Loading...Поредният фрий фест в Южния парк мина скромно
Вехто, но запазено томче на Гюстав Флобер и термочаша. „Мадам Бовари“ ще чета нощем, денем ще злорадствам над хлебарките-камикадзета, които ходят на плаж в кафето ми. Най-новите си съкровища приютих у дома в последната неделя на септември. По-рано през деня успях да „пласирам“ успешно първия брой на ново женско списание, няколко парти-чинийки, кибрит – от онзи със старите и хубави стъргалки, жълта топка на цветя и тирбушон-полиглот. Как убедих заклет бираджия да си тръгне с тирбушона е началото на историята, а надписите ми се губят. Забавното е, че за тези неща не съм получила и една стотинка. Правилата са прости – всеки носи разни непотребни или доскучали вещи, опва стари вестници на полянката и аранжира малката си сергийка. Можете да видите всичко. Важното е да е здраво и полезно – дрехи, обувки, книги, списания, дискове, разсад (не на домати), портмонета, домашна баница (естествено от магазина), плюшени играчки, листовки на анархисти и вегетарианци, платнени торбички за пазаруване, бебешки ританки и т.н. Всичко се подарява, а сбирките се наричат – free fest.
За тази година се случва за втори път в Южния парк в София – откъм Витошка, по алеята направо, под дърветата вляво… (Не, под другите дървета. Да, с червена блуза съм и не те виждам, защото си забравих очилата.) И понеже обяснявам превъзходно от всички вербувани за каузата спечелих единствено младо семейство с двегодишната им синеока гордост. В тъмната компания на няколко бири просвещаваме малцината, престрашили се да доближат съмнителната ни групичка, налягала сред фъшкиите. Едно момиче, на вид петокласничка, каза, че за нищо на света няма да си вземе дрешки, защото обича да купува само нови неща. След това ни зарязва, с обяснението, че отива да се къпе. Вода си имали, просто й харесвало три дена да не влиза под душа.
Този път разменяме вещи главно помежду си, за разлика от предния фест. Тогава любопитните бяха повече, пък и малко преди да завали убедихме едно 6-7 годишно циганче да си тръгне с огромна торба дрехи. С вродения му изискан вкус то лично отхвърли половината ни предложения – кака му не харесвала черно, таткото нямало да носи такива странни панталони, братчето имало други предпочитания… Беше трудна победа.
Фрий фестовете в България са новост, за разлика от САЩ, например. У нас се случват спорадично и стихийно през последните две-три години – знам за прояви в Разград и София. Обичайно в компанията на музика, фризби, изнесени работилници за занаяти и полезни умения, друг път по-тихичко. Организатори няма. Това е и най-особеното. Никой не държи правата на шоуто – всеки може да ангажира приятелите си за идеята и да ги събере на някоя полянка в парка. Понякога се заформя малък кръжец, който подклажда огъня, но на добра воля и не по задължение.
Разказвам всичко това, за да сравня днешното твърде еголюбиво младо поколение и неговите родители. Знам какво са си разменяли навремето момичетата в пансиона – кройки за рокли, мулине за каренца, модели за гоблени, семена за цветя. После ританки, лигавничета и апрески, скоби за буркани, рецепти за туршии. Добавяме книги (случайно заглавие – „Мъжът и жената интимно“), касетки с музика, брой 10 на списание „Космос“, комплект „Направи си сам“. Все неща, от които ставаш по-образован, сръчен, в рамките на възможното и уменията – различен. Размяната е била негласна обществена норма. В името на общите интереси и тръпката да пребориш липсата хитро и безболезнено.
Днес младите хора все по-малко зависят един от друг. Споделянето е несравнимо по-лесно, по-безопасно и неангажиращо. Не е норма, няма го и „общият враг“ в лицето на дефицита. По нов начин са достъпни познанието, забавленията, вещите. Съответно и инак оценявани или по-скоро недооценявани. В сила е ефектът на препълнения съд – как там ще се появи нещо ново, ако не започнеш да отливаш?
Нека не звучи осъдително – младите нямат основания да схващат изобилието като грях. За тях то е просто даденост. Приятна и вълнуваща. Понякога жестока към егото им, но това е друга, дълга тема. Аз лично никак не настоявам да изпитвам на гърба си романтиката на споделянето от преди трийсетина години. Само си правя извод – днес културата на даването се е превърнала в лукс. Всеки може, малцина го правят наистина. А получаването – нека е непрекъснато, по много и без нищо в замяна. Последното много ми харесва за клауза в предбрачен договор!
