Положението в БСП изведнъж стана хуже губернаторского.

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Положението в БСП изведнъж стана хуже губернаторского.Ако потърсим назад в годините подобна ситуация, можем да я намерим чак през есента на 1996 г. Тогава 19 видни членове на Висшия партиен съвет поискаха с открито писмо оставката на Жан Виденов. Кризата бе разрешена бързо с неговата оставка. От там нататък БСП го отнесе, но така да се каже опакована и в консолидиран вид.

Сега, месец преди конгреса на БСП, никой не иска оставката на Сергей Станишев. Напротив, неговото оставане на поста се вписва изцяло в проекта на Георги Първанов и бунтарите в партията. Вътрешно-партийната битка се изнася навън, на терена на изборите. В този смисъл Андрей Райчев е прав, че евроизборите (и двете червени изборни листи) ще видим своеобразен вътрешно-партиен референдум.

В случая можем да си направим следните изводи.

Първо. Правителството ще остане в периферията на конфликта и съответно ще бъде пазено и от двете воюващи страни. Никоя от тях няма интерес от падане на кабинета и избори две в едно.

Второ. Ситуацията за двете страни е патова. Лидерът на БСП има контрол върху партийния апарат и съответно Първанов няма да може да маневрира свободно вътре в партията. (Той би могъл да разчита единствено на движението на Татяна Дончева, което досега Станишев успешно и сравнително лесно е успявал да маргинализира. ) От друга страна, „еврокрилото“ ще го играят „широко социалисти“ и най-вероятно ще имат предимство във вътрешнопартийния дебат.

Трето. Стратегията на Първанов за придържане към вътрешно-партийните правила, връзва ръцете на Станишев. Той няма да има възможност за силово решение и съответно прилагане на чл. 27, т. 4 от устава, който предвижда изключване, заради членство в други партии. Би могла да приложена следващото правило – точка 5 от същия устав – отстраняване заради участие в листи на друга партия или политическа организация. Но процедурата може да бъде стартирана едва в края на април, когато бъдат регистрирани в ЦИК евролистите.

Четвърто. Като цяло стратегията на Първанов-Калфин не предполага разграничаване от управлението и критичен подход към него. ( Като изключим, разбира се участието на Волен Сидеров в коалицията. ) По тази причина Първанов едва ли може да разчита на периферията, а по скоро ще дърпа от твърдия електорат на своята партия.

Пето. При този легалистки подход на Първанов-Калфин, в ПЕС ще бъдат максимално затруднени в позицията си по отношение на двете червени листи в предизборната кампания.

Шесто. ДПС най-вероятно ще вземе максимума от тази благоприятна ситуация още преди изборите. Станишев ще бъде принуден да търпи все по-претенциозен партньор в управлението. Със всичките последици от това.

Седмо. Ситуацията съвсем не е безопасна за ГЕРБ. Поради биографични мотиви сред нейния актив от функционери и представители на местната власт има достатъчно хора (включително самият лидер), за които вътрешно-партийната битка в БСП ще бъде голямо изкушение. Така че истинската опасност от роене при тях се задава тепърва.

След всичко това мога да кажа две новини. Лошата е, че оставката на правителството е малко вероятно. Добрата е, че в тази суматоха, която се задава се отваря широк коридор за антиправителствена и проевропейска алтернатива, която може да бъде потвърдена на евроизборите.

Остава отворен въпроса дали силите на протеста (Реформаторския блок, Протестна мрежа, Ранобудните, Зелените и пр.) ще преформулират бързо своята стратегия с оглед на новите реалности.

 

Снимка: БГНЕС 

 

 

+ФорумЪт

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.