ПЪРВИ И ЕДИНСТВЕНИ С ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА Д-Р ЙОЖИ ЛАНДОВСКИ

ЧЕРВЕНА СИМФОНИЯ

Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.

Тя е част от поредицата на ИК „Огледало” „Георги Ифандиев представя”

Това е кратък откъс от протоколите от разпита на високопоставения болшевишки деец Кръстьо Раковски пред следствието на НКВД преди 71 години. Тогава, в края на януари 1938-а, бившият шеф на Украинската компартия и посланик на СССР в Париж и Лондон разказва или по-точно разкрива и прогнозира неща, които може да знае единствено човек от най-висшите кръгове на тайната световна власт. Самият арестант нарича хората, които управляват света иззад кулисите, Те, Тях и т.н. 

Както подчертава английският преводач на тази книга: „Достатъчно е да кажа очевидното – това е един от най-важните политически документи на века. Мнозина от нас са знаели фактите, изнасяни в продължение на десетилетия. Но за пръв път разполагаме с блестящо, подробно изявление на човек отвътре. Явно Раковски бе един от Тях.”

Когато това своеобразно предупреждение се появява за първи път, никой не му обръща внимание. Нататък то се превръща в преследвана и укривана книга. Ако не бе така, може би доста събития от последните 60-70 години щяха да се развият другояче или пък човечеството щеше да прогледне и да не ги допусне. Кой знае?

Важното е, че сега имате възможност да сверите собствените си представи за случилото се с някои от най-дълбоко погребаните тайни за близката история. Останалото всеки ще прецени сам за себе си. И така…

Раковски: Провалите ни, които всяка година ставаха все по-големи,  попречиха на осъществяването на онова, което Те бяха подготвили като по-нататъшен скок на революцията през следвоенния период. Колкото и неприятен да бе за политиците и икономистите от всички нации, тъй като никой не бе в състояние да си представи неговия обхват, Версайският договор бе най-решителната предпоставка за революцията.

Кузмин: Това е много любопитна теория. Как бихте я обяснили?

Р: Версайските репарации и икономически ограничения не бяха определени от изгодите за отделните народи. Тяхната аритметична абсурдност бе толкова очевадна, та дори и най-изтъкнатите икономисти от страните-победителки скоро ги изобличиха. Само Франция настоя за репарации, които далеч надхвърляха стойността на нейните национални владения. Това бе повече, отколкото би трябвало да се плати, ако някой бе превърнал цяла Франция в  Сахара. Още по-лошо бе решението  да се наложи на Германия изплащане на облигации, чиято стойност  многократно надхвърляше онова, което  страната би могла да плати, дори и  при евентуална нейна пълна разпродажба и даже ако тя би се отказала от цялото си национално производство. В края на краищата реалният резултат бе, че на практика Германия бе принудена да извърши фантастична ликвидация на активите си, за да може да плати част от наложените й репарации. А до какво доведе тази ликвидация? До недостиг на потребителски стоки, до глад в Германия и до безработица в съответната степен в страните-вносителки [на германски стоки]. И понеже те не можеха да извършват внос, в Германия също имаше безработица. Глад и безработица и от двете страни – ето това бяха първите резултати от Версай. Бе ли този договор революционен или не? Бе извършено даже нещо повече: договорът задължава налагането на еднакъв контрол на международно равнище. Знаете ли какво представлява това задължение на революционната плоскост? Това означава да се наложи анархичен абсурд, за да се принуди всяка национална икономика да произвежда достатъчно количество от необходимите стоки, като се предполага, че за постигането на това не трябва да се взимат предвид климатът, националните богатства и техническото образование на ръководителите и работниците. Средствата за компенсиране на естествените различия в почвата, климата, наличието на минерали, на нефт и т.н. в различните национални икономики винаги са били обстоятелства, заради които бедните страни е трябвало да работят повече. Това означава, че те са били принудени да експлоатират по-сериозно възможностите на работната сила, за да намалят разликата, породена от неплодородната почва. А към това се прибавят и много други неравенства, които трябва да бъдат компенсирани с подобни мерки. Да вземем например промишленото оборудване. Няма да се разпростирам по-нашироко, но контролът на работния ден, провеждан от Лигата на нациите[1] въз основа на абстрактния принцип за равна продължителност на работния ден, бе реалност в контекста на една непроменена международна капиталистическа система на производство и търговски обмен и при установеното икономическо неравенство. Защото тук става дума за равнодушие спрямо целта на труда, която е достатъчното производство. Непосредственият резултат е незадоволителното производство, компенсирано чрез внос от страни с естествено[2] достатъчна икономика, които чрез своята промишленост самозадоволяват собствените си нужди. Доколкото Европа притежава злато, този внос бе плащан в злато. После се появи забележителният  бум в Америка. Тя разменяше необятното си производство срещу злато и гарантирани със злато ценни книжа, които се намираха в изобилие. По модела на всяка анархия в производството в онзи период се появи нечувана финансова анархия. Те се възползваха от нея под претекст че я подпомагат с техните подкрепления от нова и дори още по-голяма анархия: чрез инфлацията на официалните пари (в брой) и стотици пъти по-високата инфлация на собствените Им пари – кредитните пари, т.е. фалшивите пари. Спомнете си колко систематично девалвация настъпваше в много страни – обезценяването на парите в Германия, кризата в Америка и нейните осезателни последствия… – рекордно ниво на безработица – повече от тридесет милиона безработни само в Европа и САЩ  Е, в такъв случай Версайският мирен договор и неговата Лига на нациите не послужиха ли като предпоставка за революция?

К: Това би могло да се случи и без специална умисъл. Не можете ли да ми докажете, защо революцията и комунизмът отстъпват пред логическите умозаключения? И нещо повече – те опонират на фашизма, който вече победи в Испания и Германия… Какво можете да кажете?

Р: Само ще ви кажа, че бихте били прав само ако не познавате Тях и Техните цели… Но не бива да забравяте съществуването на Тях и на Техните цели, а също и факта, че в СССР властта е в ръцете на Сталин.

К: Не виждам никаква връзка в случая…

Р: Защото не желаете. Притежавате нещо повече от дарбата да анализирате и способността да разсъждавате. Повтарям отново: според нас Сталин не е комунист, а бонапартист.

К: И какво от това?

Р: Не желаем огромните предпоставки, създадени от нас във Версай за триумфа на комунистическата революция в света, което както виждате прерасна в една колосална реалност, да послужат на едничката цел – пълната победа на Сталинския бонапартизъм… Това достатъчно ясно ли ви е? Всичко би било различно, ако в този случай Троцки бе станал диктаторът на СССР. Това би означавало, че Те щяха да бъдат шефовете на международния комунизъм.

К: Но със сигурност фашизмът е напълно антикомунистически, което се отнася и до Троцкисткия и до Сталинския комунизъм… И ако властта, която приписвате на Тях, е толкова голяма, как стана тъй, че те не можаха да избегнат това?

Р: Защото точно Те предоставиха на Хитлер възможността да триумфира.

К: Вие прехвърлихте всички граница на абсурда.

Р: В резултат на недостига на култура абсурдът и чудесата се смесиха. Чуйте ме. Вече признах поражението на опозицията. Накрая Те проумяха, че Сталин не може да бъде свален чрез coup d’etat,[3] а историческият им опит им подсказа решението да повторят с него онова, което бе извършено с царя. Но тук съществуваше една трудност, която ни се стори непреодолима. В цяла Европа не съществуваше нито една страна-агресор. Нито една държава нямаше благоприятно географско разположение. Нито пък разполагаше с достатъчно силна армия за евентуално нападение над Русия. Щом такава страна не съществуваше, Те трябваше да я създадат. Единствено Германия притежаваше съответното население и подходящо разположение, за да нападне СССР. Тя бе в състояние да победи Сталин. Ясно ви е, че Ваймарската република нито политически, нито икономически бе създадена като агресор. Напротив, самата тя бе подходяща да бъде нападната. На хоризонта на гладуваща Германия проблесна метеорът на Хитлер. Чифт пронизващи очи привлякоха вниманието върху това. Светът стана свидетел на блестящия му възход. Не твърдя, че всичко това бе плод на нашите усилия, не. Неговият непрекъснато нарастващ по обхвата си възход стана в резултат на революционно-комунистическата икономика, наложена от Версай. Версай не бе имал предвид създаването на необходими условия за триумфа на Хитлер, а за пролетаризацията на Германия, за безработица и глад. В резултат на което там би трябвало да триумфира комунистическата революция. Но доколкото, благодарение на наличието на Сталин начело на СССР и на съществуването на Интернационала, последният не успя, и в резултат на нежеланието Германия да се предаде на бонапартизма, тези необходими условия заглъхнаха в плановете на Доус и Янг.[4] Според очакванията междувременно в Русия опозицията щеше да дойде на власт,…  но и това също не се случи. Ала съществуването на необходимите условия за революция трябваше да произведе своите резултати. Икономическото предопределение на Германия трябваше да подтикне пролетариата към революционни действия.  По вина на Сталин социално-интернационалната революция трябваше да бъде възпряна, а германският пролетариат да бъде насочен към включване в националсоциалистическата революция. Това бе противоречиво, но като бяха взети всички предпазни мерки и в съответствие със здравия разум националсоциалистическата революция никога не би могла да победи там. И това още не е всичко. В съответствие с инструкциите бе необходимо троцкистите и социалистите да отделят масите с вече пробудено и цялостно оформено класово съзнание. С тази работа се заехме ние. Но през 1929 г. бе нужно нещо повече. Когато националсоциалистическата партия започна да изпитва криза на растежа и страдаше от недостиг на финансови ресурси, Те изпратиха там своя посланик. Дори знам името му – той бе един от Варбургови. В директни преговори той и Хитлер се споразумяха за финансирането на националсоциалистическата партия, която за две години получи милиони долари. Те й бяха изпратени от Уол Стрийт. Нацистите получиха милиони марки и от германски финансисти чрез Шахт[5] за издръжката на SA и SS,[6] Освен това и финансирането на състоялите се тогава избори, които предадоха властта на Хитлер, бе извършено с доларите и марките, изпратени от Тях.

К: Онези, които според вас желаят да настъпи пълен комунизъм, въоръжават Хитлер, а той пък се кълне да изкорени първата комунистическа нация. Това е нещо съвсем логично от гледна точка на финансистите, в случай че някой [изобщо] ви повярва.

Р: Вие отново забравяте Сталинския бонапартизъм. Спомнете си, че срещу Наполеон, удушвачът на Френската революция, който отмъкна нейната сила, се намираха действителни революционери – Луи XVIII, Уелингтън, Метерних и нагоре чак до царят-аристократ… Според Сталиновата доктрина това е чисто злато. Трябва да научите наизуст неговите тезиси за колониите, които се отнасят до империалистическите страни. Да, според него кралете на Афганистан и Египет обективно са комунисти, което се дължи на борбата им срещу Нейно Британско Величество. Защо пък и Хитлер да не е обективен комунист, след като води борба против автократичния „цар Коба I”?[7] Все пак налице е Хитлер с неговата нарастваща военна мощ. А и той вече разширява границите на Третия райх и в бъдеще ще стори повече… И то в такъв мащаб, че да има достатъчно сила и възможности, за да атакува и напълно да унищожи Сталин… Не забелязвате ли всеобщата отзивчивост на версайските вълци, които обаче се самоограничиха до слабо ръмжене? Това не е ли друга проява на съдбата, случайност? Хитлер ще нападне СССР и както през 1917 г., когато претърпяното от царя поражение ни даде възможност да го детронираме, така загубата на Сталин ще ни помогне да го свалим… Отново ще удари часът на световната революция. Понеже понастоящем приспаните демократичните страни ще помогнат да се проведе всеобща промяна в момента, когато Троцки ще вземе властта в свои ръце, както по време на Гражданската война. Хитлер ще атакува от запад, неговите генерали ще се разбунтуват и ще го ликвидират… А сега ми кажете, не бе ли Хитлер обективно един комунист? Да, или не?

К: Не вярвам на приказки и чудеса…

Р: Е, щом не желаете да повярвате, че Те са в състояние да постигнат онова, което вече са постигали, тогава се пригответе да наблюдавате нахлуване в СССР и ликвидацията на Сталин в рамките на година. Мислите си, че това е чудо или случайност. Хубаво, тогава се подгответе да го видите и преживеете… Но наистина ли сте в състояние  да не вярвате на онова, което ви разказах, макар то още да е само хипотеза? Ще започнете да действате в тази посока чак в мига, когато прогледнете и забележите доказателствата в светлината на моя разказ.

К: Добре, нека да говорим под формата на предположение. Какво ще кажете?

Р: Сам вие обърнахте внимание на съвпадението на вероятности, което се случи между нас. В момента не сме заинтересувани от нападение над СССР, защото падането на Сталин ще предопредели унищожението на комунизма. А неговото съществуване ни интересува въпреки обстоятелството, че [понастоящем] той е формален, защото това ни дава сигурност, че ще успеем да вземем властта и тогава да го превърнем в реален комунизъм. Струва ми се, че ви представих положението в момента съвсем точно. 

К: Великолепно, решението…

Р: Преди всичко трябва да се уверим, че не съществува потенциална възможност за атака от  страна на Хитлер.

К: Ако както твърдите вие, ние бяхме Тези, които го направиха фюрер, следва, че те имат власт над него и той трябва да се съобразява с тях.

Р: Тъй като бързах, не успях да се изразя съвсем точно, а вие не ме разбрахте правилно. Ако е вярно, че Те са финансирали Хитлер, това съвсем не означава, че те са му разкрили своето съществуване и целите си. Посланик Варбург се е представил с фалшиво име, и Хитлер въобще не се е досетил за неговата раса, а посланикът е излъгал чий представител е. Казал му е, че е изпратен от финансовите кръгове на Уол Стрийт, които са заинтересовани да финансират националсоциалистическото движение с цел създаване на заплаха за Франция. Нейното правителство провежда финансова политика, която предизвиква криза в САЩ.

К: И Хитлер е повярвал?

Р: Не знаем. Не бе чак толкова важно дали той е повярвал или не на нашите обяснения. Целта ни бе да предизвикаме война… А Хитлер означаваше война. Сега проумявате ли?

К: Разбирам. Следователно, не виждам друг начин той да бъде спрян, освен чрез създаването на коалиция на СССР и демократичните народи, която би била способна да победи Хитлер. Считам, че той не би могъл да нападне едновременно всички страни в света. Най-много – всяка по ред.

Р: Не се ли сещате за по-лесно решение, … бих го нарекъл – контрареволюционно?

К: За да се избегне война против СССР ли?

Р: Съкратете фразата наполовина… и повторете заедно с мен „да се избегне война”… Това не е ли напълно контрареволюционно дело? Всеки ревностен комунист, като подражава на своя идол Ленин и на най-великите революционни стратези, винаги трябва да желае война. Нищо не е така резултатно за постигане на победата на революцията, както войната. Това е Марксистко-Ленинска догма, която трябва да проповядваме. И по-нататък: Сталиновият националкомунизъм, този вид бонапартизъм, е в състояние да заслепи здравия разум на повечето чистокръвни комунисти. Чак до такава степен, че да им попречи да разберат промяната, която е претърпял Сталин. Тоест, че той подчинява революцията на държавата, а не държавата на революцията, както би било правилно…

К: Вашата омраза към Сталин ви заслепява и започвате да си противоречите. Вече се съгласихме, че едно нападение над СССР не би било добре дошло, нали?

Р: Ала защо войната непременно да е против Съветския съюз?

К: А на коя друга страна Хитлер би могъл да обяви война? Съвсем ясно е, че той ще насочи атаката си към СССР или поне така твърди в речите си. Какви други доказателства са ви необходими?

Р: Щом вие, хората от Кремъл, смятате това за напълно решено, а не за спорно, защо предизвикахте Гражданската война в Испания? Само не казвайте, че е било по чисто революционни причини. Сталин не е способен да проведе на практика дори една от марксистките теории. Ако тук съществуваха  революционни условия, не би било правилно в Испания да се пожертва толкова голямо количество отлични интернационални революционни сили. Тази страна е най-отдалечена от СССР и най-елементарното стратегическо обучение не би позволило загубата на тези сили… Как в случай на конфликт Сталин би могъл да финансира и осигури военна помощ за една Испанската съветска република? Но това бе правилно. Там имаме важна стратегическа точка, пресечно място на противоположни влияния на капиталистическите страни… Би било възможно да се предизвика  война между тях. Съгласен съм, че теоретично това може би бе правилно, но практически – не. Вече се убедихте, че не избухна война между капиталистическите демократични и фашистки страни. А сега нека ви кажа: ако Сталин си въобразява, че може сам да създаде приемлив повод, за да предизвика война, в която капиталистическите държави ще трябва да се бият помежду си, тогава защо той поне не се съгласи, дори и само теоретично, че и други биха могли да постигнат същото нещо, което на него не му се струва невъзможно?…

К: Ако човек се съгласи с предположенията ви, то тогава може и да приеме тази хипотеза.

Р: Това означава, че между нас съществува и втори въпрос, по който сме взаимно съгласни. Първият е, че не трябва да има война против СССР, а вторият – че би било добре да я провокираме между буржоазните държави.

К: Да, съгласен съм. Това вашето лично мнение ли е, или е Тяхното?

Р: Изразявам го като мое мнение. Нито имам сила, нито връзка с Тях. Но мога да потвърдя, че по тези два въпроса то съвпада със становището на Кремъл.

К: Това е най-същественото, и по тази причина е важно предварително да го уточним. Между другото, бих искал да знам също и върху какво се основавате във вашата увереност, че Те одобряват това.

Р: Ако разполагах с достатъчно време, за да обясня цялостната Им схема, бихте узнали причините за тяхното одобрение. В момента ще ги сведа до три.

К: И кои точно са те?

Р: Едната вече споменах. Хитлер, този необразован и елементарен човек, благодарение на естествената си интуиция, дори противопоставяйки се на експертното мнение на Шахт, възстанови една икономическа система от твърде опасен вид. Бидейки неграмотен в областта на всякакви възможни икономически теории и воден единствено от принудата, той премахна, както и ние сторихме в СССР, частния и интернационалния капитал. Това означава, че си присвои изключителното право да емитира пари. И то не само материални, а и финансови. Той пое и недосегаемите механизми за изопачаване[8] и ги накара да работят за благото на държавата. Той ни надмина. Понеже ние в Русия отхвърлихме всичко това, като просто го заменихме с тази недодялана система, наречена държавен капитализъм. Което от гледна точка на неизбежната предреволюционната демагогия се оказа един твърде скъп триумф… Сега ви предлагам за сравнение два реални факта. Дори трябва да изтъкна, че Хитлер имаше късмет. Той не притежаваше почти никакво злато и по тази причина не се изкуши да създаде златен резерв.  Дотолкова, доколкото имаше на разположение само един цялостен монетарен тил, съставен от техническо оборудване и колосалния капацитет на германските трудещи се, неговият „стар резерв” бяха производствените възможности и трудът,… нещо напълно контрареволюционно. Но както вече разбрахте, той успя с магически средства, както се оказа, напълно да премахне напълно безработицата сред 7 милиона техничари и работници.

К: Благодарение на увеличеното превъоръжаване.

Р: До какво довежда вашето „превъоръжаване”? Ако Хитлер е постигнал това въпреки всички буржоазни икономисти в неговото обкръжение, значи той е много способен. Без заплахата от война да приложи своята система в мирновременното производство… Можете ли да си представите какво би се случило с тази система, ако тя бе заразила и други държави и бе довела до създаването на автаркия…?[9]  Например Британската общност. Представете си, ако можете, нейните контрареволюционни функции… Опасността все още не отминала, защото имахме късмет, че Хитлер възстанови своята система не в съответствие с някоя предишна теория, а по емпиричен път и не е извел каквато и да е научна формулировка.[10]  Това означава, че доколкото той не мисли, като използва дедуктивния метод, основан на разума, по същия начин не познава научната терминология, нито има ясно формулирана доктрина. И все пак съществува скрита опасност, тъй вследствие на дедукцията във всеки момент може да се появи и правило, стереотип. Това е сериозен проблем. Много по-страшен от всички външни и жестоки фактори у националсоциализма. Ние не го нападаме с нашата пропаганда, понеже това може да стане и по пътя на теоретичните спорове. Самите ние бихме провокирали формулирането и систематизирането на тази толкова значима икономическа доктрина.[11] Съществува само едно решение – война.

К: А вторият мотив?

Р: След като термидор триумфира в съветската революция, то това се случи в резултат на съществуването на бившия руски национализъм. Без него националбонапартизмът би бил невъзможен. А щом това се случи в Русия, където при царя национализмът бе в ембрионален етап, тогава какви пречки би срещнал марксизмът при напълно развития национализъм в Западна Европа? Маркс не бе прав относно преимуществата за успех на революцията. Марксизмът победи не в най-индустриализираната страна, а в Русия, където пролетариатът бе малоброен. Освен другите причини, победата ни тук се обяснява и с факта, че в Русия не съществуваше реален национализъм, докато в останалите държави той бе достигнал своя апогей. Виждате как той се прероди по време на тази изключителна власт на фашизма и колко е заразен. Трябва да разберете: независимо, че Сталин може да извлече изгода от него, необходимостта от унищожаване на национализма е единственото, заради което си струва войната в Европа.

К: Раковски, вие общо взето представихте една икономическа и една политическа причина. Коя е третата?

Спираме до тук. Отговорът на последния въпрос и още куп изненади ви очакват в книгата на Д-р Йожи Ландовски „ЧЕРВЕНА СИМФОНИЯ: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”