Как ще ги стигнем…

            Няколко дни ни делят от най-сериозното изпитание за девойките и младежите завършващи средното си образование – държавните зрелостни изпити. Предизпитната треска е обхванала и децата от по-ниската степен на училищното ни образование. Седмокласниците ще трябва да покрият стандартите за външно оценяване на МОМН, като тези оценки ще им послужат и за класиране в училищата с прием след 7-ми клас.

            Желанието ми да направя сравнение между нашите образователни стандарти и световните, ме отведе на сайта на свободната енциклопедия „Уикипедия” – http://en.wikipedia.org/wiki/Grade_%28education%29 . Като единен световен стандарт (с някои изключения), се прилага точковата или процентна система от 0 до 100, при което долният праг (издържал) е на ниво 50 т. или 50% верни отговори. В развитите страни, академичните (отнасящи се за ВУЗ) стандарти са повишени, при което долният праг е поставен на ниво 60%. Учудващо високи са академичните стандарти във Филипините. Там трябва да наберете между 70-75% верни отговори за да не ви се наложи да се явявате повторно на същия изпит. Независимо от екстравагантния живот и финансовите злоупотреби на семейство Маркос, академичните образователни стандарти на тази страна са на нивото на най-елитните световни учебни заведения. В размирна Сирия например, трябва да отговорите правилно на 60 % от въпросите за да издържите изпит. Сериозно трябва да се подготвите за изпит и в Саудитска Арабия, Мексико, Аржентина, Колумбия, Унгария и т.н., където долният праг на успеваемост е 60%. На обратния полюс, страните при които той е по-нисък от 50 точки (%) са много малко – Израел (45%), Пакистан (40%), Румъния (40%), Бангладеш (32%) и Непал (32%). За висшите учебни заведения в Полша, долният праг е 60%, докато за училищния курс на обучение той е сведен до 35%. Информацията в цитирания източник не е пълна, като в този списък не попадат повечето страни от Африка и Азия. За България Уикипедия ни дава скала на оценяване, при която слабата оценка е „закована” на 49%.

            Не знам кой и кога е сложил тази информация, но справката с МОМН ни представя коренно различна картина. Интересът ми се ограничава с долната граница на успеваемост, тъй като от ниво Много добър 5.00 нагоре, нашите стандарти започват да се доближават до световните, а на ниво 5.50 се изравняват с тях. Впрочем единствената скала за оценяване, публикувана на този сайт е от 2008 година, но тя се е прилагала през всички следващи години и вероятно ще бъде използвана и тази година.

ДЪРЖАВНИ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ – СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

СКАЛА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТОЧКИТЕ В ОЦЕНКИ

                       /прилага се за всички предмети/

            Видно е, че за нашите зрелостници критериите за успешно положен зрелостен изпит са не само ниски, но и достойни за подигравка. Ако за един въпрос се дава избор от четири възможни отговора, то математическата вероятност да се познае правилния отговор е 25%, което е малко над долната граница. Изпитът вече не е проверка на знанията, а игра на шанс. Казано по друг начин, зрелостник отговорил правилно на един и грешно на три от всеки четири въпроса, не само че преминава това „изпитание”, но и получава реален шанс да влезе във ВУЗ. Някои биха възразили, че твърденията ми са манипулативни. Наистина, изпитите не се свеждат единствено до избор на верния отговор, но след като вече с двойка може да се преминава в по-горен курс на обучение, следващата стъпка е да се премахнат всякакви форми на разсъждение или пък изборът да се прави не от четири, а от три отговора. Истинско щастие е, че „Уикипедия” не ни дава информация за образователните стандарти на Сомалия, Судан, Чад, Габон и Сенегал. Тогава популярната в миналото песен на Тодор Колев „Как ще ги стигнем…” би визирала не американците, а жителите на тези държави.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

            Нека да направим кратък анализ на горната таблица, показваща ни резултатите от зрелостния изпит по български език. При общ брой на явилите се на изпит по родния език 72 532 зрелостници, ако приложим по-строгите стандарти на страните, за които качественото образование не е само партиен лозунг (60% долен праг), ще видим, че всички получили оценка под 4.50 (общо 39 083 или 53.88%) не покриват изискванията за „издържал”. Тъй като общоприетият световен стандарт за ниво „издържал” е 50%, ще приема, че тези 24 360 задочници, попадащи в диапазона 3.50-4.49 са по равно разпределени в интервалите 41-49.5% и 50-58.5% или по 12 180 души. Не е много точно, но грешката не е съществена. При това положение, непокрилите нормалните световни стандарти за грамотност по родния език са 37.09%. Данните са за 2008 година, но едва ли тези от 2011 са по-добри.

            Такова е положението на изхода на средното ни образование. Още по-трагично е то на входа, при седмокласниците. В интервю пред журналист от вестник „Монитор”на 27.06.2011, заместник-министър Дамянова казва: „Важното е да уеднаквим критериите. Това е същината на промяната. Да гарантираме стабилност и устойчивост на системата. Миналата година при нас за 7 клас двойката беше 14 точки, а тази година е 16 точки. Трябва бавно и постепенно да вървим към това завишаване, но преди да вървим в тази посока, се налага да уеднаквим системата. Това ще стане с въвеждането на новия закон.” Според авторитетите от МОМН, ако седмокласник отговори правилно на един и сгреши пет от всеки шест въпроса, седемте години в училище не са пропиляно време.

            А кога ще бъде въведен новият закон? Вероятно няколко месеца преди парламентарните избори през 2013, за да може пропагандният ефект от него да се използва от управляващите. По-вероятно е обаче това да стане някъде около 2030 година, когато „бавно и постепенно”, с по 1-2 точки на година ще достигнем световните образователни критерии. Дали обаче ще съществуваме като държава след 20 години?