Какво правят и какво не правят служебните правителства

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
199

Красен СтанчевРумен Радев е най-многословен и неаргументиран в своите послания към парламента и постоянен в напътствията си към изпълнителната власт. Нито един президент досега не се е държал така.

Когато правителствата обещават, че ще дадат, те всъщност обещават и че ще вземат. Въпросът на сегашното временно управление на страната е какво може и какво не може да вземе.

Не малко колеги предлагат като решение за подобна намеса на президента в изпълнителната власт да бъде изцяло премахната конституционната формула на служебно правителство. Веднага трябва да споделя, че, първо, не смятам такава промяна за полезна, и второ – очевидно е, че промяната на конституцията ще отнеме време и резултатът вероятно ще по-лош от сегашната уредба.

Каква е конституционната уредба

 

През 1991 г. бях единственият народен представител, подписал конституцията с особено мнение, тоест несъгласие по глава IV (Президент на Републиката). Основанията ми бяха подобни на обърканата, по израза на Стефан Попов, конструкция на тази глава. В частност още смятах, че на служебните правителства трябва да бъдат наложени ясни бюджетни национално-представителни ограничения. Поради тази причина винаги съм наблюдавал доколкото мога отблизо назначаването и работата на всички служебни правителства.

Единствената конституционно подразбирана мисия (по силата на член 99, алинея 5) на служебните правителства е подготовката на следващите избори. На президента и вицепрезидента де факто е забранено да вършат работа на „народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии“ (член 95, алинея 2). Понеже няма парламент, служебните правителства са инструмент на ръчното управление на страната от президента.

 

В конституцията е заложен нещо като конфликт между партиите в парламента и президента. Той бе избегнат при президентите Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017). При предишните президенти той премина в лека форма, без скандали.

Назначаването и работата на служебните правителства на Ренета Инджова (10 октоври 1994 – 25 януари 1995 г.), Стефан Софиянски (12 февруари – 21 май 1997 г.), на Марин Райков (13 март – 29 май 2013 г.), на Георги Близнашки (6 август – 7 ноември 2014 г.) и на Огнян Герджиков (27 януари – 4 май 2017 г.), както и двете служебни пранителства на Стефан Янев (съответно 12 май – 16 септември и 16 октомври – 13 декември 2021 г.) ме убедиха, че не съм бил прав с особеното си мнение по глава IV.

Датите са важни. Те позволяват да се провери състоянието на страната и хората в даден период, като критерий както за работата, която са свършили, така и за посланията, свързани с назначаването и изпълненията на мандата.

За служебните правителства до 2017 г. (назначено от президента Румен Радев), от гледище на правителствения опит за целия период от 1879 г. до наши дни, могат да се прочетат подробности на друго място.

„Ръчно управление“, някои служебни кабинети

 

Но ето някои важни сравнения в положението на страната и изпълнението на мисията на някои служебни правителства.

• При правителството на Ренета Инджова средногодишната инфлация е 95%. Правителството бързо съкращава разходи. Спестените разходи позволяват почти 18,5% увеличение на пенсиите и минималната работна заплата, и 18% увеличение на заплатите на учителите и лекарите. По повод законодаването у нас премиерът споделя, че то „насърчава престъпността и всеки опит да се докосне организираната престъпност опира до добре скроени договори и чисти правни форми“.

• При встъпването в длъжност на правителството на Стефан Софиянски месечната инфлация е 240%, България е пред фалит при подписана и гарантирана от МВФ сделка по опрощаване на външния държавен дълг от преди 1989 г. с 47% – такъв фалит би бил прецедент след Втората световна война. Правителството решава тези проблеми с мостов заем от ЕС и работа на БНБ като валутен съвет от 1 март 1997 г. Свършена е и огромна по обем работа по либерализация на сделките и търговията. В нея участват, на доброволни начала, членовете на Икономическия консултативен съвет към президента Петър Стоянов, най-вече като подготовка на българското и международното обществено мнение за насоката на предстоящите промени.

• От днешно гледище е важно са се отбележи, че това правителство довършва работата по подготовка за членство на България в НАТО, отношенията с който изгражда от юли 1990 г., като разработва и приема през март 1997 г. Програма за подготовка и присъединяване към Северноатлантическия съюз, която е одобрена с голямо мнозинство от парламента на едно от първите му заседания през май същата година, с приемането на Декларация за национално съгласие. По време на дебата върху текста ѝ, само бъдещият президент Първанов (от името на Демократичната левица) предлага референдум за НАТО, но нито една фракция не приема предложението.

• Правителството на Марин Райков управлява в относително спокойна стопански и политически атмосфера: инфлацията е 0,4 средно на година, икономическият ръст – 0,9% от БВП, неравенството, измерено през коефициента Джини, бележи 30-годишен рекорд, но това никому не прави впечатление. Тревогите с цените на електричеството за домакинствата, появили се малко преди самото правителство и послужили като повод за предсрочни избори (и съответно за назначаването му), са почти напълно забравени. Бюджетът за година се изпълнява както е приет.

• Първото служебно правителство, назначено от президента Радев е това на проф. Огнян Герджиков. Когато то поема управлението, инфлацията е 2% на годишна основа (за цялата 2017 г. – 2,8%). Икономически положението изглежда цветущо: за първи път през 2017 г. БВП е над символния праг от 100 милиарда лева, с 20 милиарда повече от 2013 г., 7 милиарда повече от предходната година, а на човек от населението – 1000 лева повече. Коефициентът Джини се повишава с 4,8 процентни пункта след 2013 г. до исторически рекордните 40,1 през 2017 г. (след това положението се подобрява, въпреки пандемията). Това също не прави никому впечатление. Включително на бъдещите министър-председатели на следващите служебни правителства – Стефан Янев и Гълъб Донев, които в това са съответно министри на отбраната и на труда и социалната политика. Малко преди края на мандата премиерът обсъжда с ГЕРБ (с Бойко Борисов и Теменужка Петрова) „консенсусна позиция“ по делото на ЕС срещу анти-пазарните практики на „Газпром“. И приема предложението да прехвърлят отговорността на правителството след изборите. Няма търсене на консенсус с експерти на противоположно на ГЕРБ мнение. За периода на управление не се намаляват разходи, но за период от около три месеца се увеличават приходите в бюджета, с около 0,5% от БВП, вследствие на икономическия растеж.

Наблюдения и изводи

 

Служебните правителства имат средно около три месеца живот, тези на Георги Близнашки и Огнян Герджиков – малко над 90 дена. Най-кратко управлява премиерът Райков, а почти 140 дена е първото премиерство на Стефан Янев. Причината е в работата на парламента.

Но има разлики в периодите между оставка на редовно и назначаването на служебно правителство. Този период пред 1994 г. е 38 дена. Но процедурата е обработена и „забавянията“ нямат политически смисъл.

На практика всички служебни правителства са по-скоро безпартийни. Но има две изключения – почти всички деятели на правителството Стефан Софиянски са от средите на СДС, което е обяснимо с предишни правителствени провали. Второто изключение е настоящият кабинет на Гълъб Донев.

Служебните кабинети са обикновено скромни по брой на министрите. До 2014 г. (проф. Близнашки) те се състоят 16-17 души, най-икономичен като персонал е кабинетът на г-жа Инджова, той има и само двама вицепремиери. Най-многоброен е сегашният. Очевидно се повтаря структурата на управление от редовни кабинети. Но нищо не пречи министерствата да са два пъти по-малко.

В интернет могат да се намерят лекции, в които си твърди, че служебните министри са събрани оттук-оттам и че са недооборазовани. Това не е вярно. Точно обратното. И всички кабинети обаче са попълнени по-скоро от единомишленици. Въпросът е около какво възниква единомислието.

 

Доколкото може да се съди по струпаните материали в интернет, президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев независимо от положението в страната, са относително лаконични и доста абстрактни в представянето на задачите на правителствата, които назначават. Президентът Георги Първанов предпочита големи стратегически съвети и доклади, които почти не коментира. Възгледите му са по-скоро за допълнително обвързване (особено енергийно) с Русия. Но такова влияние не се забелязва в докладите за общото състояние на страната.

Най-многословен и неаргументиран в своите послания към парламента и постоянен в напътствията си към изпълнителната власт е президентът Румен Радев.

Икономическият и финансовият министри от първия кабинет на Стефан Янев фактически повтарят тревогите на Ренета Инджова. Между другото поръчките „инхаус“ са традиция от комунистическо време. Още тогава са отчетени от Държавна сигурност като крайно неефективни. Тъй или иначе посланията от този род ще продължат да бъдат коректив на политиката на правителствата.

Още в края на 2020 г. започна раздуването на разходите в държавния бюджет. То продължи в годините на избори (2021 и 2022 г.). Това е обединяваща правителствена политика след края на 2022 г. Засега проблем с покриването на разходите няма, поради високата инфлация и икономическия растеж. БВП тази година ще достигне в абсолютно изражение нов исторически връх – 150 милиарда лева, правителствените разходи също са безпрецедентно високи (над една трета от БВП).

Безредието в стопанския живот и най-вече в енергетиката е по-скоро умишлено създаване на илюзии. Дори коефициентът Джини в края на годината ще изглежда по-добре.

Няма прецедент за промяна на геополитическа ориентация и международни договори за период на управление на служебно правителство. За времето, което е отредено на служебните кабинети, те просто не могат да свършат тази работа. Това не означава, че не могат да се правят опити.

От осем служебни кабинета само на един е внушена такава амбиция. Това е особен вид тълкуване на споменатите разпоредби на конституцията. В никакъв случай не е традиция в прилагането им.

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.