Loading...Срамните въшки на лудостта полазиха герберите
Докато си пиех кротко бозавото кафенце тази сутрин и се чудех къде да се цаня за метачка, попаднах на велико прозрение. Социалният министър Тотю Младенов заявил, че годините за пенсиониране на мъжете и жените трябва да се изравнят. Така искали от Европейския съюз. Което ще рече, че вместо да се пенсионират на 60, българките ще се трудят още три години. Едва на 63, наравно с мъжете, жените ще могат да се възползват от законното си право да оцеляват с половинка хляб и фалшиво кисело мляко.
Първоначално се възрадвах – обичам ЕС да шепне разни неща на българските политици и после те да ми казват от коя страна е правилно да си обувам чорапите. После се замислих. За кратко, защото у нас ако мислиш много, не свършваш добре.
Казах си – голям праз, колко му е още три годинки да се трепеш, но по-интересното е кой ще ме вземе на работа, ако се наложи да си търся такава на 62,например? Зачудих се и колко ли болежки ще са се натрупали дотогава и дали няма да закусвам с наръч хапове? А как ли ще съм с нервите? От социалното министерство обясняват, че в Швеция хората имат право на пенсия чак на 68 години. Чудна работа – аз бях чувала че там и животът е по-хубав, а то виж какъв тормоз било. Без майтап – ожалих ги тамошните баби.
Не, не се притеснявам – сигурна съм, че и този път ще му намерим цаката. Стандартът ни със сигурност няма да се вдигне дотолкова, че на 63 българските жени да се чувстват като на 45. Пък и няма нужда. Не сме капризни.
Виж, ако беше в някоя друга държава щяха вместо да вдигат възрастта за пенсиониране да насърчават раждането на повече деца. Така статистиката, че след 35 години 100-тина работещи ще издържат 103-ма пенсионери щеше мигом да се промени. В други части на земното кълбо и за здравето на хората щяха да се погрижат и нямаше да ги превръщат във физически и духовни инвалиди без време.
У нас не е така, но нека герберите не се тревожат кой ще издържа утрешните пенсионери! По-голямата част от днешните млади хора никога няма да заслужат пенсия, нито по точки, нито по години. Твърде невъзможно е да оцелеят до 63 без да се пропият още в училище, да не починат от свръхдоза, да не ги застрелят или сгазят на улицата, или което е най-невероятно – да попаднат на работодатели, които ще ги осигуряват по правилата и дори ще им предложат трудов договор. Не, подобни неща не се случват. Не е редно дори, защото ще се загуби тръпката да живееш в България.
Едно е ясно – засега бойковистите стриктно следват принципите на Остап Бендер – бензинът ваш, идеите наши. И явно са забравили, че ледът все някога започва да се пука, въпреки всички велики комбинации. Господа, съдебни заседатели, ослушвайте се навреме!
