Избори без избор. За кого да даде човек гласа си!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Вече 20 години ни играят един и същ театър, и в България винаги има хора, които се хващат на въдицата.Пак е време да избираме и пак няма избор. Вече 20 години ни играят един и същ театър, и в България винаги има хора, които се хващат на въдицата. И ако за възрастните има някакво оправдание – повечето от тях живеят в различен от реалния свят със спомените си и времето, когато са били по своему щастливи, то за тези в активна възраст просто няма разумно обяснение. Вижте как са подредени нещата така, че да се случат исканите от политическата прослойка, управляваща страната през целия преход. За да спечели определен кандидат, на него му се изважда негодна конкуренция, проформа – и естествено правилният човек печели. Спомнете си втория тур преди пет години – Първанов срещу Сидеров. Кой разумен човек би предпочел президент като Волен, независимо от качествата на Първанов?

Или появата на Неделчо Беронов – човекът просто не бе за президент и попълни мястото сред кандидатите също напълно проформа. Преди години подобна роля бе отредена на Велко Вълканов – и той кандидат-президент без никакъв шанс, но с роля-да насочи вота към правилния човек. Сред кандидатите в различно време бяха и такива одиозни личности като Йоло Денев и Жорж Ганчев, с тях шоуто беше пълно, но в края винаги печелеше определеният кандидат.

В предстоящите избори подобна е ситуацията в София – Фандъкова срещу Прошко и останалите за фон. Че Фандъкова не става за кмет е ясно – манталитетът на даскалица си личи от километри, всъщност кмет е Борисов, а бившата училищна директорка просто изпълнява ролята. Вярно, че на фона на разбойници като предишните кметове от сините, тя е цвете, но не е истински кмет, който да работи умно за града и иска да спре корупцията. Всъщност Фандъкова не се справя добре дори в най-познатата й област – средното образование, където под нейно давление се въвеждат абсурдни изисквания. Може би не се знае, но от тази година полагаемите се пари за работно облекло на столичните преподаватели – около 270-300 лева на човек – вече ще отиват за поръчка и изработване на униформи от определени фирми. Вместо да ги дадат на хората и да си купят от каквото имат нужда, фирми ще шият униформи на учителите! Познайте колко ще е комисионната за определени директори и за самата авторка на идеята – при условие, че броят на столичните учители е около 5 хиляди души. Което евентуално означава „евентуална“ левова далавера някъде къде милион. И още куп подобни глупости, лично насърчавани от споменатата авторка на проекта.

Добре, не харесваме Фандъкова, но за кого да гласуваме? След Янчулев и Софиянски синята идея бе консумирана и придоби немощен вид и днес Прошко не ни убеждава, че ще е различен. Останалите кандидати също са неизвестни, или свързани с други неуспешни управления като това на НДСВ и БСП например. Не бе допуснат до изборите нито един, който без да е обвързан с партия ще поиска да промени нещо в системата – „Всички на софрата, но за мен най-много”, въведена от Софиянски.

Същото е и на президентско ниво – за кого да даде човек гласа си? Имам предвид болшинството от българите, които искат нещо да се промени към добро. Според купените от партиите социологически проучвания 30% нямало да гласуват, а останалите разпределяли предпочитанията си към Плевнелиев, Калфин и Кунева – съответно 30:20:10. Да кажем, че както винаги ни лъжат, но кой е истинският кандидат? Павел Чернев ли, или познатият Волен? Атанас Семов, който може и да е свестен, но присъствието на Яне прави нещата различни. Трактора или Венци Йосифов? Дежурните провалени политици – участници – Каракачанов и Мария Капон? Или пък някой от останалите, чиито имена средноинтелигентният избирател така и няма да научи. Единствено Светльо Витков е наистина гражданска кандидатура, но той пък не е в играта /вижте как присъства в медиите/ и дори да привлече повече гласове, има начин това да се регулира в полза на статуквото.

Така че въпросът и за тези избори не е кой ще спечели, а кой е определен да спечели. Вариантите са два – ГЕРБ или БСП. Традицията досега казва, че на този пост застава човек, легитимирал се като противоположен на управляващия в момента политически екип. ГЕРБ се определят за дясна партия, значи Калфин трябва по разпределение да е президент. По-възрастните помнят споразумението от Кръглата маса през 1990 г. – премиерът наш, президентът – ваш. Това продължава да действа, колкото и да се променят лицата в политическото пространство. Така че това е най-вероятният изход от вота – червен президент и десен /тъмносин/ премиер. Другото е за балъците, които у нас не са никак малко. Вариантът „Кунева президент“ е възможен само ако Доган реши да я подкрепи. Но това означава да развали споразумението, което е малко вероятно и поне досега няма признаци, че ще се случи. Още повече, че и тя, и Борисов са от една обща партия-майка -НДСВ. Както се казва – на спечелилите честито, за останалите – след 18 месеца пак ще има избори.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.