Loading...
Обажда се слушател в БНР и изразява своето неудовлетворение от солидарните здравни и социални системи. Човекът внасял 25 години осигуровки, а политиците с тях плащали на социалните и етнически групи, които не работят, бандитстват и крият данъци, но гласуват за техните партии.
Слушателят иска старата американска система – всеки сам си се осигурява и застрахова, следи си парите и си ги управлява в конкурентна среда. Водещата му казва: „Да, господине, но тук е ролята на държавата, да контролира“. И слушателят, явно неосъзнат либертарианец, направо я разби: „Госпожице, 25 години я чакам държавата да си свърши работата, откраднаха ми на мен 25 години, сега искат и на децата ми да откраднат 25 години в чакане държавата да си свърши работата“. И наистина, слушателят, явно без специализирано икономическо образование, е стигнал сам до много важни и основни изводи:
1. Политиците управляват публичните средства в свой интерес
2. Колкото и да чакаме това да се промени, то няма да се промени
3. Решението е да изземват и преразпределят по-малко наши средства, а не да ги чакаме сами да се контролират цял живот, че даже и два живота
Либертарианство par excellence.
Има надежда
