Разкази от маршрутката XXV – Разбиране на личната ми ненормалност :)))

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Разкази от маршруткатаСъбота, аз съвсем нормално съм се отправил към работното си място, минавам купувам си вестник, пускам си фиш за тотото, за кво ли пускам тото като не съм печелил досега и се отправям към любимото ми превозно средство, маршрутката. Качвам се плащам си, настанявам се и си разгръщам вестника. В този момент освен мен няма друг в маршрутката, след малко се качват още трима човека, ставаме общо четирима, това извиква една неприятна мисъл в главата ми. До скоро смятах, че нормалните хора работят и в събота и винаги се чудех защо точно в този ден маршрутките са полупразни, през седмицата винаги тръгват от първа спирка с много хора, само в събота не, винаги съботната маршрутка е тръгвала с четири-пет човека и винаги съм си мислел „колко малко сме нормалните, само някви си 4-5 човека“ обаче наскоро разбрах нещо шокиращо, нормално било да се почива в събота, а не да се работи. И какво излезе че през цялото време когато съм си мислел, че съм нормален аз всъщност съм бил ненормален. Тази мисъл премина през главата ми, но аз вече се бях примирил със собствената си ненормалност, огледах се с надежда да видя нещо интересно, но за съжаление нямаше.  Само на втората спирка се качиха две момичета, честно казано в първия момент ми бе доста трудно да определя дали са момичета или момчета, даже като я видях първата, в началото си помислих „я какво женствено момче“ само че вглеждайки се започнах да се колебая „абе май е мъжествено момиче“, като я разгледах добре установих, че наистина е момиче е вярно че беше доста късо подстригана, с доста мъжка структура, но плътно прилепналите панталони с твърде ниска талия и показващите се отгоре черни бикини тип прашка, затвърдиха убеждението ми за женското начало на качващата се. Това за момент ме разсея, но не се получи нищо интересно, платиха си девойчетата, седнаха зад мен и започнаха да водят някакъв тривиален разговор отнасящ се до това коя колко е дърпала завивката, коя отвивала, коя завивала и така нататък. Продължих да се информирам от пресата, местата почти се запълниха, остана едно празно седящо място и тук при поредното спиране за качване на пътници вече стана интересното. Качиха се две дами, платиха почти едновременно, фиксираха свободната седалка заедно и се впуснаха хищнически да я заемат. Стигнаха до нея едновременно и се опитаха да седнат, само дето не се получи, нямаше как да се съберат заедно на седалката, проста физика, габаритите им не го позволяваха, то едната от тях заемаше седалка и половина. Настана едно страхотно бутане, пушкане, ръгане в ребрата, сумтене абе въобще борба си беше. Стана ми доста интересно, замислих се дали да не направиме залози коя ще успее да спечели мястото. След като установиха че физическите сили са доста изравнени и не могат да се победят само със сила, дамите прибягнаха и до психическите си способности, най-накрая пуснаха и арсенала си от думи:
– Ама моля ви кво се ръгате така, аз се качих първа.
– Бе кво кат си се качила първа ма, аз първа видях мястото и за ще седна.
– Да бе, откъде пък накъде, тя първа била видяла, с тия цайси носа не мож си види пък мястото видяла.
– Айде да не се обиждаме а, пък и очилата са ми слънчеви ма.
– Абе не ми викай ма и престани да ме ръгаш с чантата, че аз кат ти ръгна една.
– Какво ще ме ръгнеш ма, виж се ква си простакеса ма, как не те е срам ма.
– Че от кво да ме е срам ма, да не съм гола а ( леле, тук направо щях да изръкопляскам радостно, не за друго, а защото наистина никоя от тях не бе гола, едва ли щеше да е много приятна гледка).
– Бе ти си душевно гола ма, ма тя простотията ходи по хората.
Така в шеги и закачки продължиха да се боричкат, най-накрая едната успя да се намести хубаво и изгледа победоносно другата, на което тя отговори презрително.
– Кво ми се усмихваш ме, виж се ква си проста.
– Аз мое съм проста ама съм седнала, пък ти кат си толкоз сложна, бичи си права.
Победоносно изгледа всички и се успокои, другата дама хвърли още един презрителен поглед, примири се накрая и се обърна на другата страна. Това беше, настъпи си отново онова лежерно-спокойно съботно настроение.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.