Пробвахме всички цветове на дъгата и се оказа, че в „политическия спектър”същите са само нюанси на червеното! Значи този вариант не става, не работи за нас. И, за да не заприличаме на такива, каквито сме си всъщност – стадо овце, или на плъхове в лабиринт, предлагам да се избере следната стратегия, която все още не е добила съвсем реални очертания в главата ми, но така или иначе не трябва само аз да се разритам, та да направя пролетта. Според мен в територията на Мафията, погрешно наричана „държава“, има много недоволни хора. Това е факт. Всички бяхме свидетели на автогола, който си вкараха управляващите с новите документи за самоличност – машината изпуши и баш шефовете във Отечеството започнаха да се притесняват, че не са в състояние да изпълнят собствените си заповеди. Та – ако недоволните софиянци последват примера ми и изпратят написани проблемите и недоволствата си на сайта на кметство „София”, ще настане същата паника и насиране.
Като уверени в себе си градските управляващи са написали, че са ДЛЪЖНИ ДА ОТГОВОРЯТ НА ОТПРАВЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ В РАМКИТЕ НА РАБОТЕН ДЕН. А какво ще стане ако получат в тоя ден 25-30 000 писма? Глупавото в случая е, че са ограничили размера на изпращаното писмо до 4000 знака, което лично мен ме принуди да разделя писмата си и до кметицата г-жа Фандъкова, и до заместника й г-н Сотиров, на 2 части. Сиреч изпратих 4 писма. Майната му – това да е проблемът, преодолява се. А иначе схващате ли идеята? Все пак зад компютрите в съответното ведомство – община, министерство и прочие, има хора, а не роботи. Постепенно ще се получи натрупване на висящи в „безтегловност” писма и системата ще блокира. Тогава няма да се спазят посочените законови срокове и съответно недоволните граждани пак ще пишат оплаквания, че не са получили дължимите им, дори и формални,отговори в указания срок. Така разните му там висши чиновници и уж „слуги” на „суверена”, ще се насерат като жертви на собственото си високомерие и увереност. Възможно е хората на Цецко- „вътрешния”, да прочетат тия редове и да се опитат да измислят нещо „контра”, но едва ли ще успеят. Та предлагам така да започнем, а след столичното кметство да „нападнем” ведомствения сайт, който сега почти и без друго не работи – на комисията по корупционната превенция, където подозирам, че са настанени любовници и женички по принципа на шуробаджанащината. Предлагам да пробваме, ако друго не постигнем поне ще им скъсаме нервите и ще ги докараме до истерика, а както е добре известно истериката е лош съветник и човек започва да се изпуска и да прави грешки. Те и бездруго са много, но след всяка ще завалят порои от жалби, оплаквания и протести за закъснели отговори. Това ще да е крачка първа, според моя план. Втората ще кажа лично на Цецко или евентуално на Боко, ако ме викне да поритаме заедно. Тогава точно ще мога да попитам дали не е останало някое местенце по митниците…
Днес в столичното кметство подадох най-накрая заявлението за протеста ми пред Народното събрание. Много любезни бяха дамите дето го приемаха, въпреки, че отначало се опънаха и се опитаха пак да ме набутат в дебрите на бюрокрацията, но все пак не успяха. Направи ми впечатление, също така, че организацията и възможностите им са точно такива, каквито и предполагах че са. Така вече знам, че предложението, което ви направих по-горе – всъщност това си е план за действие с автор варненецът Краси Бачков (http://www.forumat-bg.com/politika/1122-da-plyuem-na-polititzite), ще сработи! Трябва да се пише и то здраво! Всеки недоволен да пише и да се жалва всекидневно, че не е получил отговор на жалбата си. Ето и адресите, на които може да се прави това:
Комисия по превенцията: https://anticorruption.government.bg/content.aspx?p=12
Кметство София: http://www.sofia.bg/virtdelovodstvo.asp – там се натиска на заявление МВР.
Сигнали за корупция: http://nocorr.mvr.bg/
Това е естествено един от начините, но все отнякъде трябва да се започне. Никой не се е родил научен. Всеки от нас, недоволните, като прибави и своя личен принос към общото дело, и можем да успеем да се преборим за по-щастливо бъдеще. Аз вярвам, че ще успеем, приятели!