Loading...
Жалко, много жалко… Преди всичко за двете деца от 52-ро ОУ в столичния квартал „Бояна“.
През междучасие на 24.02. т.г., петък, те играли на „Бащи и майки“. Играта приключила с ритник от „бащата“ в корема на „майката“. Ударът разкъсва черния дроб на момичето. Усилията на лекарите от „Пирогов“ са безуспешни – твърде късно е.
Животът на Габи секва по безумен, недопустимо нелеп начин. Светла й памет.
Очаквайки да приберат дъщеря си от училище, нейните родители стават свидетели на трагедията. Засега не е известно кога ще е погребението. Боянчани са покрусени, съпричастни, осведомени.
И момчето не е за завиждане. 11-годишната му възраст е достатъчна, за да съхрани травмиращия спомен от смъртта на своята съученичка. Как се живее с такъв спомен?… Още повече, ако се установи, че ритникът му е фатален. Заможната семейна среда, безлимитната позволеност, всеопрощаващата родителска обич едва ли ще го заличат. Дали обстоятелства от такова естество са сред причините за неконтролируемото поведение на момчето? Ако „да“, предприети ли са необходимите мерки от страна на родителите /неговите и на съучениците му/, както и на училищния педагогически състав за противодействие на прояваваната от момчето агресия, достатъчни ли са били тези мерки и защо резултатът в случая е летален? Ако „не“, защо? Нима няма яснота за факторите, които пораждат и подържат у малолетно дете толкова неприемливо поведение, меко казано?
Има още много за питане и нека да е ясно – без нездрав интерес към професионални тайни. Само, например:
• Защо част от съучениците на жертвата заедно с родителите си са разпитвани през цялата нощ на петък срещу събота? Случилото се е необратимо. Какво е наложило среднощни разпити на малолетни деца? Не е ли могло да се проведат на следващия ден, в събота? Достатъчен ли е мотивът за бързина на разследването от 6-то РУ на СДВР преди преписката да постъпи в Следствения отдел към Софийска градска прокуратура?
• Вече разпитани ли са, но всички, съученици на момчето. Априори не бива да се изключи хипотезата, че с някои от тях той е бил в приятелски отношения, поради което те могат да споделят обстоятелства и факти от значение за разследващите и психолозите.
– Важно е за по-нататъшната работа на специалисти и родителите с момчето. И не само затова.
– Не рядко чрез децата си родителите създават близки и трайни контакти. /Случвало ми се е./. Показанията на такива родители на съученици на въпросното момче биха били от полза.
• Повишеният медиен интерес към трагедията като по сигнал изчезна в неделя /26.02./ – ден за прошка. Указания от горе? Или по християнски е простено за прекъснатия детски живот?
• В „Пирогов“ установяват смъртта на момичето във връзка не с удара в радиатора, когато то е припаднало в училищния коридор, а с масивния кръвоизлив в корема от съсипания черен дроб. За извършеното в шоковата зала е съставен операционен протокол, както се изисква.
В понеделник /27.02./ трябваше да е готова съдебномедицинската експертиза, която да установи причината за леталния изход. Проведена е, именно, тогава. Вече е по-следващият вторник, но заключението все още не е огласено. Защо? Какво би могло да не е ясно? Или е твърде ясно?
• Публично сме уведомени, че информация по случая ще бъде оповестена на 5-ти март, на 6-ти март, дори и по-късно. От какви ли съображения произтича такова отлагане?
• Да не би да тече или вече има пазарлък за цената на Хипократовата клетва? Колко му е да се окаже, че загиналото дете е било със заболяване, неизвестно досега дори за родителите му? Указание от още по-горе?… Нима такъв вариант не е спасителен за всички с принос за трагедията, особено, за родителите на малолетното момче, които подлежат на наказателна отговорност?
• Трябвало промени…, мерки…, чужд опит… Докога оправията ни ще е след дъжд качулка? Отдавна се знае, че превенцията е предпочитана по белия свят. Защо все трябва да се преобърне колата и чак тогава да се види, че правият път е на една папка разстояние?
• И щом в битието ни няма уважение към живите, кога най-после ще има респект поне към мъртвите?
Очакването на отговори изисква оптимизъм. Уви, основания за такъв не са налице. А мълчанието бива и оглушаващо, когато иде реч за безхаберие, гузна съвест, замитане под килима. Едва ли ще изненада някого, но със сигурност ще огневи не само почерненото семейство.
Родители, училищен състав, „Спешна помощ“ и останалите по веригата се справят с кризисната ситуация или спасяват кожата – кой както може. За съжаление, преки негативни последици са налице, например, не всички деца от класа ходят на училище, след фаталния петък едно от тях започнало да се напикава, а друго – престанало да говори. Момчето с якия ритник няма да е преместено в трето по ред школо за три и половина учебни години. Ще е частен ученик.
Виновните за смъртта на Габи са много и на различни нива. Дано този път /по изключение/ бъдат и назовани, и наказани – без изключение.
Такава гибел на дете е укор за нашите управници, към държавата ни.
Тегне и на съвестта на всекиго от нас. Поради безразличието и търпимостта ни, нежеланието да кажем истината, но именно цялата истина; отказа ни да реагираме с подобаваща строгост и когато не сме лично засегнати, да отстояваме гражданското си достойнство и общозначими позиции, да се придържаме към апробирани от времето ценности.
Няма и не може да има оправдание, нито прошка или забрава.
Арх. Цветана Гочева, д-р на архит. н., председател на НПО с дейност в обществена полза
