В тоталитарната държава всеки опит да се оспори лъжата се разглежда като престъпление

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0
413

Даниела ГорчеваСъздаването на изопачена, фалшифицирана реалност е първата и основната характеристика на тоталитарната държава, която рязко я отличава от всички други деспотизми и диктатури.

Хана Аренд много точно формулира тази особеност на тоталитарната организация, която принуждава своите членове да действат и реагират според законите на един измислен свят:

„Формите на тоталитарната организация, за разлика от идеологическото й съдържание и пропагандните й лозунги, са съвършено нови. Тяхната цел е да се превърнат пропагандните лъжи на движението, изтъкани около някаква основна фикция – заговорът на евреите или на троцкистите, на 300-те фамилии и т. н. – във функционираща реалност; да се съгради, дори при нетоталитарни условия, общество, чиито членове действат и реагират според законите на един измислен свят“.

Когато една такава тоталитарна организация или партия, увличайки в своята орбита тоталитарното движение, вземе властта, тя има общо взето два основни пътя на развитие: или постепенно да се „нормализира“, ако не към правова демократична държава, то поне към авторитарно управление, или да запази своята тоталитарна същност, създавайки тоталитарната държава, а с нея и преиначената реалност.

Впрочем, изследователите на тоталитарната държава отлично знаят, че тоталитаризмът никога не започва директно с концлагери и с масови убийства чрез гладомор, душегубки, газови камери или разстрели.

А с погром над историческата и научната истина, с преиначаване до неузнаваемост на действителността.

„Докато армията му безсрамно присъединяваше Крим, Владимир Путин се появи по телевизията и със самодоволна усмивка заяви пред целия свят, че в Украйна няма руски войници. Той не толкова лъжеше, колкото заявяваше, че истината няма значение“ – пише в една от своите блестящи статии британският журналист от украински произход Питър Померанцев.

В тоталитарната държава всеки опит да се оспори лъжата се разглежда като престъпление и има тежки последствия за дръзналите да защитават фактологията.

Сталин не просто налага фиктивна действителност, той обвинява в лъжа всеки, който се опитва да възстанови реалната картина.

Показателен е случаят с първия секретар на ЦК в Харков Терехов, който има неблагоразумието да спомене за страшния глад, масово покосяващ украинските селяни, и който, разбира се, е по заповед на самия Сталин.

Сталин отговаря жлъчно: „Казаха ни, че сте добър разказвач на истории, другарю Терехов. Измисляте си истории за масов глад и искате да ни изплашите – напразно. Защо не подадете оставка като регионален секретар на ЦК и не започнете работа в Съюза на писателите? Можете да си пишете басните и хората ще ги четат“.

Както се вижда, в света на тоталитарното господство лъжата е истина, а истината е лъжа и това не е метафора.

Алън Бълок също напомня за тази грубо изопачена действителност в Съветския съюз:
„Пастернак нарича една важна част от политиката на Сталин „нечовешката сила на лъжата“. Партията не позволява на пресата да отпечата дори и дума за масовия глад, а всеки, който го споменава, е заплашен от арест за антисъветска пропаганда и пет години в трудов лагер. В чуждата преса започват да се появяват репортажи за случващото се и се полагат усилия за организирането на международна хуманитарна помощ, подобна на тази през 1921 г., но всичко е отхвърлено като лъжа. Съветската преса отпечатва послания на колхозници, отхвърлящи нахалните предложения за помощ. Единственият представител на управляващата върхушка от селски произход Калинин е принуден да каже на събрание на колхозни работници през юни 1933 г.: „Всеки земеделец знае, че хората, изпаднали в беда поради липса на хляб, са в тази ситуация не заради слаба реколта, а защото са мързеливи и отказват да се трудят честно“.

Да се върнем към по-горе цитираната съветско-нацистка декларация „в полза на мира“ от 28 септември 1939 г. Двете тоталитарни държави, които след предварително тайно споразумение помежду си са нахлули в съседна суверенна държава, окупирали са и са я разкъсали на две помежду си, твърдят че с това са положили „сигурна основа за продължителен мир“ в Източна Европа и настояват, че не те, а Англия и Франция са отговорни за войната.

Това не е просто нагла, дебела гьобелсова лъжа. Това е цинично създаване на измислена „действителност“. В такава тотално преиначена, напълно съчинена „реалност“, фактите – тоест – това, което действително се е случило, нямат никакво значение, те са фалшифицирани със смайваща наглост.

Не напомня ли всичко това за абсурдните днешни твърдения на руския президент Путин, че Русия не била започнала пълномащабна война в Украйна, а провеждала „специална военна операция“ по „умиротворяване“ и „денацификация“ на съседна суверенна държава и то след като цели 8 години по думите му Русия се била опитвала с „мирни политически“ средства да овладее кризата – криза, създадена от самата Русия с анексирането на Крим през 2014 година и с последвалото нелегално изпращане през границата не само на оръжие, пари и терористи, офицери от ГРУ като прочулия се Гиркин/Стрелков, но и на цели руски дивизии, въоръжени до зъби с най-нова бойна техника, включително със зенитно-ракетни комплекси „Бук“.

Тези гигантски лъжи, както и думите на Путин, че на Русия не й бил оставен друг изход, защото е била принудена от НАТО и САЩ да предприеме въпросната „специална военна операция“, са втрещяващо абсурдни за здравия разум, но те са пресъздаване на фалшифициран, измислен, нереален свят, където фактите нямат значение, а истината се обявява за лъжа.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.