Loading...
Как манипулират „икономистите“
Тази седмица в София се събраха всички ония, които виждаме често по телевизиите да поучават, анализират и обобщават на макро ниво случващото се в икономиката на страната. Познати имена, умело жонглиращи с термини, повечето непознати за широката публика. А ползващите ги са все в светлините на прожекторите. В групата на звездите са – Георги Ганев, Георги Прохазки, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Стойчев, Димитър Чобанов. По случайно съвпадение почти винаги изявяващи се под егидата на също така добре познатия ни Институт „Отворено общество“ – София. Нямаше да се занимавам с многото наукоподобни мнения, изразени по време на въпросното събиране в продължение на час и половина, ако едно нещо не привлече вниманието ми. Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Industry Watch“ изказа категорично твърдение, че бюджетът за 2010 година има по-голяма разходна част от предходните бюджети на страната – през 2007 и 2008 година, когато имахме сериозен икономически ръст, милиардни излишъци и рекордни чуждестранни инвестиции. Теза, подкрепена и от Георги Ангелов – старши икономист в „Отворено общество“, според който пък причината за това да имаме повече разходи в бюджет 2010 ,и все пак затягане на коланите, се дължи на разходите за пенсии. И последвалото оттук обобщение – най-малко засегнати от кризата в България са пенсионерите. Признавам, това ме впечатли, защото наистина имаше вдигане на пенсиите предизборно тази година от правителството на Станишев и защото е добре известно, че в България значителна част от избирателите са в третата възраст, което обяснява и нежеланието на новото правителство да отмени това повишение за възрастните хора. Но реших и да проверя фактите. Какво се оказа? Че твърдението на Богданов и Ангелов е чиста лъжа, ако вярваме на изнесените в сайта на Министерството на финансите данни. А те са – разходните части на бюджетите през 2008, 2009 и проекта за 2010 година са съответно 10,11.2 и 8 милиарда лева / със закръгляне/. Потърсих и данни за пенсиите – оказа се, че средната пенсия за страната е 157 лева за 2007 година, 235 лева през 2008 г. и 263 лева през 2009 година. За сравнение – в съседна неевропейска Сърбия, преживяла разделяне на държавата, войни и икономически санкции от ЕС, средната пенсия през януари 2009-та е 460 лева. В същото време БВП на сърбите е с около 10 милиарда долара по-малко от този на България / данни за 2008 г/. Коментар в случая не е необходим. Обаче защо господа макроикономисти, добре хранени около яслата на Отвореното общество, лъжат и манипулират присъствалите на изявите им журналисти? Очевидно, това не се прави с благородна цел, а е заплатено и добре обмислено. На следващия ден много медии у нас излязоха с материали, посветени на тези и някои други констатации на „авторитетите“. Така обществото отново бе разделено – на работещи и пенсионирани, на бизнес и пенсионирани, на пострадали и не пострадали. Вместо дискусията да се насочи към сериозните проблеми – корупцията във всички системи на държавата ни, кражбите на пари от ДДС, от други данъци, спечелване на търгове за милиони по Закона за обществените поръчки. Но това са проблеми на българския бизнес, а той, в частта си големи и мастити бизнесмени, няма интерес от това някой да се рови в делата му и в парите му. Наскоро един мой познат, строителен предприемач, ми се похвали, че си е купил втора яхта. И че двете му деца на възраст между 8 и 10 години са осигурени финансово за цял живот, ерго, няма причина да работят. Друг подобен български бизнесмен, наскоро смени колата си на стойност 120 хиляди евро с такава за 180 хиляди евро и се ожали, че не е могъл да си купи още по-скъп автомобил за 1 милион. Тоест, кризата го е ударила сериозно. Ето това са ударите, които понасят големите назначени в повечето случаи бизнесмени на България. Докато на техен гръб над 2 милиона пенсионери си „живеят“ живота със своите средно около 300 лева на месец. Така мислят макроикономистите. За това им плащат. Медиите така ги отразяват, също за това им плащат. И твърдо спазват познатата ни от Гьобелс максима – една лъжа, повторена 1000 пъти, става истина. В тази връзка може би е прав един друг мой познат, сега безработен, който твърди, че ако останеш нормален днес в лудницата България, значи наистина не си в ред. За това свой нескромен принос имат и продалите се за висок стандарт макроикономисти, служещи и говорещи онова, което се иска от тях. Наздраве, господа – обречените да живеят в „Лудницата България“ ви поздравяват.
