Loading...
Сърфирайки в Интернет, особено в руски сайтове виждаме, че все повече се увеличават публикациите под общата тематика – „Болгария. Страна предателей”.
Какво знаят руснаците за България? От началния курс в училището, че това е братска, славянска страна, освободена от турците по времето на Александър ІІ от техните войски.
Великия Достоевски мъдро и пророчески е прозрял и написал в дневника си от 1877 г. още преди освобождението ни:
„Русия никога няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена веднага, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени! … И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия … Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.”
По същото време руския философ и дипломат от ХІХ столетие Константин Леонтиев в статия, озаглавена „Нашата българска лудост” се възмущава от това, че „За нас българите са винаги прави, винаги угнетени, винаги нещастни, винаги кротки и мили, винаги жертви и никакви притеснители, и от това, защото всички български интереси са и руски, и всички врагове на българите са и наши врагове”.
Не без основание руснаците разсъждават, че в съветско времe, социалистическа България открито претендираше за статус на 16-а република, каквато си беше и в същност. Със СССР и впоследствие с Русия тясно се сътрудничеше в икономиката, вноса на плодове, зеленчуци, консерви, вина и т.н. Получаваха заеми, суровини, развиваше се икономиката на братската страна. Но нека трезво да погледнем. България в Първата и Втора световни войни бе против Русия. А след разпада на СССР, веднага скочи в обятията на ЕС и НАТО. Отказа строителството на АЕЦ Белене през 2007 г. Отказа закупуване на военни самолети. Започна да се заиграва с проекта Южен поток – ту ще строим, ту няма да строим. А ето какво пише българския историк Андрей Пантев:
„Когато рухна СССР, Америка преднамерено изсипа в България огромни средства за преориентация на българската интелигенция на Запад. За всякакви специализации, научни конференции, огромни фондове и грантове за обучение. Използваха се всички методи – от баналните пари, до политически натиск. Бившите професионални русофили, сега станаха американофили, използвайки същата риторика, но с обратен знак – Америка не може да не е права и да греши. Това предизвиква омерзение”.
И мнението на журналиста Велизар Енчев – „Нашия политически елит е изцяло възпитан и образован в Московския институт за международни отношение, в школите на КГБ. Тези бивши комунисти и техните деца водят антируска и проамериканска политика. Може ли да ми обясните този парадокс. Това е уникален преход в историята на идеологиите, характерен за почти всички страни на Източна Европа. Бившите комунисти станаха либерал – демократи. Те се учиха на политика в Москва, но не научиха най-главното – националното достойнство. Те позволиха не една, а четири американски бази на българска територия, макар че по времето на СССР у нас нямаше нито една съветска. Втори пример на унижение. Ние изпратихме нашите войници в Ирак, въпреки че никой в България не одобри тази агресия. И трети пример – цяла цивилизована Европа е против разполагане на ПРО. Нас даже не ни помолиха, а сами предлагаме да се разположат у нас американски ракети. Това е черна неблагодарност не само по отношение на Русия, но и по отношение на историята ни. Винаги съм казвал, че няма нищо по-опасно от 100 процентовата „вярност” на васала. Той ще те предаде първи на този, който предложи повече”.
На вълната на русофобията се промени и отношението на българите спрямо славянската им идентичност. Активно се търсят доводи за доказване неславянския им произход. Едновременно, като тест за толерантност се променя отношението към турското иго, описано в романа на Иван Вазов с някакво „османско присъствие”. Дори се роди инициативата за паметник на турските войници, паднали под Шипка?! За сведение, според руснаците България е едно от най-гнусните места в Европа, където редовно се гаврят с паметниците на съветските войни, боядисващи ги в клоунски цветове. Такива „инциденти” властите се стараят да не забелязват и да омаловажават. Питат се, защо България се е превърнала в гробище на православното братство. И както казва техен местен историк „Всички българи са русофили, когато седят на богатата руска маса с хайвер и водка. Но, стига Русия да отслабне, първа която ще и забие нож в гърба – това ще е България”.
Сега, да погледнем на проблема и от българска страна. България ли е тази, която първа отстъпи от принципите на социализма? Тя ли е виновна за разпада на Съветската империя? Тя ли разтури Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор? Тя ли е причината за едновременното сваляне на всички просъветски режими и за предаване на страните им в лоното на НАТО и ЕС? Тя ли поднесе на тепсия ГДР на Федералната република, срещу нищожно обезщетение? Тя ли подписа позорното Малтенско споразумение, за капитулация пред САЩ? Нима историческата отговорност за това не е на политическата класа именно на бившия СССР и впоследствие на Русия и на ръководителите им Горбачов и Елцин?
В някакво налудничаво perpetuum mobile се люшкаме като държава от едната крайност в другата. И като по правило, винаги сме преобладаващо на страната, от която тежко патим. Посрещаме с хляб и сол всякакви „освободители”. Вече и такива от „зад океана”. Абсолютно вярно е, че малките държави нямат особено голям избор. В името на сигурността си, като рибата – прилепало се прикрепят към някоя от огромните имперски акули. И това е до някъде оправдано. Поради своите размери и слаби икономики, не могат да бъдат самодостатъчни. Но имаме ли право на избор? Геостратегически страната ни е ключът за владеене на Балканите. Запитали цар Борис, защо не го е използвал по предназначение, съпротивлявайки се на германците. Отвърнал, че ключа не е в него и че за съжаление, Дунав не е Ламанша, иначе братовчед му, английския крал вече щял да се люлее на някой кораб насред Атлантика, бягайки за Америка. Уви и сега този ключ е в чужди ръце…
Всички помним страстните мъжки целувки, уста в уста на нашите и съветски първи партийни и държавни ръководители по времето на социализма. Що за целувки бяха те? Името „Юда Искариотски“ е нарицателно за предател. Никой не трябва да мисли, че сме застраховани и ние да станем като него. Потенциално предателството е в сърцето на всеки човек. Това е едно основателно опасение, защото както е казано „Няма нищо по-измамливо от човешкото сърце.“ Дори самите ние не знаем какво има в сърцата ни. Спомнете си св. Петър, как след като Му се клел във вярност, след това при други обстоятелства три пъти се отрича от Исус. Никой човек не знае дали е верен до момента, в който получи повод и причина да бъде неверен. Защото, докато всичко е наред, никой не мисли за това да бъде предател. Едва когато получим повод да бъдем неверни, тогава се разкрива истинското ни „аз“. Когато отношенията се обтегнат, когато възникнат пресичания на интереси, противоречия, поводи и причини, тогава ние може да решим да направим нещо, което смятаме, че е „добро”. Затова се счита, че Юда и това, което е написано в Библията за него е едно отрезвяващо послание за всеки един от нас. Когато говорим за Юда, не можем да не кажем нещо и за един израз и той е „целувката на Юда“. Но всъщност тя ни напомня това, че обикновено този, който те предава е твой близък, или приятел. Само някой, който ти е близък може да те предаде. Както е казал Исус „Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене”.
Какво коварство!? Да предадеш приятеля си, водача си – с целувка! Това означава да му забиеш нож в гърба! Някой, на когото се доверяваш, да те подхлъзне! Целувката на Юда ни напомня, че ако има предателство, то най-често се извършва именно от онези, които са най-близо до нас, онези в които не бихме се усъмнили. „И ти ли, Бруте”, какъв по красноречив възглас на потрес! Предателството е страшно. То дава сила на враговете ни. Помага им да достигнат до място, до което сами никога не биха могли да достигнат. Предателството наранява по-дълбоко, отколкото сами враговете ни биха могли да ни наранят. Защото, болката от това, че сме предадени от приятел е по-тежка от самата рана
В Писанието пише, че Юда се е „разкаял“. Трябва да правим разлика между разкаяние и покаяние. Разкаянието е само съжаление за това, че си бил хванат в крачка. Разкаянието е болка на ума, но не и промяна на ума. Разкаянието се дължи на страха от наказание и загубата на благословение. Да се покаеш означава да промениш начина си на мислене и то да го направиш навреме, защото „сега е благоприятното време и днес е спасителния ден“. Смъртта на Юда е била тежка, ужасна и отвратителна. Тя е била възмездие, което трябва да се запомни, за да ни предпазва от предателство – за да знаем колко тежки са последствията за предателите. Съпроводено от проклятието: „Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него, И друг нека вземе чина му“. С 30 – те сребърници, цената на предателството е закупена нива, за погребение на чужденци и грешници, наречена „Кръвната нива”, където е заровен и предателя. Ето, това е съдбата на Юда, това е неговото наказание.
Но съотносими ли са моралните норми в междучовешките отношения с тези между суверенни държави. Като мисъл на Чърчил се цитира фразата, изречена от Хенри Палмерстън – „Англия няма вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси”. На фона на френетичните възгласи за вечната и нерушима българо-съветска дружба в годините на социализма, това изречение, в което бихме заместили Англия с България би звучало цинично и едва ли не богохулно. Но сега тази сентенция е оправданието за отмятането в отношенията между двете страни. Все пак, да не се забравя, че 90 % от народа ни е настроен русофилски. Това е отношението на обикновените хора, а не на продажния политически и интелектуален елит и това не може да се промени. И сега, в тази нова студена война България отново се оказва във вражеския на Русия лагер, този на НАТО. Влизайки в Европейския съюз и НАТО, страната ни не е по-суверенна от времената на Варшавския договор. Но тогава, метрополията в лицето на Русия поддържаше сравнително взаимоизгодни отношения, позволяващи развитие на промишлеността и селското ни стопанство и нормален стандарт на живот за цялото население. Тогавашните държавници отстояваха интересите на страната си пред Москва, докато сега всичко се решава в Брюксел с още по-голямо угодничество.
Наскоро президента ни Росен Плевнелиев нарече Русия „националистическа и агресивна държава” и демонстративно си направи „селфи” с генералния секретар на НАТО. Като някакво хотелско пиколо посрещна господаря си, държавния секретар на САЩ на тротоара пред президентството и едва ли не го внесе на ръце вътре. А служебния министър на отбраната Шаламанов разработи отбранителна стратегия на България, в която за главна опасност е обявена Русия?! Всички, паднали в Освободителната война от 1877-1878 год. биха се обърнали в гробовете си! Но, това е политиката…
Ние сме човеци и често се нараняваме един друг. Дори в семейството. Но, пак трябва да си прощаваме и пак трябва да се доверяваме един на друг. Пак трябва да работим заедно, да живеем заедно и ако можем да се обичаме. Така е и с народите…
По материали от Интернет.
