ОТВОРЕНО ПИСМО до Социалният министър Тотю Младенов

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Георги ИфандиевДРУГАРЮ МЛАДЕНОВ,

 

С изумление прочетох Вашето интервю във всекидневния вестник „Монитор”, озаглавено „Социалният министър Тотю Младенов: От 1 януари категорично отпада точковата система”.[1] От него разбрах, че от 1 януари 2011 г. „вече няма да има точкова система” за пенсиониране. Вие заявявате: „От всички, които искат да се пенсионират, ще се изисква навършена възраст, което означава 60 г. за жените и 63 г. за мъжете и съответния осигурителен стаж – 34 г. за жените и 37 за мъжете.[2]

Това ме обрича скоропостижно да довърша дните си на този свят, без да имам шанс да получа пенсия. Тъй като бях сред непокорните жители на Народната република. И началото на моята „Одисея” на безработен бе още в годините на царстването на тъй любимия на политическата сила, към която принадлежите, правешки болшевишки цар Тодор Замфиркьов, на български език Живков.

След промените от 10 ноември 1989 г. работех с променлив успех. Поради естеството на професията си – бях журналист – за да оцелея, трябваше да се примирявам с несвободата на словото. Понеже още отпреди 25-26 години отказах да живея на колене, най-малко половината от времето на т. нар. преход от държавен капитализъм с тоталитарна еднопартийна власт[3] на алчно червената фашистка номенклатура към узаконеното й господство във вид на псевдокапитализъм прекарах като безработен. С едно единствено изключение, нямах право да се регистирам в отворените за подобни на мен неудачници бюра по труда. Затова днес, когато съм 60-годишен, имам едва около 24 години трудов стаж. И сега съм готов да бачкам, но отдавна никой не взима такива „уморени коне”, още повече пък с непокорен характер.

 

Другарю Младенов,

 

От споменатото интервю с Вас узнах повърхностни детайли от биографията Ви. Затова, преди да изложа своите претенции и да ги аргументирам, заявявам: Не ви се сърдя. Вие сте средноразреден слуга на интернационалната комунистическа мафия, съставена от активни борци против някакъв „фашизъм” и срещу капитализма. С изумителна лекота те и техните наследници бързо загърбиха марксистко-ленинските идеали и се обявиха за яростни борци за частна собственост, пазарно стопанство и свързаната с него конкуренция; от палачи на българския народ станаха защитници на човешките права?!

Ваше право е да изберете дали да им служите или не. Лично аз бих се срамувал, но затова съм на сегашното си дередже. Вие, другарю Младенов, нямате качествата, за да заемате конкретния пост на министър на труда и социалната политика. По образование сте инженер каналджия. Нищо лошо – достойна и полезна професия, стига да се практикува. Само че или за по-лесно, или поради някаква Ваша зависимост в миналото, болшевишката номенклатура и нейният инструмент – неразградената Държавна сигурност, са Ви гудили да оправяте синдикалните проблеми на хората от Вашия роден град Враца. Не се усмихвайте. Само преди три години друг министър, бившият на отбраната Николай Свинаров,  изпаднал в откровение, заяви в интервю: „… Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.[4]

Впоследствие, другарю Младенов, от защитник на правата на работещите са Ви изтъпанили на точно противоположен работодателски пост – кмет. От нормални врачани разбрах за Вашата зависимост от чашката. Ала това е друга тема.

Само че недостатъците и опортюнизмът Ви доведоха до там десетки хиляди българи, несвързани с комунистическата власт, и малка част редови членове на БКП, да останат без пенсии. На Вас не Ви пука. Когато нас, засегнатите ни боли, Вие не усещате нищо. А уж сте… социален министър.

Задачата, която са Ви възложили, е да съдействате за редуцирането на населението и да осигурите средства за падане на тавана на пенсиите. Та онези представители на алчно червената фашистка номенклатура и на обслужващите я милиционери, банкери, стопански ръководители, военни, всякакви негодници и безделници, които вече са пенсионери, отново да получават многократно повече от плебса – нашего брата, българите.

Такъв бе замисълът на партията-майка, която създаде всички Ви – слугите на Интернационала. Точковата система се роди в недрата на Жан-Виденовото управление, но бе изпълнена от верния марксист-ленинец, рожбата на Андрей Луканов, другаря Иван Йорданович Костов. С нея правилата на мача бяха променени по време на самата игра. Тъкмо започнахме да се нагаждаме към тях, се появихте Вие с бутилка руска водка в ръка. И отново, докато ние се състезавахме, сменихте правилата на играта, наречена Система за пенсиониране. Честити Вашите водещи офицери!

Едва ли ще се намери народ, който да издържи на такъв постоянен и непосилен натиск. Затова и си отиваме като нация – основополагаща на цивилизацията на белите хора на Земята. Както и поради политиката на геноцид, репресии, обезбългаряване, смазване на духа, на свободолюбието, на предприемчивостта и желанието за справедливост, която всички правителства на Вашата Народна република, без изключение, водят от трагичната дата 9 септември 1944 г. до ден днешен.

 

Другарю Младенов,

 

За разлика от Вас, който послушно изпълнява антинародните заповеди на Вашите господари, когато съм имал възможност, аз съм призовавал за справедливо отношение към някои оскъдни на брой категории българи, ощетени от продължаващата да действа болшевишка власт у нас. Например неколкократно призовах времето, прекарано от политическите затворници на кървавия комунистически режим у нас зад решетките, да се зачита за трудов стаж Първа категория. Глас в пустиня. Вместо това виждам как мои приятели, дали здравето си в битката срещу мрака на болшевишкото робство, да се влачат в недоимък, който е още по-голям и по-унизителен от оня, при управлението на техния палач, диктатора Тодор Замфиркьов, на български език Живков, и неговата престъпна червена банда.

 

Другарю Младенов,

 

Във връзка с всичко, изложено до тук, отправям своето искане, което се състои в следното:

1. Да внесете в Народното събрание проектозакон, с който на лишените от правото на пенсия, да бъдат върнати всички направени от тях пенсионни вноски, изчислени по курсовете на лева спрямо долара за съответните периоди, а впоследствие – спрямо еврото, и то за целия период на тяхната така недооценена и пренебрегната от Вашето правителство трудова дейност.

2. Тези средства да бъдат олихвени не с основния лихвен процент, а с пазарната лихва за всеки отделен период. Данни за това се съхраняват както в банките, така и в средствата за масово осведомяване.

3. Натрупаните от тези трудови български граждани средства да бъдат върнати възможно най-скоро, а не да се чака тяхното преселение в отвъдното, каквото е едно от съществените намерения на Вашата „пенсионна реформа”.

Моите аргументи са, че ако не бяха репресиите, национализацията, последвалите половинчата реституция и престъпна приватизация, натискът на властта – държавни органи, милиция, общини, данъчни, пожарникари, представители на ХЕИ, енергоснабдителни и В и К дружества, на заченатите и родени в мазетата на БКП и ДС „силови групировки” – мутри, ограбването на различните видове спестявания на населението, в т.ч. за автомобили и жилища, днес повечето от нас нямаше да бъдем на този хал и да се уповаваме на Вашата милост.

Ако не бе криминалната политика на БКП и на всички нейни филиали – СДС, ДПС, БЗНС, НДСВ, ГЕРБ, „Новото време”, „Гергьовден, ДСБ, „Атака”, ССД, РЗС и задаващите се нови креатури на милицонер-социализЪма, въобще нямаше да се интересувам от Вашите „реформи”.

През 1990 г. бях сред издателите на втория частен и първи частен спортен вестник, чието заглавие бе „Шампион”. Неговото отпечатване бе спряно, понеже правителството на Вашия патрон, другаря Андрей Карлович Луканов, отказа да ни продава хартия на нормалните държавни цени. Досещате се, за разлика от други мафиотски издания, пуснати на „свободния” пазар от БКП и нейните репресивни тайни служби. Ако това не бе така, днес щях да съм от другата страна на барикадата, като работодател.

През 1993 г. бях съиздател на двуседмичния напълно свободен частен вестник „Огледало”. Обаче в него Вашите господари от комунистическата мафия съзираха своя истински изкривен от омраза, злоба и престъпления образ. И когато изданието достигна тридесетхиляден тираж, забраниха на разпространителските фирми – до една в техни ръце, да продават вестника. Иначе днес пак щях да съм от другата страна на барикадата, като работодател.

Няма да споменавам своите книги, в забраната на чието разпространение е участвал и Вашият настоящ пряк началник в тогавашното си качество на главен секретар на МВР. Нищо изненадващо за потомствен комунист, бързо прегърнал монархизма на Симеон, а днес произведен в „десен” политик, който обаче изпитва носталгия по Живковия режим. А „демократична” Европа няма нищо против това.

Нито ще се спирам на работата ми като водещ на две телевизионни предавания, които се радваха на небивал успех – „Между редовете” и „Диагноза”. Вината ми, другарю Младенов, бе, че разкривах истината за събитията и явленията пред доста обширна аудитория. Затова днес устата ми е запушена и това се нарича „свобода на словото”. А слуги на алчночервената фашистка номенклатура като Вас ме лишават от елементарното право да преживея, докато Господ ме призове на съд.

Предварително ми е известно, че нито вие – властниците, нито основните корпоративни медии, а още по-малко държавните, подчинени на Вашето правителство и треперещи за насъщния, ще дадете гласност на това мое обръщение към Вас. Въпреки всичко призовавам онези, които притежават собствени, макар и малки медии, независимо от отношението им към скромната ми особа, да обнародват настоящия текст. Не заради мен и невъзможния блян да получа обратно вноските си за пенсия, а заради макар и закъснелия опит за сформиране на сектор от едно гражданско общество.

Използвам случая да призова всички хора, изпаднали в моето положение, да се обединим и помислим за по-нататъшни действия. Готов съм да се превърна в координационно звено, без никакви вождистки претенции в бъдеще. Нека, който прочете това отворено писмо и е съгласен със съдържащата се в него претенция, отправена към властта, да ми пише на електронен пощенски адрес: mejdu_redovete@abv.bg.

 

     Да живее българският народ! Да пребъде свободна и независима България.

 

                                                           Георги Ифандиев,

                                                                 автор на 19 книги,

                                                                                                   бивш вестникар и

                                                                                                  телевизионен водещ

 

 

София, 2 декември 2010 г.

 

 

 

 

До

Др. Тотю Младенов,

министър на труда и социалната политика

 

Копие:

Народните представители от

41-о Народно събрание

 

Др. Георги Първанов, агент „Гоце”,

Президент на Народна република България

 

Др. Бойко Борисов,

Министър-председател на Народна република България

 

Тук

 

Копие:

Посланиците на страните-членки на Европейския съюз

На съответните адреси на посолствата

 



[1] Вж. Соня Ангелова – „Социалният министър Тотю Младенов: От 1 януари категорично отпада точковата система”, в. „Монитор”, София, 1 декември 2010 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=270536

[2] Пак там.

[3] БЗНС присъстваше като евтин предмет на витрината на социализЪма, обърната към кредитиращия го Запад.

[4] Лилия Гюрова – „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България”, в. „Политика”, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.