ЗАЩО ПРЕМИЕРЪТ РАЙКОВ БЕШЕ ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

фалшификацията на изборите от ЦИК и правителството• Или как да потулим данни за фалшификацията на изборите от ЦИК и правителството
• Нови разкрития за фалшификацията

За разноцветните политически елити и държавните органи в България аз – гражданинът и журналистът Григор Тодоров Лилов не съществувам! Поне явно! 
Иначе съм в центъра на вниманието им и както се оказва, провокирам някои от политическите им решения. Вероятно защото ме четат и гледат в чужбина, а книгите ми, без да са преведени на английски, са в библиотеките на световните политологически центрове, в университети от Бръшляновата лига, в библиотеката на Американския конгрес и в документациите на външни министерства и спецслужби. 

Но у нас, за нищо на света, не дай боже, елитите ще обърнат официално внимание на сигналите ми, на разкритията ми (макар че заради двете ТВ ми предавания за атентата в Бургас спешно свикаха на закрито заседание парламентът, за да декларират пред външния свят, че правителството, лица от ДПС и БСП, наркомафията ни не е съучастник, всичко е „чисто” и следователно е измислица книгата ми „Дуел”) …

Казвам това, понеже никой от този български политически и институционален елит, както и политолози и социолози не забелязаха и коментираха данните за фалшификацията на изборите, които посочих, вкл. и с официални документи. (от миналия понеделник на страницата ми във Фейсбук и четвъртък по ТВ „Скат”.). 

Но веднага след предаването в четвъртък като гръм от ясно небе ГЕРБ и Бойко Борисов поискаха касация на изборите. Поискаха я обаче под друг предлог – вместо да посочат фалшификацията, се спряха на далеч по-безопасния мотив „непозволена в деня за размисъл агитация”. 
Само данните за правителственото фабрикуване на резултати от техния служебен кабинет, както и от многопартийния ЦИК могат да провокират подобно поведение, което се опитва, както клин клина избива, да заяви пред външния свят – ей на, искаме касация и затова нямаме нищо общо със случилото се! 

Явяването ми ( в четвъртък – 16.05.) в Нова телевизия доналя масло в огъня на скандала. Нямаше как да се преглътне и премълчи публично– като национална тя се наблюдава и от световните медии. Специално и от сърце благодаря на Милен Цветков за неговата журналистическа и гражданска доблест да ме покани. 

След разкритията за договора на Министерския съвет с печатниците, който е прегазил закона и Изборния кодекс като с валяк [целият сет документи около договора съм го пуснал за преглед и сваляне в dox.bg – Линк за сваляне 
http://dox.bg/files/dw?a=330a5b8867

и след писмото от „Часът на Милен Цветков” до кабинета с искане на отговор по направените разкрития, вчера (17.05.) служебният премиер Марин Райков неочаквано се срещна с президента Росен Плевнелиев. 

След като уточниха позицията (двамата носят отговорността за изборите) предаването получи отговор, който обаче не удовлетвори мен, нито може да се приеме от който и да е разумен човек. Защото отговорът само потвърди фактите за нарушенията на закона, но не обясни как и защо са допуснати:
• 8 340 000 бюлетини (с 21.46% над броя на избирателите, въпреки че законът позволява до 10 на сто.) – печатница «Мултипринт»
• 13 500 комплекта печати за избирателните секции при заявени 11 647 секции.
• Поръчани и отпечатани с договорите 26 000 протокола за избирателни секции!!!! ( в другата печатница «Демакс» на депутата от БСП Петър Кънев)

При такава ситуация всякакви заклинания, че допълнителните бюлетини не влияят на изборните резултати са прах в очите – имаме бюлетини, имаме печати, имаме изборни протоколи – всичко направено в две печатници, свързани по партийна линия с две уж противоборстващи партийни сили. Налице е всичко необходимо за една фалшификация – парафирана от тях, осигурена от Министерския съвет, одобрена от техния общ ЦИК и поръчана от общите им кукловоди. 
Смешно е да се твърди, че многопартийният ЦИК не е знаел за поръчките, бройките бюлетини, бройките печати, бройките изборни протоколи в нарушение на законите. Такава хипотеза е възможна само при положение, че кабинетът не ги е уведомил за подписаните договори. 

Но нали мострите на бюлетините и мострите на печатите са взети от ЦИК именно от свръхколичествата от двете печатници, когато по закон такива книжа и печати въобще не е трябвало да се намират в тях! Това е първата грешка на кукловодите, замислили скандала, за да оправдаят с него несъответствията пред австрийския преброител (според SORA нередовни са 27% от всички протоколи!!!).
И освен това: 
1. Нима човекът на ГЕРБ Бончев (печатница «Мултипринт») не е уведомил Бойко за отпечатаните по договор свръхколичества бюлетини?! 
2.Нима депутатът от БСП Кънев (печатница «Демакс») не е уведомил Станишев за отпечатаните свръхколичества протоколи и изработените свръхколичества комплекти печати?! 

ЗНАНИЕТО И СЪГЛАСИЕТО НА ЦИК ЗА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ ОЗНАЧАВА И ВЗЕТО СЪГЛАСИЕ НА ВСИЧКИ ПАРТИИ, КОИТО УЧАСТВАТ В ТОЗИ ОРГАН!!! Най-вероятно онези 350 000 бюлетини в Костинброд, представяни единодушно от всички като самодейност на печатницата, всъщност са си напълно «законни» от незаконните бюлетини на Министерския съвет и ЦИК. 
Накрая на този пост ще обясня защо «разноцветните» две основни партии ръка за ръка заедно и под строй са марширували към програмираната патова ситуация, нагласена чрез изборите. 

Ясно е и защо „гръмна” скандалът с намерените в „Мултипринт” 350 000 бюлетини!. Та нали някой трябваше да обясни пред света данните на австрийската SORA – 27% нередовни протоколи с разминаващи се данни. 
Ясно е защо се говори за тези 350 000 незаконни бюлетини, а не за държавните 8 347 000 – също незаконни с почти милион броя. 
Ясно е защо никой не говори за незаконните над 10 000 секционни протоколи и незаконните 2500 комплекта печати. Та нали тогава сговорът между двете партии – ГЕРБ и БСП ще лъсне заедно със замисъла на сценария за нагласените избори. 

На този скандален фон всякакви зачестили разкрития за купуване на гласове и обвинения в незаконна агитация са димна мъгла, предназначена да скрие големия скандал как правителство, политически партии и ЦИК фалшифицират в сговор изборите. 

А ето и поредните разкрития, които правя за фалшификацията на изборните резултати:

8 347 000 БЮЛЕТИНИ, ПОРЪЧАНИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО
= БРОЙ ИЗБИРАТЕЛИ + БРОЙ ФАНТОМИ

• Едно уточнение – според съобщения на ГРАО за медиите броят на избирателите е 6 956 850, според съобщения на правителството и ЦИК за медиите и наблюдателите с право на глас са 6 867 455 (защо са дали по-ниска цифра от реално подготвената за списъците е неизвестно – може би да успокоят обществото, че намаляват количествата фантоми). 
• Оказа се, че в основния списък са фигурирали 6 919 260 избиратели. 
• В самия ден на изборите по два параграфа от протоколите са дописани още 263 980 души. Всеки може да събере две и две – посочените числа. 
• Сравнете резултата, който получихте, с данните на статистиката за българите, вкл. и пеленачетата – към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души. Ако се отчетат децата до 15 г. вкл., пак по данните на официалната статистика (виж таблицата) избирателите трябва да са 6 019 479, а не 7 милиона. Само учениците през тази учебна година (от 1 до 12 клас) са 608 805, без да се броят отпадналите и неучещите се. Според официалната статистика те са 13% от децата, т.е. децата и младежите и девойките, ненавършили пълнолетие и съответно без право на глас са 699 776. 
В това число не влизат онези, които още не са за тръгване на училище. Статистиката дава данни за децата, записани в детски градини – нови 227 991 неизбиратели (2011/2012 г.). А незаписаните в градините – за тях данни няма. 
Няма данни и за съвсем малките и тези в яслите. 
• Ако се доверим на сайта на ЦРУ, населението от 15 години нагоре е 5 990 248, а от 0 до 18 години вкл. – 1 209 500 души. ЦРУ има точна и огромна база данни за емигрантите ни, които имат българско поданство – в Турция, Америка и Западна Европа. 
• Накратко: когато гласуват над милион фантома, за да вдигнат избирателната активност и натаманят резултатите, гласоподавателите като нищо могат да надминат броя на българското население, сред което по данни на същата статистика има. 

В такъв случай избирателите трябва да са между 5 772 000 и 5 775 000 – у нас и в чужбина. Математиците, които ми помагаха, извадиха като статистическа величина 5 772 142 души с вероятностна грешка от 1%.

В избирателните списъци са с 1 147 118 повече, като с допълнително добавените в изборния ден 
ТЕ СТАВАТ 1 411 098 НАД РЕАЛНИЯ ИМ БРОЙ. 

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ: 
Отпечатаните по поръчка на МС и със знанието на ЦИК 8 343 000 бюлетини са с 1 427 740 над броя на посочените вече 1 411 098 гласоподаватели в основния списък в изборния ден. 
Който си мисли, че практическото съвпадение на двете разлики е случайно, дълбоко се лъже. 

И НОВИ СЕНЗАЦИОННИ ДАННИ ЗА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

фалшификацията на изборите от ЦИК и правителството1. 
Броят на избирателните секции в страната неочаквано надвиши обявените 11647 секции и достигна изненадващите 11 902 секции! 

На австрийската фирма SORA се представят данните от обявените предварително секции (те дори и от тях не са получили всички протоколи – имат само 11 484 в края на петия ден след изборния ден). Останалите – губещите им се + разликата до 11 902 са, как да кажа, недостъпни и необявени за чуждите паралелни преброители. 
И справка за размисъл – секциите са: 
• 11 655 броя за референдума за АЕЦ т.г. 
• 11 785 при изборите за президент и местните избори 2011 г.,
• 11 863 за парламентарните избори 2009 г. 
• 11 639 за изборите за европарламент 28 дни по-рано онази година. 
• 11 680 за изборите за европарламент 2007 г.
Средно са около 11 600 секции за изборите, проведени до парламентарните 2009 г., когато набъбват. Също за сведение – в страната са закрити над 750 населени места спрямо началото на прехода, (справки http://www.nsi.bg/nrnm/) когато секциите пак са били горе-долу толкова ( стартът на свободата е с 10 500 секции и постепенно броят им расте като по-елегантен и засекретен метод за изборни фалшификации). 
Мисля, че всеки може да си направи изводите как се променя броя на секциите в зависимост от постигането на „необходимите” изборни резултати – особено 2009 и 2011 г. 
И нека вярващите в партиите се запитат защо нямаше протести от политическите опоненти?! Защо не повдигаха този въпрос, не го повдигат и сега. 
Моят отговор съм го дал още навремето. 
Гражданската си позиция съм изразил със сигнал до ЦИК и до прокуратурата за кметските избори в София през 2005 г.: незаконно финансиране на Бойко Борисов от чужбина, несъществуващ вот, узаконен чрез програмата за броене на гласовете, прехвърляне на реални гласове от кандидата Борисов и кандидата Енчев към кандидатите Милен Велчев и Минко Герджиков. Свиках пресконференция в БТА за разкритията, която не беше отразена от нито една медия. Нито една политическа сила – опонент на Борисов и ГЕРБ, не се възползва от разкритията ми. 
И досега си пазя входящите номерца от ЦИК и прокуратурата с оставените им от мен данни – да помня колко години вече те не са ми отговорили дори с едно формално редче. 
Та и затова години по-късно нарекох книгата си „Тайният проект Бойко Борисов”- скрит проект на всички политически сили – от СДС-ата до ДПС и БСП. Който иска, може да види сензациите за изборни мистификации през 2009 г. в нея (има и е-вариант в „Хеликон”), както и за онези през 2011 г. в другата книга – „Операция Президент”.

2. 
Кабинетът, местните власти (областни и общински) и ЦИК са приготвили документация за 1 030 подвижни секции. Какво е това, обяснява Изборния кодекс:
Избирателен кодекс (извадка)
Гласуване с подвижна избирателна урна
Чл. 176. (1) Избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение, които желаят да гласуват с подвижна избирателна урна, заявяват желанието си не по-късно от 30 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено чрез писмо, факс или електронна форма до органите по чл. 40, ал. 1 по постоянния адрес или настоящия адрес, когато е направено искане по чл. 53, ал. 1. В заявлението се посочват имената на избирателя, единният му граждански номер (личен номер), постоянният адрес (адрес на пребиваване) или настоящият адрес, когато е направено искане по чл. 53, ал. 1, и се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). 
(2) Имената на избирателя, направил искане по ал. 1, се заличават от избирателния списък и се вписват от органа по чл. 40, ал. 1 в списък за гласуване с подвижна избирателна урна.

В тези подвижни секции няма застъпници, няма наблюдатели, няма журналисти, няма гъмжило от граждани. НЯМА КОНТРОЛ. 
Комисиите по законово условие са в по-малоброен състав. Урните се отварят и гласовете се броят в други помещения, които не са изборните – без видеоконтрол, местни и чужди наблюдатели, журналисти, застъпници и т.н.
Ето ги нарушенията в тях:

Изборният кодекс повелява във всяка община да се разкрие поне по една такава секция. Общините в страната са 283, с районите в градовете 311, а подвижните секции – 1030 (само за София почти 100!). 
• В нарушение на Изборния кодекс и законите протоколите от тези секции СА УКРИТИ и не могат да се видят в публикуваните документи от ЦИК. Списъкът е много, много дълъг с над хиляда позиции, но като пример давам … ами секции с номера 

№ 2700034 и №

 2700035 в Тервел. И се питам защо за това относително малко селище там са сформирани цели 2 подвижни секции. Въпросът не е случаен – масово практиката е именно такава. По 2 секции има в повечето общини с български турци. 
• Пак в нарушение на Кодекса и законите ЦИК не е дал данни в обобщената си справка за декларациите по съответния член от закона на гласувалите чрез тези подвижни секции (те обявяват намерението си един месец предварително и се съставя отделен списък, като се изваждат имената им от основния). 
• Всякакви данни за тях липсват в публичната документация на ЦИК. Всъщност става дума за ФАНТОМНИ СЕКЦИИ, С ДОПЪЛНИТЕЛНО НАПЕЧАТАНИ БЮЛЕТИНИ, ПЕЧАТИ И ИЗБОРНИ КНИЖА И СЪС СТОТИЦИ ХИЛЯДИ И СТОТИЦИ ХИЛЯДИ БРОЙКИ ГЛАСОВЕ (по закон една секция трябва да има до 1000, по изключение и малко повече избиратели, а тези подвижни урни са 1030!). 
• Затова набъбнаха така неочаквано и избирателните секции – на цели 11 902. За ваша почуда – всяка ЕДИНАДЕСЕТА СЕКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ Е ПОДВИЖНА. Т.е. приемете, че на всеки 10 пълнолетни граждани у нас се пада 1 напълно неподвижен инвалид! 

Тази грандиозна фалшификация се знае от всички политически сили – за нея свидетелстват решенията на ЦИК по повод едни или други техни оплаквания, свързани с тези подвижни секции – дни, седмици и дори месец и нещо преди изборите. Да сте чули някой да повдигне този проблем?! 

3. 
У нас действа максимата на Сталин „не е важно кой как гласува, а кой брои резултатите”. 

Затова давам една мъничка извадка (в три картинки) от Доклад на работната група на ЦИК и съответните решения на ЦИК как да преброи „резултатите” (РЕШЕНИЕ 

 2622-НС, София, 15.05.2013, 16:20 часа)
Вижда се как ЦИК „брои”, „пресмята” и „коригира” подадените гласове – ту според данните, които е вкарало „Информационно обслужване”, ту според данните на районните избирателни комисии, ту според един…Вижте повече

1384-ПВР е датирано на тази дата, в този ден – петък, в 18:24 часа.
Но според Централната избирателна комисия излиза, че денят „сряда” е записан в календара след този ден „петък” – следва го, вместо да го предварва. 
Получава се така, понеже в сряда ЦИК е обявил резултатите от изборите за президент и вицепрезидент и подадените гласове за всички кандидати. Невероятен, необясним парадокс – нали чак в петък привечер я има сметката черно на бяло и както се полага – по избирателни списъци, секции, общини и общо за страната. Е, какво тогава са „преброили”, „пресметнали” и обявили в сряда? Все пак първо се брои поотделно и накрая се сумира резултатът. Няма как да стане наопаки, поне при демокрацията – първо да съобщиш някакво число, а после да го разхвърляш, както се казва, по урните.
Но точно това се е получило. 
На 26 октомври – в СРЯДА към обяд, с Решение 1349-ПВР ЦИК е обявил резултатите от неизяснения вот, при това с точност до най-последния глас, а според Решение 1384-ПВР е преброил бюлетините и уточнил истинската бройка на гласовете чак два дни и половина по-късно – в ПЕТЪК ПРИВЕЧЕР, в 18.24 часа.
При тоталитарната държава се знаеше – уж свободно, но задължително гласуват над 99 на сто от избирателите. Уж свободно, но строго контролирано с 97-98 на сто печелеха единствените издигнати кандидати – посочените от БКП. Липсващите проценти до 100-те бяха предназначени за чиста, неподправена и нескривана дори демагогия.
При демокрацията не би трябвало да е така. Все пак, дори и да се изфалшифицират изборите, гласове получават най-различни партии и политически сили, както и техните кандидати. В парламента винаги влизат поне няколко от тях. Предполага се, че има борба между платформи, идеи и личности.
Но в действителност си имаме абсолютно същият ОФ – Отечествен фронт както при тоталитарната държава, който служеше за фасадата на БКП.
Аргументът за такова заключение се крие именно в горните пасажи, които прочетохте. Безобразията с измислените предварително резултати, преди да бъдат преброени действителните, както и онова с коригирането им, за да се напаснат с вече обявените, не биха били възможни без съдействието на абсолютно всички парламентарно представени партии у нас.
Стоп – та нали те са противници, дори врагове?! Нима загубилите ще приемат поражението си?! Та нали поискаха чрез Темида касиране на местния вот в редица общини и касиране на президентските избори във Върховния конституционен съд?
Да, така е! Но в действителност и с тези искания спектакълът просто продължи!
Например нито БСП, нито СДС, нито РЗС, нито „Атака”, нито ДПС в своите становища пред Върховния касационен съд за президентските избори, пред съответните административни съдилища не са посочили нито един, какъвто и да е, който и да е факт от всичко изброено дотук. Това са най-силните и неоспорими аргументи през арбитрите! По-убедителни са от сведенията за някой и друг купен избирател, някой и друг невалиден глас, някоя и друга полупрозрачна бюлетина, някое и друго неспазено или погазено правило… Дори са като самопризнание на ЦИК за извършено престъпление – с официалните им решения за оповестените резултати в сряда и с документите им за неприключилото броене или нагласяване на гласовете до петък през нощта. 
Да приемем, че червените, сините в различните им разцветки, зелените, оранжевите, хората на Яне Янев, на Волен Сидеров не са знаели за главоблъсканицата на ЦИК, траяла денонощия. Не са научили как умело и прецизно, макар и бавно се коригират и напаснат резултатите в електронно-изчислителния център?! Не са запознати с решенията на Централната избирателна комисия, според които първо са обявени официалните данни от гласуването, а чак дни след това най-накрая успяват да ги съпоставят, изчислят, анализират, коригират разликите, променят базата, приемат доклади на работната група, отхвърлят стари приложения, създадат нови и най-сетне наистина получат черно на бяло вече обявените на ангро изпреварващо резултати!
Точно несъгласните, най-яростните противници на ГЕРб и Бойко Борисов не са знаели за тези противоречащи си, позорящи демокрацията решения на ЦИК! Нима?!Излиза, че един разследващ журналист е по-добър и по-компетентен от всички тях. Но не е и това!
Защото наред с герберите техни представители – социалисти, седесари, костовисти, депесари, атакисти, яневисти и т.н. са членове на Централната избирателна комисия! Те са им най-доверените хора – онези, дето със зъби и нокти трябва да бранят партийните знамена, партийните интереси. Логично е да отхвърлят предварително решената победа и бройка гласове за едни и също така предварително определената загуба и гласове за други! Безапелационно, категорично!
Не са го направили! 
Всички тези пълномощници на опозиционните партии са гласували скандалните решения – напълно единодушно. С техните подписи те са приемани и изпълнявани – от въвеждане на данни до корекцията им, от анализ на разликите през работни предложения да бъдат „изчистени”, та чак до нови бази информация, от едно приложение до друго за преразпределяне на мандатите, от обявените като победители до съобщените като загубили. С техните опозиционни иначе подписи са обявени до последния глас и човек изборните резултати – няколко дни преди да бъдат преброени в действителност. С техните подписи е разрешено напасването на резултатите!
Защо са си замълчали за скандала?! Защо го премълчаха и сега при бутафорните си искания за касиране?! И нима наистина го искат, след като крият от обществеността тези поразителни, неопровержими и скандални аргументи?!
Съществува едно-единствено обяснение. Записано е в Библията: „всички вкупом съгрешихме…” Защото това не се е случвало само на тези избори и само в полза на ГЕРБ. Ставало е на всички избори! И винаги загубилите са си премълчавали за извършеното зад кулисите. 
Това мълчание около електронната програма за броене на гласовете, мълчанието за противоречащите си съобщения на ЦИК, за съобщените измислени данни от него, за „напасването” преди да се уточнят резултатите, се нарича съучастие. То е доказателството – като клеймо с нагорещено желязо, че всички партии у нас, без изключение, са партии единствено на хартия, че всички политически сили се подчиняват на един-единствен задкулисен център, че политическото противоборство е спектакъл, измислен и разиграван за публиката-народ. То е доказателството, че има кукловоди, стиснали в железния си юмрук демокрацията за своя собствена употреба. Мълчанието на политиците е прожекторът, осветяващ ги като кукли – от Сергей Станишев до Бойко Борисов, от Иван Костов до Ахмед Доган…. 
Оказа се, че тя, политиката, у нас е фарс – бръкне ли се по-надълбоко, излиза наяве играта върху струната на политическите различия, наизустените роли на управляващи днес и утрешна опозиция, на днешна опозиция и утрешни управляващи, на лидери, създадени от сценария, но не и рожби на действителността.
Това е истински куклен театър, по-добър и убедителен от онзи за децата. Това е спектакъл – предназначен и игран за вече порасналите от тях.
Актьорите в него са отдавна подбрани – едни вече са станали известни, други са с изрецитирани докрай реплики, напуснали постановката, трети тепърва ще излизат на сцената, за да обират овациите. Вече две десетилетия се разиграва водевил пред всички нас, за да не разбере за съществуването на новото ОФ, стиснало страната в своята длан. В юмрука на кукловодите, от който се протягат вървите към Пинокиата с дълги, лъжливи носове.
Историята с цитираните Решения на ЦИК и компютърната програма за изборите е показателна! Само напълно слепите, не желаещите да видят никаква истина очи няма да я приемат. Само вярващите безпрекословно ще я отхвърлят – за тях аргумент е собствената им вяра, собствената им заблуда вместо очевидността и нейните безспорни факти.
Но тази история е живата демонстрация на реалната политика у нас! Скрепена с официални, неопровержими документи, приети, гласувани и подписани на най-високо равнище в държавата. И одобрени от всички политически бои – управляващи и неуправляващи, ръководни и в опозиция, комунистически и антикомунистически.
Това е новият ОФ. Единствената разлика спрямо тоталитарния, предишния Отечествен фронт е, че днес не се гласува с близо 100% активност и с 98 на сто „за” БКП. Тезата за високите проценти като символ за единението на народа пред ръководителката му отдавна прегоря, остаря. Гласува се различно, но какво от това, щом „някой” пише резултатите и сочи победителят.
Все едно, че нова, ръководна, макар и анонимна сила в страната диктува развитието й. Нищо, че такъв член няма в демократичната ни Конституция. Но съществува ресторант „Монтерей”, където се събират политико-икономическите кръгове. Има ги „Банкя”, „Сапфир”, „Гобална България”, „Форум 2020”… Има го новото необявено Политбюро.
Навремето истинският кукловод си беше именно Политбюро заедно с Москва и открито го бяха записали в тогавашната конституция. Нямаше нужда да го прикриват. Аргументите против не са способни да спрат танковите вериги, както показаха събитията в Унгария и Чехословакия. Но в края на 20-и и началото на 21 век трополенето на войнишки ботуши е неприемливо – поне в Европа. И затова силата на желязната броня беше подменено с могъществото на тайните Проекти за дирижиране на обществото.
Тези Проекти създадоха ГЕРБ и лидера му. Такъв Проект утвърди и Росен Плевнелиев като пореден държавен глава. 
В него е алфата и омегата на топсекретната операция „Президент”.
Невидимото в политиката, започнало от онези конспиративни срещи на 27 юни 2009 г. наистина се оказа солта, съдържанието, кръвта на нейния живот. Видимото е единствено облеклото, в което се загръща – маскировката пред истинската й същност!
Защото там, зад кулисите на сцената, наречена България, в сумрака, в паяжината на заговорите и конспирациите, в мрежата от конци, проточени към куклите, изтъпанчени под прожекторите, нито има и съществуват партии, нито се различават идеологии и техните цветове, нито хората се зачитат, а още по-малко – гласовете им. 
Каквато и бюлетина да пуснеш, все ще избереш правителство – гласи един афоризъм. 
Ако изборите променяха нещо, нямаше да ги правят – твърди вторият. 
Не е важно как са гласува, а кой брои, е третият. 
Има и четвърти: изборите са като сиренето в капана за мишки. 
Защото понякога свободата на избора е сведена до избора на клетка!
Очаквайте от същия автор: ДУЕЛ. 

И ОБЕЩАНИЯ КОМЕНТАР ЗА КРАЙ:

фалшификацията на изборите от ЦИК и правителствотоВсъщност сегашните избори възпроизведоха сценария от предишните – изкуствено създадената патова ситуация е онази зависимост на всички премиери, за което съм писал в книгите си. 
Балансьорът е „Атака”, която е определена като такъв, макар и скрит, още навремето при парламентарната победа през 2009 г. на ГЕРБ от посланичката на САЩ Нанси Макълдауни в секретните й телеграми, които цитирах в книгата и тук. („Атака” игра ключова роля при вотовете за недоверие към Бойко Борисов).
Тя едновременно балансираше и ДПС – скрито в тайната коалиция ОФ около проекта „Бойко”. Нещо подобно на онзи маньовър, с който НДСВ балансираше ДПС в Тройната коалиция на БСП при Станишев. 
„Атака” е на път да замести в българската политика като основен балансьор ДПС по две причини:
• ДПС се амортизира във властта и има лош имидж в Брюксел, от който зависят отпусканите евросредства.
• Правителство, зависещо само от ДПС за мнозинство, е абсолютно неприемливо за външния свят (които са прочели „Дуел”, знаят защо си отиде от поста по такъв начин Ахмед Доган и защо ДПС стана неприемливо като балансьор)

Атака е необходима, защото: 

• тя е крайно националистична организация. Кооптирането й по изкуствено създадената чрез изборните резултати „необходимост” във властта от кукловодите позволява на евентуално ново правителство да плаши с политическа дестабилизация страната (и съответно региона), ако се опита да отговаря на всички изисквания на Запада. По същия начин навремето Тройната коалиция използваше ДПС като „балансьор” в международните ни отношения със същия Запад под претекста за опасност от етнически размирици, ако се посегне на корупцията. 
• „Атака” се слави като проруска партия. Това е нов коз в отношенията между Брюксел и Москва – хем скрито подадена ръка за сътрудничество у нас, хем скрит в нея нож като аргумент за повече западна отстъпчивост по позициите на Русия (например за АЕЦ и „Южен поток”). 
• Най-сетне присъствието на „Атака” във властта поставя под контрол вътрешнополитическата стабилност на правителството (приобщаването й е опит за овладяване на крайните екстремистки елементи – т.е. на улицата и евентуални стихийни протести) 

ГЕРБ програмирано изгоря от кукловодите. Защо? 

• За мандата на управлението на тази партия нетните евросредства (получени пари минус вноската ни в ЕС), които сме взимали, са едва 173 млн. евро средногодишно. На практика Брюксел въпреки всички потупвания по рамото остракира Борисов и остави управлението му с възможно най-малко средства. Олигархичната класа стана недоволна от ГЕРБ – няма достатъчно ресурси за крадене. Но това беше и наказанието за българския народ, че си избрал такива водачи и че е преглътнал изборните фалшификации. 
• От атентата в Бургас каквото и да е участие във властта на Борисов, Цветанов, техните хора, контролът им върху службите и т.н. е абсолютно неприемлив за Запада. В каквато и да е форма – дори с цената на санкции срещу България, ако се наложи. Понеже няма как публично да се обясни отстраняването им от политиката и поискания за тях затвор заради геополитически настоявания на партньорите ни, ГЕРБ ще го отнесат – също заслужено, покрай други скандали – от подслушването и корупцията до фалшификация на изборния вот. (дълго е за обяснение, но причините и случилото съм го дал в последната си книга „Дуел”). 

Целите на скандала с „Мултипринт”:
• чрез извеждането на обществен показ на тази печатница се маскира тайният сценарий, нагласен чрез изборите – за постигане на патова ситуация и съответно поставяне на бъдещо правителство под скрит контрол под формата на поредният Отечествен фронт. (ОФ). В старият ОФ около ГЕРБ всички подкрепяха Борисов през първите две и половина години управление освен БСП. В новият ОФ ситуацията се възпроизвежда, обаче огледално – всички ще подкрепят БСП освен ГЕРБ. Единствената разлика е, че старият проект беше замислен като секретен, ала не запази секретността си (благодарение и на мен) и затова новият е в явна форма. 
• скандалът легитимира Цацаров като символ на „обновлението” в съдебната система – тема, която горещо вълнува ЕС и Запада и вече създава огромни външнополитически проблеми на България. Т.е. засега „Илия се е променил”, но дали ще е в тия, тепърва предстои да видим. 
• скандалът за 350 000 бюлетини е като смокиново листо, закрило срамните части – 8 340 000 „законни” бюлетини на кабинета, 26 000 „законни” изборни протокола, 13 500 „законни” комплекта секционни печати, 1030 „законни” подвижни секции и т.н. Т.е., понеже ГЕРБ е обречен от външнополитическите ни партньори, най-удобно е с него да маскираме политическия слугинаж на всички партии у нас на скритите им кукловоди, които дирижират вся и всьо. 
• незаконните „разкрити” бюлетини в Костинброд трябва да обяснят на Запада (представен от австрийската фирма – преброител, уж поръчана от родните политически сили, но всъщност ултимативно поискана отвън) защо такава част от протоколите са неизрядни и нередовни и защо резултатите изглеждат фалшиви. 

Категорично съм убеден, че освен на моята страница във „Фейсбук” никъде, никога и от никого, който и да било, няма да чуете нито думичка повече за 26 000 бр. компл. секционни протоколи, за 8 343 000 бюлетини, поръчани от Министерския съвет, за 13 500 комплекта печата при далеч по-малко секции, за 1030 засекретени ”подвижни секции” и т.н., и т.н. – всичко с одобрението и съгласието на многопартийния ЦИК. 

• най-сетне скандалът САМО ОКОЛО ТЕЗИ 350 000 бюлетини пази чист образът на Станишев като шеф на европейските социалисти и като евентуален гарант, стоящ зад евентуално ново правителство, което ще трябва да взима заеми, за да стабилизира страната след икономическото и финансово цунами. Затова се говори за програмен, експертен кабинет – изискването е на Европа (сетете се за случилото се в Гърция, Италия).

И последно: навремето абсолютно категорично предсказах (на 94-ия ден от мандата на Бойко Борисов), че след три години ГЕРБ ще си отиде предсрочно от властта. 
И сега ще се ангажирам с прогноза: сметката на кукловодите е направена без кръчмаря. 
Със сигурност Орешарски е неприемлив в Брюксел и Вашингтон. В столицата на ЕС заради отговорността, която носи за разгула на корупцията с евросредства при Тройната коалиция, във Вашингтон – заради, как да го нарека – всеядността му. 
Навремето Белия дом натисна СДС да се откаже от кандидатурата му за кмет на столицата, понеже установиха, че синият претендент има маса фирмени съдружия с червения претендент за същия пост – Стоян Александров. (фактите са в том 2 на „Тайните на големите играчи”). А на Орешарски му предстои да преговаря за спешни животоспасителни заеми с МВФ и Световната банка. 
Сметката е без кръчмаря и заради „Атака”. Ако навремето заради краен националист като Хайдер бяла и цивилизована Австрия беше заплашена с изключване от ЕС, то представете си реакцията в Брюксел при балканско-българския му аналог. 
„Атака” е неприемлива и като политически инструмент. Защото когато блъфираш (или шантажираш), винаги трябва да си по-силен от онзи отсреща. 
Очакват ни много, много тежки дни. 
Накрая ситуацията с управлението и правителството ще се реши от онзи, който ще даде парите за спасение. По начина, който той избере. Имаме подобен аналог в родната история – въвеждането на Борда, срещу когото бяха абсолютно всички политически сили. (да, дори и СДС – тук ще си спестя документираните изказвания на Иван Костов, вкл. и публичните му изявения преди ултиматума, който ни поставиха). 
Изглежда подобен подход е единствено работещия срещу тъпоглави родни политици и кукловоди с техни милиционерски разработки. И при народ, който не иска или не може сам да се грижи за съдбата си. 

 

 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.