Loading...
– Ама аз не съм спала с него, не и реално…
– Не и реално? Т.е.?
– Е и ти сега, все едно никога не си правила виртуален секс
– Амииии….
– Ама ти наистина ли? Лелеееее
– Леле не леле, това е положението
– Защо ме гледаш така?
– Как?
– С упрек…все едно съм ти споделила изневяра
– А не е ли?
– Глупости! Та аз дори не съм се срещала с него, каква ти изневяра?
– Дори мисълта за подобно нещо е изневяра
– В кой век живееш? Това е просто…забавление
– Забавление е да отидеш на кино, забавление е да се видиш с приятели. Виртуалният секс е нещо по-различно
– Ти ме уби! Това са просто думи и фантазии. Въображение. Нещо като сън, който сам режисираш, сън, чиято продължителност определяш сама.
– Да, ти го казваш – сънищата не зависят от нас, те са неволеви
– И тук мога да поспоря с теб. Сънищата са отражение на нашите емоции, най-вече на подтисканите ни емоции. Не си ли чувала за теорията на Фройд, че сънищата са отражение на желанията ни, които сме натирили в килера на безсъзнателното?
– Фройд ли е оправданието?
– Оправдание? Нима ти нямаш скрити желания? Никога не ти се е приисквало да излезеш от рамката на сериозността и прилежността, от стереотипа на идеалната съпруга, майка, домакиня…героиня
– Не ме иронизирай, моля!
– Не, не..не те иронизирам, не се обиждай, нали си говорим, по приятелски?!
– Сякаш да живееш разумно е…неправилно?
– Не, просто е скучно. Не казвай, че понякога не усещаш празнота, не чувстваш как рутината на ежедневието изсмуква женствеността ти и те прави безполова. Как познатите милувки не вълнуват, както преди, как животът ти се изплъзва в руслото на вечните грижи
– ……………………..
– Живеем в динамични времена, които уви, са наситени със стрес и проблеми. Защо да не направим едно малко бягство, което на никого не вреди?
– Как да не вреди? Това си е изневяра
– Глупости на търкалета! Това е освежаване, обновяване! Дори е полезно за връзката. Разтоварваш напрежението.
– На мен ми звучи много напрягащ този двойствен живот.
– Еее, драматизираш…Това си е едно чисто чаткане по клавиатурата. Пък и знаеш ли, в такива моменти можеш да си позволиш да бъдеш такава, каквато искаш, без условности. Да бъдеш себе си докрай. Бас ловя,че никога не си си позволявала пред никого да се разкриеш, да се освободиш
– И мислиш, че да го направя пред непознат е най-удачния вариант???
– Ами разбира се. Без обвързване, без очаквания, без претенции, без проблеми. Една игра
– Не е вярно. Обвързваш се посредством разкриването. Ти разголваш себе си, дори чрез думи, показваш си. И очакваш да получиш някакъв вид удоволствие, удовлетворение. Имаш претенциите и той да ти отвърне със същото. И си е проблем. Ами ако мъжът ти разбере? Как би се почувствал? Всъщност-как би се почувствала ти ако той играе същата игра?
– Първо – той няма да разбере. И второ – това е част от личното ни пространство. Естествено, че ако разбера подобно нещо, няма да ми стане приятно. Но кой говори тук за разбиране изобщо? Някои разпускат чрез алкохол, други – чрез блъскане на крушата, трети-чистят до припадък, което, извинявай ми се струва твърде малоумно, аз пък ловя виртуални гаджета. Какво толкова.
– Изневеряваш – просто и ясно
– Не. Предлагам ти да опиташ и пак да говорим…Ей така, за единия експеримент
– Достатъчно грижи си имам, та да си създавам подобни допълнителни.
– Пробвай, може да се учудиш колко е освежаващо
– А ти пробвай да се поставиш на мястото на другия. Всъщност – и на двамата.
– Добре, нямаш проблеми. Значи се разбрахме-ти пробваш виртуален секс, а пък аз – реална моногамия. Това го мога, добра съм, почти колкото във виртуалния секс.
