Онзи, който по конституция беше длъжен да обединява нацията започна да я дели. Да я дели на българи в България и българи в чужбина. А българите в чужбина да дели на българи в чужбината Турция, и българи в чужбината извън Турция. На уседнали и неуседнали.
Всичко това защото българите в турската чужбина гласували за една определена партийка и по този начин заплашвали суверенитета на съвкупното ни мило отечество.
Едва ли онзи, който по конституция е длъжен да обединява нацията, а вместо това я разделя би могъл да обясни как и по какъв начин една партийка, която не можа да събере гласове и за субсидия дори, заплашва суверенитета на едно толкова древна и самоутвърдила се държава като България.
Но аз пък мога да обясня на онзи, който разделя вместо да обединява, как една чисто руска партия, една голяма проруска партия и две малки проруски партии като придатък, тоест едно цяло проруско мнозинство в Народното си събрание може, ако не да застраши съществуването на България като независима държава, както го направи комунистическият вожд, на чийто паметник Къ Нинова поднесе цветя, то при всички случаи да приема закони в угода на Путин и в ущърб на родината си. Мога да обясня това на уседналия президент – разединител.
Има значи, нещо като нисш пилотаж в политиката. Нещо като подхвръкване. Можеше президентът Радев, да направи една малка справка, например. Да вземе да провери как са гласували българите в чужбина през годините. Сметки. Лесни сметки. Не алгебра и висша математика, а прогимназиална аритметика. Нисш пилотаж. И да види, че гласуващите българи извън Турция вече са почти двойно повече от тези в Турция. Което показва, че „уседналия“ закон на Радев е не само противоконституционен /непротивоконституционствувателствувай, Радев /, но и тъп.
А освен низше политическо подхвръкване има в политиката и висш пилотаж. Висшият пилотаж е да накараш българите в Турция да гласуват за български партии, а не за Доган, или Местан /То ченгето-хидроинженер Доган изведнъж стана родолюбец, що ли така?/
„Няма как да стане, невъзможно“ – ще рекат мнозина. „Невъзможно ли?“
Съвсем възможно си е даже. Защото вече е било. Било е български премиер и държавник да отиде в Турция и да накара 30 000 български турци въодушевено да скандират името му. Ама смее ли някой от днешните мижитурковци – било журналисти, било политици да припомни тази наистина впечатляващо изява. Тогава, по времето на този държавник за Доган гласуваха някъде между пет и шест процента. След него станаха двойно повече.
Това е то висш пилотаж. Ама то тая работа не е като оная. Да знаеш с какви смазки да смажеш изтребител преди полет не е като да убедиш десетки хиляди български турци да гласуват за България, а не за Ердоган. И милиони българи да гласуват за България, а не за Русия. Така че в новия си занаят летецът не успя дори да подхвръкне. Не че не опита. Ама по-добре да не беше. Щото се му се получи непохватно и жалко.