Хитър Петър и политическата шизофрения

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красимир Бачков Ако трябва да бъдем честни, не само Петровците у нас са тарикати и хитруват за щяло и нещяло. Много повече са Ганьовците, но в един съвременен вариант, съчетали в себе си Алековия герой, заедно с мутра и крадлив бизнесмен. Обаче всичко си е на мястото, защото сме в България, а не в нормална, цивилизована държава.

И понеже се имаме за много печени и разбираме от всичко, но най-вече от политика и футбол, затова сме все в батака и с управлението, и с футбола! Всъщност, какво се оказа през последните години като реалност на ежедневието? Сутрин отваряш очи и на момента те залива помия от грозна, черна информация за грабежи, катастрофи, измами и политическа наглост. Всичко това по телевизията, радиото и интернет. На работа коментарите са предимно за или против еди кой си политик, обсъждане на поредното пошло реалити и редовните клюки за колегите. В живота на всеки от нас със взлом се вмъква една или друга политическа мутра и ни тормози психически дори само с нежеланото си присъствие. Няма как да избягаме от политиката, защото тя е преди всичко и над всичко, тя определя цените, стандартите и дори настроението ни. И когато уморени се приберем вечерта и използваме малката възможност, да си поговорим с членовете на семейството си, от екрана на телевизора / който задължително е пуснат / отново нахлуват като мародери гнусните, крадливи и нагли политици. За пореден път през деня ни ядосват и забравяме за важния разговор с жена си, дето все го отлагаме от сума време, за малката игра с детето си, за която все не остава време и обсебени от политическите демони постепенно се превръщаме от хора в зомбита! Забравяме за природата, за малките радости, които можем да доставим на близките си по един или друг начин и сме подвластни на същества, които по принцип презираме. От Хитър Петровци се превръщаме в безлични, манипулируеми човечета от анимационна игра, способни преди всичко на злоба, агресия и автоагресия. Защо?

Защото, за да сме в крак с деня, ние всъщност се подчиняваме на статукво, обслужващо интересите на другите! А колко просто би било, да изключим мобилните си телефони поне за два часа, след като се приберем от работа, да изключим телевизора, да затворим лаптопа и да помълчим пет – десет минути. После да поговорим с близките си за неща, които вълнуват лично нас, а не обществото. Да си направим една салатка, да пийнем ракийка – две и защо не да поиграем на карти или табла с жена си? Да видим, как рисува детето ни, да го попитаме какво прави в училище, с кого си говори, с кого не върви комуникацията и пр. Да се почувстваме нормални хора поне за два часа през деня!!!

Защото има доста страни по света, където хората не знаят нито как се казва президента им, нито коя партия управлява, не от елементарна неграмотност, а защото нещата в държавата се случват без проблеми и ежедневното оцеляване не е приоритет!

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.