Предизвикан коментар, писан след Светлата седмица…

„Verba docent, exempla trahunt.”[1]

УДРЯ ЧАСЪТ ДА СИ ВЪРНЕМ ЦЪРКВАТА

Част ІІІ: DEUS EST QUI OMNIA[2]

Световната война срещу християнството ● Кой изневери на Бога и съблазни децата ● Българщина без православие? Невъзможно

 

Наченах предходната статия с неспирните ожесточени атаки, на които е подложено християнството от самото си възникване. На 8 май 2009 г. лондонският „Таймс”, собственост на Рупърт Мърдок, извести поредната гавра с нашите символи и то в една уж изконно християнска държава, каквато би следвало да е Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Този път ударът дойде от страна на ислямисти и хиндуисти. След тяхна жалба Прайви Кансил – личното съветническо тяло на кралицата, обяви за „незаконен” учредения преди 40 години от самата Елизабет ІІ орден „Кръст на Светата Троица”. С него се отдаваше заслуженото уважение на онези, които честно и достойно са служили на Короната в Тринидад и Тобаго. Общо 62 души са кавалери на ордена. Според протестиращите друговерци и Privy Council, „Кръстът” e „неконституционен, понеже дискриминира нехристияните. Петима британски върховни съдии заявиха, че учредяването му нарушава правото на равнопоставеност и правото на вяра и изповедание.”[3]   

ЗАРАДИ БОГА И ЗА ЧЕСТТА НА ВЯРАТА

На 11 май 2009 г. папа Бенедикт ХVІ отиде в Израел. Едва ли толкова на поклонение пред светите за християните места, свързани със земното пришествие на нашия Бог Исус Христос, колкото на стари години да подвие коляно пред княза на този свят в лицето на равините и светската власт в тази расистка държава. Визитата му бе предшествана от яростни нападки спрямо християнството, католическата църква и самия него. Напомняше се „измамата на ХХ век”, т. нар. холокост – несъстоялото се „всесъжение” на евреи по време на създадения от ционистите нацистки режим в Германия. Покойният Пий ХІІ бе назоваван „Хитлеровия папа”.[4] Самият Бенедикт ХVІ бе атакуван от ционистите заради репликата на бившия постоянен представител на Ватикана в ООН кардинал Ренато Мартино, направена през януари 2009 г. във връзка с израелските зверства в ивицата Газа.

Настоящият председател на Ватиканския съвет за справедливост и мир сравни Газа с концентрационен лагер. Кардиналът не спести критиките си по отношение на Израел заради безразборното и безмилостното избиване на цивилни палестинци, в т.ч. и деца. За повод му послужи училището на ООН в Газа, което израелската военна машина просто срина до основи заедно с учениците в него. И го стори без да й мигне окото, с одобрението и под закрилата на тайната световна власт.[5]

След това папата бе обвиняван, задето отменил схизмата над католическия епископ, англичанина Ричард Уилямсън. В интервю за шведски телевизионен канал духовникът сподели една истина: че не вярва в смъртта на 6 милиона евреи, нито в избиването им в газови камери. Епископът призна, че едва ли през Втората световна война са загинали повече от 300000 евреи. Факт, доказан от Международния червен кръст, от пленените от съветските войски германски архиви, разсекретени с разрешението на Михаил Горбачов, за което той плати висока цена. Тези документи разкриха истината, че общо в нацистките концлагери са загинали по-малко от 272000 евреи, повечето от болести и недохранване. Организацията на Международния червен кръст бе наказана с неофициална отмяна на нейния символ – червения кръст. Днес в т. нар. „цивилизован” или „християнски” свят, включително и у нас, трудно ще срещнете линейка, която да не носи синя шестолъчка (синьото е цветът на ционизма и държавата Израел), за камуфлаж представена като…. снежинка. На всичко отгоре в нея е вградена змията – еврейският символ от легендата за Мойсей насам: „И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга. Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея. И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му. Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.”[6]

За мое огромно съжаление епископ Ричард Уилямсън не устоя във вярата и се извини на евреите. Без да има вина.[7] Не спази Христовия завет: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената… Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.”[8]

За евреите легендата „холокост” е начин да обвиняват християните и да се изкарват „Жертви”. Както и метод за печелене на пари, на много пари. Не случайно синът на затворници от концлагера край Аушвиц (Освиенцим), американският професор и евреин Норман Финкълстейн издаде книга, озаглавена „Индустрията холокост”. В третата й глава той цитира своята майка. Когато жената разбрала, че повече от два милиона и половина „оживели в холокоста” подали молби за парични компенсации, неволно възкликнала: „Ако някой, който твърди че действително е „оцелял”, нека обясни: в такъв случай Хитлер кого уби?”[9] Авторът доказва, че огромната част от парите, които тази свеобразна промишленост на измамата и заплахата печели, потъват в джобовете на антихристиянския ционистки елит.

До ден днешен никой не е отговорил на въпроса: Защо след като ционистите признаха половината от „измамата на ХХ век”, по определението на американския професор Артър Бътз, смениха плочата пред концлагера край Аушвиц и по този начин признаха, че (според тях) в него са загинали не 4,5 милиона, а 1,5 милиона души, „повечето от които евреи”, никой не намали прословутите 6 милиона с тези сторнирани в надписа 3 милиона, за да останат поне три, а не шест милиона евреи, уж избити в „холокоста”? Къде е свободата, щом като в уж „демократични” държави като Австрия и ФРГ тази тема не може да бъде обсъждана и там тя е догма, всеки да отговори сам на себе си! Или тамошната „демокрация” е витрина, която прикрива една горчива истина. А тя е, че правителствата в западният свят са окупирани от ционистите.

Във вторник, на 12 май 2009 г., израелските и маса „световни” медии нападнаха папата заради някогашното му членство в Hitler-Jugend. Това е все едно да атакувате всеки българин по-възрастен от 27 години, задето е бил чавдарче, пионерче или комсомолец. Ватикана поддаде и излъга, че Бенедикт ХVІ никога не е бил член на Хитлеровата младеж.[10] Докато през 1996 г. като кардинал Йозеф Райцигер той признава, че първо, „през 1941 г. неговият брат бил длъжен да се присъедини [към тази организация]. Все още бях много малък, но по-късно, като семинарист, бях записан в Хитлер Югенд.”[11] Ето едно от нещата, които принизяват християнската църква и отблъскват вярващите от нея – малодушието на нейните прелати, съчетано с лъжа. Никой и нищо не принуждаваше Райцигер-Бенедикт да ходи в Израел. Още по-малко – да се държи като виновно дете пред хазарските равини, приели богоубиството, и пред техните последователи, както и да мами за миналото си. Забележете, че на английски език думата за евреин – Jew, в нейната глаголна форма означава мамя, измамвам, надхитрям.[12] “To Jew someone” се превежда „да измамя някого”. Разбирате какво имам предвид и че то доказва – възседналият ватиканския престол с нищо не е по-добър от домакините си в окупирания от ционистите Йерусалим.

Тук е мястото да подирим справедливост и да се поинтересуваме: Каква е тази уж християнска църква, какви са тези патриарси, папи, архиепископи, свещеници, които не са поискали евреите поне да поднесат извиненията си за най-тежкото възможно престъпление – богоубийството. На поповете ли да вярваме или на Светото писание: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [юдейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.”[13]

Уж християнските свещеници никога не поискаха от юдеите покаяние за подтикнатите от предците им масови избивания на християни в древността, преди всичко в Римската империя.[14] Както и за изтезанията и кланетата, на които през Средновековието оглавяваната от покръстени евреи Инквизиция подлагала вярващите в Христа.[15] Или за жертвите на комунизма и нацизма в СССР, Германия, Унгария, Полша, Чехословакия, България, Румъния, Югославия – повече от 120 милиона души! Тяхното унищожение е замислено и ръководено изключително от евреи – Карл Маркс, Владимир Ленин, Надежда Крупская, Леон Троцки, Григорий Зиновиев, Йосиф Сталин, Яков Юровски, Лазар Каганович, Лаврентий Берия, Лев Каменев, Яков Свердлов, Мойсей Урицки, Феликс Дзержински, Хенрих Ягода,[16] Юрий Андропов, Евгений Примаков, Адолф Хитлер, Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер, Рудолф Хес, Адолф Айхман, Райнхард Хайдрих, Вилхелм Канарис, Мартин Борман, Йоахим Рибентроп, Райнхард Хайдрих, Ханс Франк, Юлиус Щрайхер,[17] Бела Кун, Ана Паукер, Якоб Берман, Яцек Рожански, Марко Фридман, Леон Таджер, Мико Папо, Нико Яхиел, Хаим Пизанти, Лев Главинчев, Анжел Вагенщайн, Израел „Бачи” Зеев, Исак Паси, Жак Натан, Жак Аройо и т.н.

Църковните дейци не поискаха да бъде възстановено истинското име на тъй славения старопланински връх Свети Никола, наречен Столетов, а сега Шипка. Нито поискаха връщането на имена като село Свети Никола, както всъщност се казва днешното Черноморец например. Нито веднъж не протестираха срещу обругаването на изконно български названия с болшевишки: Варна бе Сталин, Шумен – Коларовград, Перник – Димитрово… Нито те, нито „българите” застанаха срещу топоними като Димитровград, Благоевград, Димово, Първомай, Септември…

Да бяха истински, убедено и дълбоко вярващи християни, всички тези „духовни пастири” щяха да предпочетат да направят своя избор като древните – Malo mori quam foedari.[18] Тези неща не се преподават в училищата. От много десетилетия честта и достойнството са забравени и от семейството. Младите не са виновни, когато питат какво ще получат, ако предложат тези две върхови нравствени ценности в някоя заложна къща. Моралът на нацията се търкаля на дъното на Марианската падина. И как иначе, щом като от около век насам „духовните водачи” не спазват Христовото Учение, а единствено поговорката „Преклонена главица остра сабя не я сече”? Вместо да дадат личен пример, да последват саможертвата на нашия Господ,[19] тези лакеи на фарисеите се изтягаха в удобство и лукс. Архиереите лежаха „във „Волгите” и „Чайките”. И [то] от преяждане и препиване, а не от пребиване.”[20] В такъв случай какво остава за миряните?

ЗАРАДИ БОГА И ЗА ЧЕСТТА НА ВЯРАТА

Няма смисъл да обсъждаме отделните представители на превзетата от равините църква. Макар да съм свикнал с етикетите, които от години ми лепят, за да не бъда обвинен в едностранчивост и пристрастия, ще предоставя думата на един осъзнал се, покръстен евреин.[21] Американецът Артър Катц не спестява вината на т. нар. християнска църква: „Твърде охотното и мълчаливо съгласие на Църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на Църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи. Тази грешка се отразява в неспособността на Църквата да разпознае холокоста като присъда. В резултат на това и при отсъствието на друго обяснение тя съвсем неуместно се е съгласила с еврейското обвинение за нейния провал по време на холокоста. Обвинението отива толкова далече, че твърди, че вродените дефекти във вярата на Църквата са били причина за трагедията. Това отхвърляне на апостолската и Новозаветната вяра заплашва самата същност на църквата…”[22]

Като уточнявам, че всички съвременни изследвания и разсекретени документи отхвърлят мита за „холокоста”, признавам: Няма какво да добавя. Всъщност за един вярващ християнин не би трябвало да има по-важен аргумент от Словото Божие. Защото, ако перифразираме древната мъдрост, можем да кажем: „Amicus Judeo, sed magis amica veritas.”[23]

Сам Господ Исус Христос е осъдил юдеите: „Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Исус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни”? Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори, и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.”[24]

Ала не ми се доверявайте сляпо. Дали не злословя по отношение на т. нар. духовенство? Вярвайте преди всичко на Бог, а Той е предупредил: „… Мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.”[25] За да проверите дали не ви подвеждам, нека да прочетем Божията присъда над юдейския елит. Същият, който чрез Шаул от Тарс, познат ви като „апостол” Павел, превзел християнската църква и изопачил не само Учението на Спасителя, но и обредите:

„Тогава Исус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[26] и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.”[27]

В предговора си към своя обемист труд „Фарисеите: обществените темели на тяхната вяра” американският равин Луис Финкълстейн пояснява: „Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите. Когато надява мантията, предписана за Деня на изкуплението и за Песах, той облича празничната премяна на древния Йерусалим. Когато изучава Талмуда, в действителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.”[28]

Искам да кажа, че Божията присъда се отнася и до настоящите равини, наследниците на древните фарисеи. Не жалко, а направо страшно е, че християнските т. нар. свещеници не следват Божия Завет, а разпоредбите на талмудистите. Да вървим по ред. Спасителят ги обвинява: „…Връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат”. Колко попове не спазват поста и правилата на християнския морал, а ни поучавт в обратното? Кой от вас не се е сблъсквал с тяхното двуличие?

По-нататък: „… Всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища[29] и правят големи полите на дрехите си”. Паунската попска показност е прословута. Какво ви говорят греещи от цветове и позлата одежди на висшия клир (стихар, епитрахил, пояс, наръкавници, сакос, омофор, набедреник, митра и енголпие)? Но дори дяконското празнично облекло е натрапчиво пъстро. Обаче по-важно е да обърнем внимание на един на пръв поглед по-незначителен, но издаващ неподчинението на Божията воля белег – „полите на дрехите”. Исус Христос заклеймил фарисеите заради тази демонстрация на суета, което е грях. А християнските попове от източноправославната, католическата и англиканската деноминации носят широкополи раса и мантии. Специално католическите „свещеници” се мъдрят с юдейската, всъщност равинската кепа – шапчица, на главите си. Докато източноправославните направо са заимствали килимявките и митрите си от високите шапки на фарисеите. Същото се отнася за папските тиари и за тържествените „украси” върху главите на кардиналите.

„… Обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата”. Вие кажете дали това не важи за повечето „християнски” попове. Ала сега стигаме до нещо изключително важно. Как се обръщате към – хайде да ги наречем свещеници – с „отче”, нали? А ето какво е разпоредил нашият Господ Бог: „А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.”

Има ли смисъл да коментираме? На последната вечеря с учениците Си, наречена Тайна, Сам Бог обяснил на Своите последователи: „А Исус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.”[30]

Днешните попове се сърдят, че не ходим в черква. А не идват, за да ни призоват и да предложат да ни служат. Няма ги на Богоявление – Йордановден, за водосветят домовете ни. По-рано не е било същото. Имало е поне срам и някакво старание. Нито такава е повелята на Господ Бог. А сега поповете се сърдят, че не внасяме в касичката, вместо те „да дадат душата си в откуп” на паството. Готови са да се излежават с всеки от „велможите”, които „властват върху тях” и нас, та предадоха (за по-малко от тридесет сребърника продадоха) вярата и църквата на сатаната с червената петолъчка на челото. И все така се боричкат кой да бъде „големец”, по-пръв. Нима патриархът и висшият клир са „на всички ни роби”? Вече не сте ли убедени, че „мнозина идват в Негово име, говорейки: аз съм Христос; и прелъстяват мнозина”? И не аз съм сред тях.

Време е да се върнем към заключението на бившия евреин Арт Катц: „Твърде охотното и мълчаливо съгласие на Църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на Църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи.”

Само веднъж по време на краткотрайния си престой сред земните жители Господ споменал църквата. И то съвсем бегло, с две фрази разпоредил устройството й: „Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Исус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър,[31] и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.”[32]

Павел (Савел – Шаул) не бил сред тях, нямало го. По това време той участвал в синедриона, в съвета на стареите – ционските мъдреци, които замисляли злодействата спрямо Бога. По-късно се отдал на пъклен разгул над живота на първите християни:

„А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Исуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Исусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха. Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.”[33]

Ето как по-късно фарисеят Шаул – Савел, предрешен като „апостол” Павел, започнал да въвежда сатанинските постулати на Вехтия завет, на синагогата и лъжата в християнството: „След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, и около четирийсет години време ги храни в пустинята; и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Исуса, след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.”[34]

Съзряхте ли етимологията на фалшивото и унизително за Бога твърдение, че Исус Христос бил… евреин, за което стана дума в предния коментар?[35] Започвате ли да се изпълвате със съзнанието, че сме длъжни да опазим Божията сграда – църквата, от „портите адови”, които по всякакъв начин се мъчат да й „надделеят”. От проникването на Савел – Павел в нея и превземането й отвътре от фарисеите? Ето кой пренесъл в уж християнската църква онова, което Господ осъдил – „големи полите на дрехите им; любовта към първото място по гощавките и предните седалища в храмовете (синагогите), и поздравите по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю”, „отче”… Сторил го Шаул – Савел – Павел, който превърнал църквата във филиал на синагогата. Обратно на Божията заповед: „А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.”[36] Христос отхвърлил дори някои т. нар. старозаветни божи заповеди, каквато е тази за спазването на съботата в прослава на Яхве-Йехова: „А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?… И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.”[37] „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.”[38] С други думи Бог отменил вехтите правила на омразата и отмъщението: „душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)”.[39] Синагогата, старозаветната надменност, вярата в богоизбраността и отмъстителната злоба спрямо другите били до свети Йоан Кръстител.

През това време Савел – Павел кроил козни срещу Бога. Той спазвал разпоредбите на фарисейския устен закон – Мишна, първоизточника на човеконенавистния Талмуд. Затова „одобрил убийството” на свети Стефан и дори съучаствал в него. Докато великомъченикът умирайки се молел за убийците си: „Господи, не зачитай им тоя грях!” Каква нравствена пропаст разделя фарисея юдей и християнина галилеец!

За разлика от фалшивия, подставения от синедриона „апостол” Павел, ето как свети евангелист Марко, с юдейско име Йоан, скромно и последователно, с искрена вяра в сърцето вършел свето Богоугодно дело: „А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете.”[40] И започнал да отбягва Павла. Насетне Шаул предизвиквал само разпри и разделение: „Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,[41] и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.”[42] Имаме право да допускаме, че тъкмо тук започнал да действа червеят на разложението, довело след векове до схизмата. Благодарение на Савел то било заложено още в ранните дни на християнството: „А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха. Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището. И тъй, едни крещяха едно, други – друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.”[43]

Докато уж бившият фарисей действал безпрепятствено: „Като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие… Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Исуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Исуса, Когото Павел проповядва. Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.”[44] Ето как още в ранните дни на християнството един от лъжепророците, за които Христос предупредил учениците си, превърнал истинския, живия Бог и Неговия Завет в материя, удобна на павликянската църква – в онзи, „Когото Павел проповядва”. Ала това не било и не е от Духа Свети.

Не друг, а Сам Господ окончателно осъдил юдейските първенци: „… Сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!”[45] Преведено това означава, да вървят в ада, където е мястото им. Да не го признаем, да откажем да го приемем, да не го спазваме – това означава да се отречем от Бога, да не бъдем християни! Патриарсите, папите, въобще онези с „големите полите на дрехите си” постъпиха точно така. С делата си те сами се отлъчиха от вярата.

А църквата? Богато облечените жреци на Мамона, дегизирали се като „духовници”, я превърнаха от земна крепост на небесния ни Отец, от „дом за молитва” в свърталище на Меркурий, в „разбойнишки вертеп”.[46] На последната пародия на църковен събор висшият клир и останалите (съ)участници обсъждаха предимно размера на наемите от църковните имоти и спориха за разпределението на парсата![47]

Трябва да „оставим” поповете, които следват фарисейството и изповядват павликянството. „… Те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.”[48] Искате ли да ви завлекат в духовната бездна, накъдето са ви повели? Или е по-добре да вземем нещата в свои ръце с вярата, че както е казал Христос: „… Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.[49] Казано другояче – ние сме църквата. Тя ни е била отнета и удря часът да си я върнем. Започнем ли от нея, с един истински църковно-народен събор, постепенно ще си приберем обратно и държавата. Първо да започнем със смяна на правилата и сами да избираме свещениците. Защото: „Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.”[50] (Впрочем този Христов Завет с пълна сила важи и за политиката.)

Ала за това следва да изоставим навиците си. И да опровергаем Дякона Игнатий, който писал за предците ни: „… Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им я поднесеш в къщите на тепсия.” Да спорим – discordia fit carior concordia.[51] Нека се спъваме по пътя, но да се изправяме и продължаваме, докато не го извървим до края.

ПО-ДОБРЕ БЕЗ ТОВА ВЕРОУЧЕНИЕ В ШКОЛАТА

Няма смисъл да обсъждаме каквото и да е, ако не гледаме напред, в бъдещето. А нашето бъдеще са децата. Защото каква вяра и каква църква, ако животът ни на земята не бъде продължен от тях? Господ Бог ни е завещал как да се отнасяме с тях: „И като повика Исус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.”[52]

В края на І век, без да е християнин, римският сатирик Ювенал повторил като сентенция Божията заръка: “Maxima debetur puero reverentia.”[53] Какво сториха наследниците на фарисеите, които още в древността се кичели в пурпурно червени тоги? Задължаваха с членуване в Ленинската и Димитровската пионерски и комсомолски организации и в техния нацистки аналог Hitler-Jugend – Хитлеровата младеж. Да сте чували за Христова младеж, за Божи пионери? Червените и кафявите фашисти караха наред, без да питат нито децата, нито техните родители. Те „съблазниха малките” и „си надянаха камъни на шиите”. Ще речете, че нищо не им се случва и все така властват. Значи сте слепи, а вярата ви е нищожна. Като юдеите мислите, че всичко става тук и сега. „… Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.”[54]

Не бъдете като социалистите, либералите, комунистите, фашистите – истинските ционисти. „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.”[55] Не вярвате в силата на Бога, който ги запитал: „Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?”[56] Искате материални доказателства? Нима не помните, че ви доказах, трябва ли да повтарям: Господ ги наказва чрез децата им. Като им ги отнема без време или ги превръща в окаяни криминални престъпници.[57]

Имате ли представа как се чувства дете, чийто национализирани родители са се прегърбили под тежестта на най-малко два непосилни товара? Първият – бремето на несправедливостта и вторият – несвойствената изнурителна работа по 12 часа поне шест дни седмично. В същото време червените фашисти принуждаваха децата с подобна съдба да пеят циничните стихове: „Расте щастлив и волен пионерът, расте щастлив, расте свободен той.” Да гледате мъката в очите на родителите си, да сте като оковани и заключени в клетка, а да се насилвате и да пеете, че „на партията славна той [пионерът] е верен…”! Вместо да пеете химни в прослава на Бога, да ви принуждават да възхвалявате същата партия, заробила вашите майка и баща, обрекла ви на живот без перспектива – ден за ден. Зорлем да ви карат да си създавате кумири, истукани, псевдобожества с дървени глави, слуги на дявола, рожби ехиднини. Комунистите „съблазниха малките” и за това престъпление, а не само грях, бъдете сигурни, че няма давност. И не очаквайте справедливост непременно на този свят. Никой не я е обещавал. Само юдеомасоните искат всичко тук и сега. Исус Христос ни е предупредил, че: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи.”[58] Което е обещание за вечен живот в отвъдното.

Болшевизмът възпита поколения от подлеци и предатели. Достатъчен е примерът с Павлик Морозов. Семейството му живеело в отдалеченото селце Герасимовка. Тези хора били средно заможни собственици и съвестни, работливи стопани, натикани със сила в колхоза. Когато Павлик бил на 14 години, баща му се залюбил с друга жена. Неговата изоставена и ревнива съпруга надумала сина си да отиде при партийния секретар и да излъже, че баща му краде от колхозния урожай и укрива заграбеното. Разплакано, момчето изпълнило майчината заповед. През това време засегнатата жена успяла да инсценира кражба. Властите прибрали цялото семейство Морозови и го натикали в пъкъла на империята ГУЛаг. Две години по-късно Сталин прочел историята и в изкривения му ум пробляснала идеята – ето как можел да превърне съветската младеж в стадо, готово да предаде родителите си в името на партията. И така легендата за „съвестния” пионер Павлик Морозов се превърнала в норма на поведение. А предателството – в нравствен принцип но „строителя на социализма”.

Такъв е фарисейският, комунистическия морал. И знаете ли кой финансира създаването на Музей на Павлик Морозов? Един от архикапиталистите, евреинът от Унгария Дьорд Шварц, известен като американския спекулант с интернационален размах Джордж Сорос.[59] Ето я една от връзките на древното фарисейство със съвременното равинство – комунизма, устремил се към световно господство. Колко точно и същевременно талантливо го е коментирал и обобщил моят приятел, националният, но и общочовешкият поет Петър Манолов:

„Като кръв, която се стича триструйно

червенееха пионерските връзки,

сякаш Авраам беше минал пред строя ни детски

и погалил със ножа дръгливите наши вратлета!

Ще ми се да попитам колцина от бившите пионерски, комсомолски, партийни и държавни ръководители са имали хабер, че децата между Берлин, Дубровник, Ивайловград, Колима и Сайгон са посветени, т.е. обречени на Авраам? И доколко тази инициация е предопределяла ставащото сега в Източна Европа и Русия? И не завършва ли всичко това с добре организирани медийни хорови молителства към еврейския капитал – да бъдем изкупени под формата на инвестиции. Което ще рече инвеститорите да станат собственици на национализираното и застроеното с лишения и почти безплатен всенароден ентусиазъм. Това ли е бил скритият замисъл на кървавите парцалчета, известни като пионерски връзки, превръщащи ни в жертвени животни на Авраам и наследници? И има ли православен, будистки или мюсюлмански свещенослужител, който да е извършил религиозна служба за отмяна на тази зловеща инициация на невръстни деца!

Или всеки сам да се поклони при изгрев и залез слънце в четирите посоки и произнесе: „Отричам се, отричам се, отричам се от народомразците, които са ме обрекли за жертвено животно на Авраам и нека очите ми ги видят повалени в праха на земния ми път!”

Някои от гореизброените ръководители (плюс не малък брой неофити след 1989 г.) са измежду посветените в тайните общества, добили гражданственост като политбюра на братските комунистически партии и политически елити. Нали точно тези елити са замислили и осъществили инициацията на децата на народите си с измама.

Аз съм вече от храма на Соломон!

Но защо тази копринена примка,

която навличам под ризата,

и защо това острие сочи моите слабини!

Да се надяваме, че елитите не са били безхаберни като децата за копринените си вратовръзки, пак с вездесъщите триъгълници – нито пък ангажиментите на инициацията са се различавали съществено да сторят народа си курбан, т.е. жертвено стадо на наследниците на Авраам.

Тогава няма защо да се учудваме на олигарсите в Русия. Нали тяхната поява е подготвена от железните чекисти и кагебисти. Пък и ако бях евреин, защо да не побеждавам, ако мога! И защо да не посегна към отпадъчните човеци у народите ви, лекомислено отхвърляни от посредствените управници и от някои затлъстели „православни скотове”, които хилядолетия могат да възхваляват моя еврейски бог, дегизиран като християнин, комунист, либерал или антитерорист!

Какво е виновен евреинът, че извлича полза от заблудите, в които въвежда глупаците?

Или какво е виновно еврейството, че в стригането, доенето и коленето на гойското стадо съвсем съзнателно участват посветени гойски овни, овчари, кучета и касапи!

Ето това са част от въпросите на поетичните ми бдения, но пък и антиционизмът не се появява всред народите поради тяхната нравствена недостатъчност. Него го извикват на живот уродствата на ционизма.

Що се отнася до нарушаването на основните правила на човешкото общежитие – всеки заплаща отделно. Този, който няма морал, не може да иска морално отношение към персоната, народа или държавата си. Този, който краде – краден ще бъде. Този, който убива – убиван ще е, този, който разболява народите на човечеството – разболяван ще бъде…, т.е. има по-високо небе над тази Земя, което човеците никога не са могли да нагаждат и подчиняват на своята извратливост.”[60]

Надявам се връзката на архикапиталиста Сорос с архикомунистите да ви е станала ясна. Тя може да бъде обяснена още по-точно чрез интересите, парите и тяхното оръжие – политиката. Както аргументирано е доказал автомобилният магнат Хенри Форд: „Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.”[61] Остава ми да добавя – и антихристиянски. И ако децата ще биват изкушавани със старозаветното вероучение, по-добре то да не бъде въведено в училищата. Народът е събрал мъдрост чрез опит и е формулирал, че: „Всяко зло [е] за добро.” При такива църковни дейци и управляващи, изкривеното вероучение, „фарисейският квас”, както го нарича Исус, може да нанесе неизлечими поражения върху крехкото невръстно съзнание. И ето ви още една сериозна причина, истински решителен мотив, за да опитаме да възстановим църквата. Като се обединим, каквато е Божията воля.

ЮДАИЗМЪТ (КОМУНИЗМЪТ) СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО

Общото между юдаизма, комунизма и националсоциализма е схващането за избраност. То бива внушавано, за да се превърне в неотменимо правило, в доктрина. Под диктовката на ционистите, при нацистите тази надменна претенция „произлиза” от принадлежността към някаква „висша раса”. При ко­му­нис­ти­те ос­но­ва­ние­то за из­бра­ност, за пре­въз­ходс­тво над ос­та­на­ли­те, е при­над­леж­нос­тта към Партията. Избираха за член на тази Партия. Ле­нин бе ви­на­ги прав, но ос­вен то­ва – и ви­на­ги жив! Партията също бе права, „когато съгреши дори”.[62]

Преди няколко години в някакво ателие станах случаен свидетел на разговор между двама приятели. Новодошлият – художник, се похвали, че му се родило момченце и го нарекъл Ленин. (Тези люде не се кръщават.) Собственикът на ателието за предпечатна подготовка не скри следното свое учудване: „Защо го нарече на умрял човек, не е на хубаво?” Не го смущаваше самото име, а съвсем друг факт, свързан със суеверие. Прясно станалият баща се сконфузи. Реших да се намеся на шега и рекох: „Не е на покойник, защото Ленин е винаги жив.” „Вярно бе!” – почеса се по врата стопанинът. А таткото на новопръкналия се нашенски Ленин се успокои и лицето му засия в усмивка. Колко му трябва на комуниста…

Ала и ев­реи­те са „веч­ни”. Но не бла­го­да­ре­ние на да­ре­на­та им от Съз­да­теля без­смър­тна ду­ша. Ето ги ос­но­ва­ния­та им да се смятат за „по-вис­ши”, вър­ху кои­то градят своя­та ид­ео­ло­гия за ев­рей­ско­то пре­въз­ходс­тво и дори основаха своя расистка държава: „За­що­то ти си свет на­род на Гос­по­да, твоя Бог:[63] те­бе из­бра Гос­под, Бог твой, за да бъ­деш Не­гов собс­твен на­род из­меж­ду всич­ки на­ро­ди, кои­то са на зем­ята.”[64] „Всяко място, на кое­то стъ­пи но­га­та ви, ще бъ­де ва­ше: ва­ши­те пре­де­ли ще бъ­дат от пус­тин­ята и Ли­ван, от ре­ка­та, ре­ка Еф­рат, до­ри до мо­ре­то, що е на за­пад. Ни­кой няма да ус­тои сре­щу вас: Гос­под, Бог ваш, ще нап­ра­ти страх и тре­пет пред вас вър­ху всяка земя, на коя­то стъ­пи­те, как­то Той ви го­во­ри.”[65]

Мога да вляза в обувките на ционистите и да разбера на какво отгоре ­вър­шат прес­тъп­ле­ния сре­щу чо­ве­чес­тво­то и чо­веч­нос­тта. Обаче няма как да проумея самозваните „християни”, които приемат всичко това за редно и приемливо. И без да познават Словото Божие, без да разсъждават над него и да го осмислят, на юнашко доверие да припознават юдейското чувство за превъзходство като основа на своята вяра. Което ги обрича на подчинение и покорство.

Или така намират оправдание за собствения си стремеж към фундамента на юдаизма – парите, всичко тук и сега. Истинската вяра няма нищо общо с това: „А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.”[66] „… Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?”[67]

Кога първопроходците на църквата, онези, които имали неземното щастие да познават живия Бог, изневерили на вярата? Когато се поддали на суетата. Егоизмът твърде лесно погубва душата. Не му устоял дори онзи „камък”, върху който Господ възнамерявал да изгради Своята църква. Когато споменатият преди малко Симон все пак настоял, апостолите отстъпили. Оттогава се взели по-насериозно и се вживели в невъзлаганата им роля на посредници между Бога и човеците: „А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.”[68]

Щом не го отхвърлили, излиза, че са приели „да се помолят вместо него”. Забравили Христовата заръка: „Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний; и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.”[69]

Който е осъзнал тази премъдрост, живее с леко сърце. Лесно преодолява трудностите и препятствията на ежедневието. И същевременно душата му остава отворена за мъките, болките и страданията на ближните. Такива хора са малцина. Не мислете, че са звани. Всеки може да стане като тях, стига да иска. Успее ли, честит е до края на времето си. И това е още една причина да поискаме да си вземем обратно църквата, която всъщност сме ние.

На връх масонския празник 1 май 2009 г. потомственият комунист, министър-председателят Сергей Станишев оскверни Гигинския манастир „Св. Св. Кузма и Дамян”. Придружаваше го един от архиереите на партийната църква епископ Константин. Цялото „чудо” било, задето неверническият Министерски съвет дарил на манастира 100-килограмова камбана. И никой не спомена колко е лесно това с парите, събрани от нас – данъкоплатците. Както съобщиха медиите, на тържеството присъствал земеделският министър Валери Цветанов, председателят на сдружението за възстановяване на светата обител, моля ви се?! Ала дума не обелиха, за да припомнят неговото ченгесарско минало като агент на Държавна сигурност с псевдоним Сендов.[70] Що щял там и невярващият Нихат Кабил, който би следвало да изповядва исляма, също не бе обяснено.[71]

Какво сторили на същия манастир Димитър Яков Станишев – баща на тъй щедрия с народната пара министър-председател, и неговите другари, узнаваме от историята на Гигинския или Черногорския манасти: „Известно е, че е съществувал по времето на Второто българско царство и бил изографисан от местни майстори.” По време на османското владичество бил двукратно разрушен. Но все пак устоял и „…в началото на ХІХ век манастирът бил възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода… Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.”[72]

Ала не издържал на удара от страна на атеистичния режим на червените фашисти: „С установяването на комунистическата власт в България в средата на миналия век отново настъпват тежки дни – монасите са прогонени и манастирът е превърнат в … концлагер. Местните хора разказват, че в него са били заточвани царски офицери, приближени на двореца и учители, голяма част от които намерили смъртта си в лагера. Години по- късно следва нова трансформация. Манастирът е превърнат в пионерски лагер, а недълго след това е отново осквернен и превърнат в обор. Обителта била отдавана под наем на животновъди, които използвали сградите за отглеждане на стопански животни. Тоталното унищожение на манастира се свързва именно с този период.

След края на мрачната червена ера пристигналите да възстановят духовния живот в обителта монаси заварват само няколко окрадени, опустошени и изоставени сгради. Благодарение на техните усилия днес, след петдесетгодишно прекъсване, манастирът отново е постоянно действуващ.”[73]

Повечето ще рекат: Какво общо има това с нашето всекидневие, с живота ни? Значи нищо не са разбрали и всуе е бил трудът ми. Това, което изложих, ли искате да продължава да става у нас? Да живеем в бездуховност, да ни държат в тъмата на пошлите забавления, далеч от осветените от Бога научни и културни постижения на човечеството? Да ни залъгват с медиите си, да изкарват престъпниците светци, а светите люде – долни, и да се разправят с нас поединично?

Затова колкото и да не вярвате, отново ще изтъкна аргумента, с който наченах тази поредица: „Ако на нас някой ни е помагал, реално го е вършил, то това е църквата – родната Българска православна църква, ама с друг клир.”[74] Известният български книжовник Васил Друмев, митрополит Климент Търновски, е формулирал това така: „Има Православие у нас, има и български народ; няма, Православие — няма и български народ.”[75]

Нужна ни е Реформация и да открием нашия настоящ Мартин Лутер. Защото няма нищо друго – идея, идеология, партия, сдружение – което да е в състояние да ни обедини. Имаме ли вяра в Исус Христос, съществува ли истинска, почтена, Богослужебна църква, ще я има не само българщината, но и човещината. Без християнството и заслужената с дела Божия благодат сме загубени. Ще потъваме в ежби и разединение, а антихристите, прикриващи се под различни благовидни маски, ще продължават да ни примамват с „избори” и други „демократични” залъгалки и да ни яхат, без да им се съпротивляваме. И тъй като християнството е по-близо до човека, отколкото парите и политиката, имаме повече шанс да си върнем Божията българска църква. Тя и успехът, в който съм убеден, ще ни вдъхнат кураж и ще ни налеят сили, за да придобием и държавата. За да я направим наша – на хората!

Нищо, че същите скрити сили ни убеждават колко е хубаво да сме част от една вавилонска общност, каквато е многоезичният Европейски съюз. Такива изкуствени обединения са противоестествени. Те не се ползват с Божията благословия и благодат. В противен случай Господ щеше да ни създаде еднакви и щяхме да хортуваме на един език. Всичко останало е от онези, дето се пишат чеда на Авраама, сиреч от лукавия.

Обществото ни е болно. Трябва да го проумеем и да приложим старата мъдрост: „Medica mente, non medicamentis.”[76] Затова и евентуалната нова Конституция би следвало да започва с това, че България е християнска страна, в която Източното православие е официалното вероизповедание. А един от първите закони на едно бъдещо свободно и равнопоставено пред закона общество следва да бъде за пълната и неотменима декомунизация. И да включва различни степени на лустрационна тежест за червено-оранжевата номенклатура, както и за щатните и нещатните сътрудници на тайните служби на червения фашистки режим от 9 септември 1944 г. до наши дни. В противен случай ще продължим да се лутаме без ориентация из „демократичната” пустиня, в която навигацията е в ръцете на онзи, дето носи белега 666 на челото си.[77]

А ако на някои друговерци господстващото положение на християнството от източноправославния обред не се нрави, ще припомня древната максима: „Si vivis Romae, Romano vivito more.”[78]

Готов съм да посрещна всякакви упреци. Просто ще ги отмина, без да им обръщам внимание. Защото: „Mea mihi conscientia pluris est quam omnium sermo.”[79]

Бог да благослови всички вярващи и добронамерени хора!

Край.