Народната мъдрост е казала много по повод доверието. Упорито твърди, че доверие се печели с много труд и се губи много лесно. Или – иди доказвай,че после нямаш сестра.
Къде е той/тя сега?
Защо като се прибра не ме гледаше в очите?
Закъснява!!!Защо???
Има привлекателен колега/колежка…Дали…?
Ухае различно?! 
Дали не ме лъже, че ????
Това са въпроси, които няма начин да не си е задавал някой от нас поне веднъж. Въпроси, които разяждат мислите ни, раздират чувствата ни. Карат ни да излизаме от себе си и да ставаме различни – душещи, търсещи, изпитващи, нервни.   Съвременния свят, изобилстващ от начини за комуникация и получаване на информация съответно развихря фантазията ни. Проверяваме мобилния, ровим се в електронната поща, в скайпа, в органайзера на половинката, но съмнението, загнездило се веднъж в душата ни продължава да дълбае ли, дълбае, да разчита нови илюзорни сигнали, да фантазира случвания и да се самоизяжда, разрушавайки безвъзвратно нещото, което е задължително, за да бъде връзката между двама души хармонична, а именно-доверието.
Имам една приятелка, която е категорична по този въпрос – Доверие на мъж???Мила, никога, ама никога, един мъж трябва да се контролира непрекъснато! – така твърди тя и ,вярвайте ми, делата й го доказват.
Какъв е резултатът от това – никога, в нито един момент тя не е спокойна и отпусната. Респективно мъжът до нея, чувствайки се нон стоп на прицел, живее с нейното напрежение.
Винаги съм мислела, че щом твърдиш, че обичаш един мъж/жена/приятел то автоматично му се доверяваш. Защо ли? Ами ще отговоря с въпрос – защо би обикнал човек, на когото не се доверяваш? Би ли могъл да наречеш приятел човек, в когото се съмняваш? Аз лично -не. Според мен доверието е неразривно свързано с любовта във всичките й измерения. Казвайки на един човек – обичам те ти автоматично му гласуваш доверие и съответно му обещаваш честност в отношенията си към него. Другото е лицемерие, неистина, фалш. И моментът, в който подозрението се промъкне помежду ви, то ясно и явно сигнализира, че нещата не са в ред, че някоя важна брънка се е скъсала.
Доверието е сила и слабост. Сила, защото означава сигурност и приятелско рамо. Слабост, защото дарявайки доверие, ти вече ставаш уязвим и раним.
В живота си ние гласуваме доверие непрекъснато – на хората, с които живеем, на хората, с които работим, на хората, с които общуваме макар и мимолетно, на лекарите си, на тези, които избираме да ни управляват. Излиза,че всичките ни взаимоотношения предимно се крепят на доверието и загубим ли го, унищожим ли го, нашият микросвят претърпява своеобразен крах.
Интересно ми е-вие на кого имате доверие?

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.