Loading...
На 28-ми април в българската столица София скромно количество българи направиха пореден опит да кажат своето „не“ на нефтопреработвателния монополист „ЛУКойл“, заради налаганите от него неоправдано високи цени на горивата. Месец и половина по-късно – на юни 2011-та, в столицата на южната ни съседка, на атинския площад „Синтагма“, гръцки младежи издигнаха плакат, на който пишеше: „Тихо да не събудим българите!“.
И предизвикаха смях сред сънародниците си, протестиращи нон стоп в продължение на седмици срещу пагубните за тях управленски решения на правителството им, МВФ, Световната банка и други поучаващи ги европейски институции.
Плакатът привлече вниманието и на редица местни, и чуждестранни медии. От отговорите на гръцките младежи, запитани какво ги е накарало да се явят на протеста точно с такова нетрадиционно послание, стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може българските им връстници да живеят по подобен начин и да приемат всичко, което се случва с държавата им и със самите тях с примирение, търпение и пиене:
„Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението, до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем. Голяма част от българските ни колеги са изключително прости, въпреки, че жените им са хубави и достъпни. Те всички са недоволни от живота, който водят, но въпреки това не протестират – едно защото не могат ясно да си определят исканията, друго защото ги мързи, трето защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто защото не вярват в самите себе си, а може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава. Нашите връстници там, са се отдали на кючеци, маанета, пиене, ебане, наркотици и побоища. Тези, които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират постоянно. Рядко можеш да срещнеш някой, с който да говориш за нещо по-различно от новия му телефон, блузка, как е минал вчерашния купон и колко пиене се изпило. Българите приемат учението като време отдадено на купони и разврат, което се толерира от техните управници, много от които сами се ползват от секс-услугите предлагани в така нареченият „Студентски град“.
В редките случаи, когато излязат на протест, то той не продължава повече от няколко часа, преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, то всички изпадат във възторг и смятат, че са постигнали голям успех. Не само това, но и ако самите те са забелязали, е са снимани от медиите, бързат да се изфукат пред приятели и познати, да ги гледат довечера в новините, и сами бързат да се приберат за да се насладят на собственото си медийно величие и потресающи протестни действия. Явно според тях в това се състои същността на протеста. Тяхната простотия не спира до тук. Техните управляващи им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата им да работят за 100-200-300 евро, което ги правило конкурентноспособни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната. Колкото и невероятно да е това, то не предизвиква никакви реакции у населението освен, търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол, затъмняващи мисленето. Направо уникално е, какво щастие изпитват българите ако получават заплата от 300 евро. Тогава те смятат себе си за богати и се издигат в очите на околните, като си купят някоя нова маркова дрешка или друг аксесоар.
Те не могат да осъзнаят, че бъдещето както на тях, така и на държавата им зависи основно от степента на познанията и уменията им и то актуални за съвременното развитие на науката и техниката, а не просто някакви знания за историята на науките. В същото време, докато управляващите им набиват подобни заслепителни глупости в тъпите им кратуни, самите управници получават заплати минимум от 3000 евро, участвайки в различни комисии, управителни съвети, отговорни постове и други длъжности, които те самите са създали за себе си. Не само това, но те са уредили и бъдещето си, като са си гарантирали огромни пенсии в сравнение със средните пенсии на останалото робско население. Българите все още са роби, но явно не го осъзнават и така се чувстват добре. По техните телевизии почти не се излъчват репортажи за ставащото в нашата държава, а и по света. Затова – Тихо да не събудим българите.“
