Loading...
Има значими дати в историята на държавата.Една от тия дати е полагането на клетва пред Конституцията, пред Народното събрание и пред Българския народ от Президента на Република България.
Празничен ден!
Тържествено изречени слова в името на добруването на България!
Уви!
Гавра с този знаменателен акт.
Уважаеми господа, защо и това опорочихте? Протокол! Ясно? Защо неглижирахте Полагането на клетвата? Защо никой не прочете предварително този политически пасквил, който наричате Слово на Президента?
Гаф след гаф…Откъде да започна?
Как беше прочетена, какво представляваше клетвената декларация? Защо не беше поднесена в подходящ вид (луксозна папка примерно) от подготвен служител на Парламента?
Как да приемем за тържествен акт, подаването през микрофоните на пластмасова химикалка от Г-жа Председателя на Народното събрание?
Разбирам, че господин президентът е атеист, но някой трябваше да му каже (напише) как е обръщението към Патриарха на Българската Православна Църква.
Защо авторите на Тронното му слово, умишлено пропускат обръщение към Главите на другите вероизповедания?
Редакторите на това, което той четеше не знаят ли, че в официални обръщения към жените е Уважаеми госпожи (Дама е натоварена с друго значение дума), или цялото обръщение е: Уважаеми госпожи и господа!
Когато излизаш от едно социално съсловие, което има своето място в досегашният ти бит, и влизаш в едно Представително за Република България място – Президентството, би трябвало да отделиш време и да подготвиш безупречно първото си и най- тържествено представяне пред България и Дипломатическите представителства. Цялото поведение и неприятното изчитане на написаното, говори за лошо възпитание, незачитане на значимостта на Денят (да го претупаме)… Просто прочитането беше на текст, който е далеч от мислите на Президента, четене с нелогични паузи, думи, които имаш чувството, че го изненадват и едва ли не звучат му странно…
И идва най-фрапиращият, безпрецедентен, не подлежащ на прошка гаф… Господин Президент, Република България е Парламентарна Република! Репликата, която си позволихте да отправите към народното представителство (каквото и ще да е то) доказва, че си нямате представа за Голямата Отговорност, която стои пред Вас! Няма никаква, ама никаква причина, която да Ви оправдае… Ама били Ви провокирали? Ще си позволя да ви дам един пример. В не дотам далечните 70 години на миналия век, след един трагичен пътен инцидент със сенатора Едуард Кенеди, при който се удави спътницата му, на въпрос на журналист: „Защо не я извадихте от водата, а тръгнахте да търсите помощ?“, той даде най-човешкия отговор -„Уплаших се.“… Този отговор му отне политическата кариера. Младият Кенеди се кандидатираше за Президент… Журналистите поеха въпроса: „Вие ще сте главнокомандващ на армията на Съединените щати, ако и тогава се уплашите?“
Позволих си да Ви разкажа по памет тази показателна история с въпроса: Ами ако утре някой пак ви провокира, господин Главнокомандващ? Да оскърбиш Върховният орган на Републиката – Парламента е многозначителен акт. Или не го зачитате като такъв… или опиянен от акта на влизане във властта тя Ви е главозамаяла…. губите реалност… Що за закана: „Имате още една седмица!“
Господин Главнокомандващ, разстоянието от акта на уплах, до акта на самодоволството на попадналия не на мястото си човек, е еднакво опасно за държавата…
Заявявам – не сте моят президент, генерал от резерва Радев!
Бог да пази България!
