За рождения ден на олигарсите

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
481

Помни 4 февруари 97-ма, пази метастазите на Указ 56 от 89-та

Будилници и свещи в ръцете на будни граждани. Място на сбирката – паметника на патриарх Евтимий в центъра на столицата. Поводът – 12-годишнината от паметната дата 4 февруари 1997 година. Денят, в който тогавашният лидер на БСП Георги Първанов и номинираният за премиер – покойният вече Николай Добрев, върнаха на президента Петър Стоянов мандата на столетницата за съставяне на ново правителство.

Сегашни анализатори на тия отминали събития стигнаха до сакралното откритие, че с доброволния отказ от власт червената партия на практика планирано е сътворила раждането на днешните български олигарси. Същевременно в същите анализи в оборот отново се завъртяха легендите за изнесените от кръга „Дойнов – Луканов“ червени пари в червени куфарчета. И възниква логичният въпрос – коя е истинската рождена дата на т.нар. „олигарси“? Чия е заслугата за трансформацията на политическата власт в икономическа?

За разлика от сегашните 18-годишни граждани на страна, които за първи път ще гласуват през 2009 г., през далечната 1989-а техните връстници и всички останали пълнолетни българи може би си спомнят каква масирана икономическа реклама се вихреше тогава по единствената национална телевизия. Регулярно на екрана се появяваше главният юрисконсулт на важното по онова време Министерство на икономиката и планирането(МИП) Валери Борисов, за да разяснява новаторското стопанско чудо на партията и правителството – Указа за стопанска дейност с номер 56.

Днес Валери Борисов, основал още през 1990 г. частна юридическа фирма и близък приятел и делови партньор на покойния депутат от Великото народно събрание Илко Ескенази, е авторитетен и уважаван адвокат с престижна клиентела. По обясними причини преди 20 години той нямаше как да каже на българските „трудови хора“, че с влизането в сила на споменатия Указ 56 от 1 януари 1989 г. на практика се поставя

началото на голямото ограбване

на тяхната „общонародна собственост“. И още нещо не можеше да сподели Валери Борисов, който бе един от членовете на екипа сътворил указа. А именно, че неговите разпоредби за създаването на държавни, акционерни и фирми с ограничена отговорност(ДФ, АФ и ООФ) с държавно имущество са противоконституционни. Защото според действащият тогава основен закон на страната – т.нар. „Живкова конституция“(приета през май 1971 г. с референдум), „държавната, общонародна собственост е висша форма на социалистическа собственост и представлява единен фонд“. А формите за предоставяне на държавна собственост са само три – за стопанисване, ползване и за управление. Да, ама не – Указ 56 повелява друго:

юруш на маслините

В помощ на тази операция, пак в противоречие на конституцията, на 28 юни 1989 г. на бял свят се появява и нарочно постановление на Министерския съвет под №36 за преобразуване на държавни и общински фирми в акционерни. А тъй като пък в чл. 2-ри на самия Указ 56 пише, че по предложение на министъра на икономиката и планирането се определят фирмите, в които държавата си запазва най-малко 51% от акциите, на 8 септември 1989 г. с решение №146 Министерският съвет утвърждава списъка на тези предприятия. Забележителното е обаче, че в него фигурират само 27 фирми, в които държавата иска да запази мажоритарното си присъствие, към останалите хиляди предприятия подобна претенция няма. Впечатляваща е и още една „дребна“ подробност. В споменатото ПМС №36 от 28 юни 1989 г., останало непубликувано по обясними причини, Министерският съвет възлага на тогавашното Министерство на икономиката и планирането да предложи организация за пазар на акции. Повече от революционно начинание, което, както и Указ 56 смело прескачат Живковата конституция.

Перделъкът е пълен

въпреки че опит за замазване на ситуацията и узаконяване на беззаконните актове все пак направен. През пролетта на 1990 г. последното комунистическо ІХ-то Народно събрание променя частично тоталитарната конституция. Дава се нова трактовка на държавната собственост, като се вкарва йезуитският правен термин „собственост на юридически лица, които упражняват правото на собственост върху предоставеното им от държавата имущество от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона“. Отлично, но се пита в пределите на кой точно закон? Такъв специализиран нормативен акт през пролетта на 1989-а изобщо няма. Въпреки това постановките на фамозния Указ 56 си действат с пълна сила. Една от тях – чл.11, ал.3, т.1, дава чудесната възможност на държавни и общински предприятия без разрешение свише,сиреч без картбланш от Министерския съвет или съответния Окръжен народен съвет, да се регистрират или пререгистрират като АД-та и ООФ-та. На базата на учредителен договор, само с посочен капитал и без никаква пазарна оценка на заварената към момента на регистрацията държавна, респективно общинска собственост. Точно по тази схема в края на 19990 г. на бизнес хоризонта се появиха пререгистрирани като модерни акционерни фирми асовете във външната търговия от ранга на „Химимпорт“, „Машиноекспорт“, „Индустриалимпорт“, „Електроимпекс“, „Булгарлизинг“ и прочие. Кой сложи частна ръка върху тях и техните задгранични дружества, през които изтекоха милиони долари държавни пари? Късметлиите хапнали от тази баница са от всички цветове на днешния политически спектър, които тази година ще се борят за вота на електората. А за тази част от простосмъртното народонаселение може би ще е любопитно да научи защо в зората на уж настъпилата демокрация преди всички други икономически закони, регламентиращи структурната реформа, приоритетно бе приет изкования на коляно Търговския закон(ТЗ). За негов основен автор се брои

близкият приятел и съмишленик на някогашния премиер

Димитър Попов – Мишо Вълчев.Търговския закон бе обнародван 18 юни 1991 г. и с него бе отменен Указ 56. Така всички държавни предприятия, модифицирали се до този момент без закон в акционерни фирми и фирми с ограничена отговорност, получиха правото да се легализират, регистрирайки се по новия ТЗ в дружества. Възможност за това им дават неговите разпоредби, според които държавните и общински предприятия могат да станат еднолични акционерни или еднолични дружества с ограничена отговорност. До тук добре, бедата е, че в същия ТЗ пише, че „образуването и преобразуването се извършва по ред, установен с друг закон“. Другият закон обаче към датата 18 юни 1991 г., когато влиза в сила ТЗ липсва. Което неизвестно защо не пречи на непреобразуваните де факто предприятия да се регистрират по Търговския закон. Циркът става още по пълен, тъй като месец по-късно, на 12 юли 1991 г. абсолютно след дъжд качулка, парламентът гласува Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Това

юридическо недоразумение

което се състои само от два члена, изобщо не заработва. Причината е проста – чрез влезлия в сила месец по-рано Търговски закон акционерните фирми и фирмите с ограничена отговорност, родени от Указ 56, механично, прескачайки преобразуването си в еднолични търговски дружества(с едноличен собственик държавата), са пререгистрирани в АД-та и ООД-та, които в цял свят са недържавна собственост. Трикът е перфектен – с правни и съдебни гимнастики държавата е изолирана от контрола върху своята собственост, която нагло, без приватизация(приватизационния закон е приет през 1992 г.) на практика минава в частни ръце. Дали ще каже нещо за тези магии сегашният главен прокурор Борис Велчев, или пък ще отвори дума действащият премиер на страната „Мистър Клийн“ – Сергей Станишев? Така – между другото, докато хапва тук и там сред народа кризисни кебапчета.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.