Искам да е лято. Точка!

Лятото… отива си… отново, а пясъкът ревниво пази стъпките му. Дори морето стихва за малко… само за малко. Защото си отива… лятото.

Защо си отива?

Уффф!

Ами обичам го, това е. Не ми се ще да го пускам. Съвсем най-егоистично искам да го задържа колкото се може повече. Три месеца са ми крайно недостатъчни, крайно.

Искам го такова

И такова…

Морско, мокро, голо… лято!

Обаче.. свърши… това. Ще чакаме следващото

с отворени обятия!

А дотогава

Да поработим!

Само?

Едва ли!