Loading...
Когато на един народ му отнемеш надеждата за справедливост,
когато го смачкаш от кредити, ниски заплати, несигурност, тъп и неплащащ шеф, валящи сметки, невъзможност за културни мероприятия и събиране с хора, поради финансов недоимък,
когато детето ти не научава нужното в училище и трябва да плащаш частни уроци,
когато една детска количка струва колкото две заплати, когато да гледаш дете, означава само една заплата у дома, а с нея не можеш да оцелееш,
когато погледа на мъжът ти угасва под бремето на невъзможността за добре платена работа и самочувствието му е под морското равнище,
когато ти дават картончета за търкане и ти пускат турски сериали и Азис,
когато на децата им продават наркотици в двора на училището, а ти нямаш време да ги погалиш по главата, защото тичаш на втората си работа или излизаш от 12 часовата смяна,
когато арендатора ти дава рента, колкото е европейската субсидия, която взема, а печалбата е за него,
когато се опиташ да произвеждаш, но едрия те смачква, а държавата те съсипва,
когато ценностите вече ги няма, а ти се чувстваш като динозавър,
когато тъпия подмазвач се издига, а ти си стоиш на същото място и същата заплата, защото имаш достойнство и не можеш да прецакаш ближния,
когато в една държава няма правов ред и управляващите я са мафия,
тогава утробите са празни и ще са, докато няма сигурност и справедливост!
Та, кой би искал да създава нещастници, които да хранят престъпници?!
