Loading...
Леле, какво ми се случи! Срещнах същество на външен вид много наподобяващо на хомосапиенс, а по първични полови белези, на жена. На външност го докарваше на хубава жена даже! Но това бе само до момента, в който си отвори устата да приказва. Ама глас ви казвам, не глас, а гласище! Джо Кокър пред нея бледнее.
Та, въпросната особа, се качи в момент, в който маршрутката се бе понапълнила. Казах ви, в първия момент събира погледи, но във втория оставаш потресен. Това е момента когато, си отвори устата, но не само гласа й потриса – и държанието й! Не че съм някой, който не харесва малко по-свободното държане, но общо взето тоз индивид ме накара да се опуля, а това не е много лесно. Та, както казах, качва се каката и почти моментално започна да се предвижва навътре, нареждайки:
„Ч ей, я мръдни малко бе, кво си застанал така, аре бегай у лево да минем бе, кво си ме зяпнал? Ало, ей мърло, я не ме ръгай с чантата, че кат ти ръгна една!
Аре бе, аре мърдай, да не те мръдна аз, че нема мое заглавието да си кажеш!
Кво ми се пулиш ма, аре разкарай се, кво сте се събрали всички отпред, ае!“
След няколко такива добре изказани мисли и след доста енергична работа с лактите, особата успя да се придвижи навътре и да застане точно до мен. Аз съм си седнал съвсем кротичко и си чета вестника, все пак искам да съм информиран човек. По едно време явно й стана тъпо на „жената“ -прекалено бе тихо, та явно й стана тъпо. Бутна ме по рамото и ми вика:
– Ч брато, ай се сместиш малко да седна!
Изгледах я отдолу нагоре, вече взе да ми идва малко в повече фриволното й държане. Попитах я.
– И къде по-точно видя свободно място или искаш да взема да стана, а?
Охо, как ме изгледа само.
– Ей сега ша видиш къде.
Това бяха последните й думи преди да се настани в мен. В първия момент останах доста изненадан от постъпката й, не ме разбирайте погрешно. Принципно нямам нищо против, хубава жена да седне в скута ми, ама това бе някаква пародия. Та настани се съществото в мен и ме изгледа със самодоволна усмивка. Това вече ми дойде в повече, аз съм спокоен човек, но като всеки си имам своята граница на търпимост. Особата успя да я премине! Както ме гледаше със самодоволната си усмивка, така с „нежна“ помощ от моя страна, чудото на природата се оказа седнало на пода на маршрутката.
Леле, леле, леле, още веднъж леле! Какво последва след малко, шофьор с двадесетгодишен стаж би се изчервил от знанията й на тема псувни на роден език. Бях залят, бях отнесен от вихъра й. Само дето и аз вече бях набрал инерция. Мога да бъда гаден, признавам си. След няколкоминутно упражняване на изказа си по темата псувните в българския език, „дамата“ скочи към мен с думите!
– Кого буташ ти бе, цайс? Ей сега ти наврях цайсите в задника!
Не успя да ме прецени правилно. Вече не ми бе смешно. Взех леко да се ядосвам, хванах я за ръцете и й обясних.
– Вуйне, ако не престанеш, ти обръщам главата на 180 градуса да си гледаш задника, ае да се успокояваш че леко се изнервям!
Дааа! Да не си мислите, че се успокои? Това чудо се разфуча яко, вече тотално ми писна! Извиках на шофьора да спре, изнесох „дамата“ до вратата и й „помогнах“ да слезне. Въобще не остана доволна, започна да праща много поздрави на цялата ми рода. Не ме впечатли особено, обърнах се, качих се под възхитените погледи на пътуващите, седнах си и продължих спокойно да си чета вестника. Пътуването продължи тихо и спокойно.
