НАПРЕД КЪМ МАРСОВО ПОЛЕ

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Highway to MarsПремиерът настани удобно широкоплещестата си фигура на стола и отвори бутилка минерална вода с извънредно приятно име – като роден край, като бащина стряха и майчина нянка. Министрите от кабинета, насядали около заседателната маса, с благоговение следяха всеки негов жест.

– Ей това се казва вода! – каза премиерът, посочвайки бутилката. – Пред тая вода другите приличат на чешмяни утайки и мирова скръб. Съгласни ли сте?

– Съгласни сме! – отговориха министрите в хор.

– Всъщност не съм ви събрал тук, за да обсъждаме качествата на минералната вода, а заради нещо много по-значимо, нещо, да си имаме уважението, фундаментално! Дори повече – конфундаментално и конгениално.

Това ми е мечта още от Тодоровден и искам да я споделя с вас.

Министрите наостриха уши като бръснарски ножчета.

– Знаете, че „Тракия“ вече е готова на чакъл, вървят процедурите за „Струма“ и „Марица“, на „Хемус“ почти няма проститутки, нали така?

– Тъй вярно! – звънна хорът на министрите.

– Толкова време, енергия, ресурси, всичко вложихме в това, дадохме всичко от себе си, крадейки от съня си и откъдето може. И понеже сме набрали скорост, смятам да ви предложа да продължим със същия темп и занапред. Какво ще кажете?

Министърът на регионалното развитие усети, че се унася, затова пукна един балон с дъвката си, за да се разсъни, смръкна малко амоняк за концентрация, погледна мило премиера си и рече:

– Но вие знаете, че плановете се изпълняват в срок, pacta servanda sunt*, сиреч пак ти сервират сухо. „Люлин“ закъснява в рамките на статистико-популистическата грешка, но ще завършим всичко предсрочно, стига да прецизираме сроковете. И ето я страната ни – омагистралчена докрай. И като освободим страната от инфраструктурните проблеми, къде ще насочите кинетичната и харизматичната си енергия?

– Ще ида да инфраструктурирам други планети! За да не губим темпо и форма, ще построим една магистрала на Марс. Какво ще кажете?

В залата настъпи леко оживление. Някои министри вежливо се изсмяха, а други се сръгаха дискретно с лакти.

– Но там няма живот, г-н премиер! – прошумоля министърът на икономиката.

– Защото няма магистрали! – репликира незабавно премиерът. – Животът се върти около магистралите. Като направим магистрала, като направим и една спортна зала, ще видите как ще се оживи Марс. Магистралите са коронарните артерии на един цивилизационен организъм, а спортните зали правят този организъм красив, атлетичен, фотогеничен, телегеничен, абе като мене. Както са казали древните: здрав дух и здраво тяло – едно прекрасно цяло.

– А транспортните разходи? – обади се министърът на съобщенията. – От Земята до Марс са 80 милиона километра, и то веднъж на 26 месеца. А горивата поскъпват.

– Помислил съм за всичко. Обещах на руснаците да им подаря „Белене“, пък те да ни подкрепят в усвояването на Космоса. Руският ми колега приветства идеята ми и я нарече „невъобразима“. Вика ми: „Ти дай „Белене“, пък за Космоса нямай грижи“. Това е голямо признание за страната! Да си го вземат тоя гьол, да си го бият в сеизмичните кратуни, аз повече няма да се разправям с него! Главата ме заболя по три пъти на ден да го спирам и пускам тоя пусти ядреноенергиен проект, да го вземат руснаците макар.

– Ако това се случи – обади се накрая и финансовият министър, – аз ви обещавам, г-н премиер, че на пенсионерите ще отпускам всеки месец по една безплатна маслинка от пица.

– Така ми говори, момче! Веднъж да стоплиш и ти моето сърце. Моля всички да се почерпите с по една студена минерална вода и да закриваме заседянката.

 


* Лат. – Договорите трябва да се спазват.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.