Loading...
Преди няколко вечери гледах по телевизията пореден епизод на „От местопрестъплението – Лас Вегас”. Пред вид бившата си професия, проявявам професионален интерес не към екшъна, а към прецизното обработване на местопрестъплението и събирането на доказателствен материал, от което за съжаление сме на светлинни години назад. Но този път ме впечатли самия сюжет на епизода. Жертва на престъплението бе звездата на мъжки клуб, играеща на пилона. Оказа се, че същата е звезда, не толкова с чудесната си физика, а със специфичния аромат, излъчван от прашките й.
За удивление на криминалистите, същите се натъкнаха на кръжец от ценители, които даваха безумни пари, за да си купят подобни артикули. Находчив търговец бе развъртял доходоносна търговия с прашки и бикини на момичетата от клуба, като цената на някои „шедьоври” достигаше 2 000 $. Експонатите стояха разпънати зад блестящи витрини и преди покупката се разрешаваше на ценителите да вдъхнат от специфичния им аромат на мускус и интимна козметика. Същите като опитни сомелиери, дегустиращи вино и предварително подушвайки букета от аромати се наслаждаваха на предстоящото удоволствие за консумация на съдържимото. Но повечето се задоволяваха само с колекционерството на бельо, смятайки смесването на удоволствията за кощунство.
Стоп! До тук с криминалния сюжет. Моментално съзнанието ми се насочи към писанията и предаванията на папараци и журналисти от всички медии, надничащи в кошовете с бельо и търгуващи с разнасящите се от тях аромати. За разлика от посочените изтънчени ценители, нашите са абсолютно непретенциозни и ни натрапват освен предизвикателния аромат от бельото на моделки, фолкпевачки и всевъзможни миски и отблъскващата воня на ожълтените гащи на така наречения елит. Но ние, читателите и зрителите на всички жълтъци и жълтини не се различаваме кой знае колко от подтичващите по улиците животинки. При среща, задължително първо се подушват под опашката и според оценката на аромата следват и реакциите. Явно този атавизъм, обстойно обяснен от Дарвин в „Произход на видовете” ни е първосигнално присъщ. Така, че да не се учудваме на огромните тиражи и масов зрителски интерес към тематиката.
За представителите на нашия „елит”, дори позорящите ги факти са своеобразна реклама, държаща ги в полезрението на обществото и под прожекторите на медиите. Затова е напълно обяснима охотата, с която споделят реални или измислени факти от житие-битието си. Вече едва ли не подозрително и осъдително се гледа на личности, които ревниво крият личния си живот от нездрав и често недоброжелателен интерес.
За това искрено и от сърце адмирирам смелото и нестандартно поведение и липса на каквото и да е фалшиво его и суета от страна на Юлияна Плевнелиева. Достойното й поведение, в отказа да предостави на настървените медии достъп до кухнята, детската и спалнята си. Да е в центъра на фалшив интерес, като неформална „първа дама”, за каквато няма ясни протоколни или законови индикации. Явно се е поучила от злощастния опит на предшественичката си, станала прототип на главната героиня в „Мисия Лондон”. Пред непреклонната и воля да защити семейството си от търсачите на екзотични аромати приклекна дори и юнак Бойко. Полугласно промърмори, че живеем в свободна страна и всеки е свободен в мненията и постъпките си.
А на търсачите на сензации, на едва ли не катаклизми в банални житейски ситуации и бури в чаша вода да им е ясно, че все пак са представители на четвъртата власт и жалко, ако другите пред тях не осъзнават това.
