Loading...
Не, заглавието не е измислица. То е абсолютна реалност и мечта за определени индивиди. Онези малките хора, които искат да се почувстват значими. Не от тези, които са дребни и нямат възможности. Нямат пари, власт или познати. Нито малките на години или ръст. А онези, които са малки душевно.
В речника за думата паразит пише така – Паразитът е организъм, който се храни с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник. За разлика от хищниците паразитите не убиват организмите, които използват за храна. Терминът произлиза от гр. parassitos – някой, който се храни от чужда трапеза.
Защо се занимахме с тази научна част и изобщо защо ви ги говоря тези работи? Сега ще разберете. Преди няколко дни в една социална мрежа бяха добавени статии за здравословен проблем на младо момиче, което се нуждае от помощ. Ще кажете – по Коледа пак ни блъска съвестта и отиваме да си купим поредната индулгенция. Лошо няма, ако трябва нека има повече благонравни празници да ни напомнят. До тук всичко е хубаво и прекрасно. Една добра кауза намира своите съмишленици. Да, ма не съвсем. Защото има две основни пречки – съмнение и завист. Точно с тях са пълни коментарите под статиите.
Съмнението е повече от оправдано. Не веднъж сме били лъгани за каквото ли не. Често е с благородна цел. Като започнеш с изпадналите по улиците и протягащи ръка, за някоя стотинка, но постигащи краен месечен баланс, за който ще е необходим счетоводител. Минеш през малцинствата нямащи пари за ток, с мерджаните пред порутените домове и със сателитни чинии по покрива. Или картички и финтифлюшки, чиято продажба подпомага домове за сираци, които всъщност са – наш дом. И стигнеш до псевдо операциите или фрапантни случаи като Красимир Горсов. Така е. Лъгани сме. И пак ще бъдем лъгани. От добро сърце и рядка любов към мобилните оператори. Но съмнението, не те оправдава да наричаш хората изпаднали в неволя просяци, да провеждаш публични унизителни разпити и с цялата си наглост да казваш, че е за тяхно добро. Има си начини едно нещо да бъде проверено с такт. И ако е невярно да си понесе последствията. Да осъдиш човек, с възможно влошено здравословно състояние, преди да е извършил престъпление, само по лични си твои страхове е свинщина.
Втората пречка. В социалните мрежи има едно нещо което се нарича рейтинг. Както във всяка медия, така и тук, за всяко предаване-статия, която е гледана-четена трупаш актив. Ако си успешен, накрая можеш да се поздравиш със сензационната награда да си боднат някъде в табличка. Приз! Случва се така, че статиите са пуснати от потребители със висок рейтинг. До тук добре – щом хора с висок рейтинг-гледания, пускат това добро дело, толкова повече хора ще имат възможност да го видят. Какво се получава обаче. Избира се точно тази статия да се говори за предишни статии – или как е постигнат тоз рейтинг. Започва се оплюване на комерсиални неща, заклеймяване в пошлост и кич. Било от завист или съвсем чистосърдечно възмущение резултатът е един. Това е като да се нахакаш в предаване на Слави, когато има за гост някой инвалид, събиращ средства, и да оплюеш Трифонов, че свирел чалга. Това не те прави умен, добър и интелигентен. Това те прави тъп, не на място и изверг към човека с проблем.
Когато искаш да помогнеш – помагаш. Не вдигаш шум и олелия около себе си. Да нахраниш личното си его жадно за внимание. Понякога се чудя кой е по-болен, човекът идващ с проблем или здравият паразит… това ми е трудно да преценя. Но знам на кой не бих помогнал в никакъв случай.
Но паразитите са полезни. Паразитите ме вбесиха да напиша това. Признавам си най-чистосърдечно, че иначе най-вероятно просто щях да подмина. Паразитите помогнаха това да бъде видяно поне от още няколко човека, тази добра кауза, която се изгуби някъде сред глупотевини:
Здравей Слави!
Не мога да повярвам , че събрах смелост да ти напиша това писмо.От сега искам да ти се извиня за това, че не се обръщам към теб с учтивата форма „Вие“. Пиша ти на „ти“ не защото се познаваме или не изпитвам уважение към теб, а защото те чувствам близък. Да, предполагам, че ти е омръзнало вече от състрадателни писма, тъжни истории и молби за помощ , но моето писмо към теб не е такова. Аз ти пиша, за да ти благодаря.
Израснала съм с теб и съм голяма почитателка на твоите действия. Харесвам предаванията ти, конкурсите, песните, историите, всичко наистина всичко.Тук е момента да кажа, че това писмо не е само към теб, то е до целият ти екип. Вие всички, заедно сте едно велико чудо.
Казвам се Никол Николова Попжелева от град Горна Оряховица. На седемнадесет години съм. Уча. Имам още една година докато навляза в истинският живо и завърша училище.Така казват „големите“, нали? Щом навършиш пълнолетие разбираш какво е животът…Ами ако той реши да ти се покаже преди да си готов за него? При мен се случи така.Разболях се. Полимиозит….много страшно ми прозвуча тази диагноза щом ми я съобщиха. Дали, защото ми беше неизвестна или защото не ми звучеше добре , не знам. Тогава ми се случи най-лошото – краката ми, моите собствени крака ме предадоха. Спряха да се движат. Не беше приятно. Лежах в дома си, доста дълго време. Благодарение на родителите си, успявах да върша най-обикновени , за мен тогава доста сложни, човешки нужди. И така ден след ден. Семейството ми търсеха лекари. Болници. Лежах къде ли не. Поставяха ми какви ли не грешни диагнози. Изписваха ме с пожелания да си намеря лекар.Трудно беше. Изведнъж се случи нещо странно, изчерпаха се лекарите, болниците бях обходила, всичко. Колкото и да не искам да си го призная се страхувах, но и вярвах. Тогава, както си лежах в дома гледах любимото си предаване , а именно твоето. Какво видях там ли? Теб. Ти също , Слави се беше поразболял.
Благодаря ти и пак ще кажа много ти благодаря! За интервюто което даде на Росен Петров.Ти беше човекът , който ми върна надеждата. Ти ме накара да вярвам, че всичко ще се оправи. Като вчера сякаш беше, още помня седемте правила, към които трябва да бъдем търпеливи – омраза, обожание, ярост, загуба, страх, радост, тъга. Аз го направих тогава. Станах търпелива към страха, да не спра да ходя.Справих се и с омразата към всички лекари-предатели. Успях и да не съм много тъжна. Това си е кармата. Някой е решил, че трябва да има болни от тази болест и се е наложило да съм аз. Това е, просто трябва да се борим.
В момент, който се бях предала си казах: „Ето Никол ще бъдеш, силна!“. Аз вярвам в съдбата! Реших, че щом сме болни по едно и също време и аз точно в момент на пълно отчаяние и предаване гледах твоето шоу и чух за твоя лекар, доцент Чакъров, значи има нещо, което трябва да се случи. Благодарение на теб се свързах с доцент Чакъров, който успя да ме изправи на крака и ме поддържа така вече две години. Благодаря ти, че те има на този свят! Благодаря ти, че ме накара да вярвам и да се боря!
Наистина го правя, боря се. Как да се справя обаче, когато въпреки моята воля, въпреки моите надежди и усмивки, всичко опира до пари? Опитвам се да помогна на родителите си: търся спонсори, работя и се надявам, но парите са си пари. И така в нашата красива държава, управлявана по „най-добрият“ начин, имаш два варианта или се лекуваш в моя случай с имуновенин и си плащаш по 800 лева всеки месец, защото не е признат от НЗОК и се чувстваш добре и ходиш. Другият вариант е да се лекуваш с медикаменти признати от НЗОК и да погубиш черния си дроб, бъбреците, но да ходиш.
Аз имам най-силните родители на този свят. Те избраха да изпадат в заеми, да се молят на хората за пари, но да ме лекуват с имуновенин, който освен, че ми помага да ходя не ми вреди на нищо друго. Възхищавам им се, ужасно много.
При последния си преглед доцент Чакъров, каза, че трябва да продължа лечението си още две години. Това са системи през месец по 800 лева. Те ми се преливат в твоят роден град Плевен (както казах съдба). Тази сума е непосилна за моите родители. За това реших освен да ти благодаря да те помоля за финансовата ти помощ.
Много харесах историята, която разказа за китайците, които играели ма Джонг и дошъл краят на света. Благодаря ти за духовната помощ!
Моля те Слави, помогни ми да продължа играта…….
P.S. Ако това писмо стигне до теб и имаш възможност да ми помогнеш ще си оставя координатите.
e-meil – niki_pj@abv.bg
GSM – 0885902797
адрес: гр.Горна Оряховица ул.“Борима“№2 вх.Б ет.6 ап.16
Сметката по която може да направите дарение е:
ЦКБ АД клон Велико Търново IBAN:BG69CECB 9790 1096 2005 00 Мариана Стефанова Попжелева
