България построи развития бандитизъм

Моето поколение, вече съм на 51-а, е подложено на безкомпромисен геноцид. Той не важи само за по-равните от другите, както ги нарича Джордж Оруел в „Животинската ферма“, глава 10-та: „All animals are equal, but some animals are more equal than others.“ Разбиранията си за за назначенията у нас вече съм излагал в Отворено писмо до Министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова – има го в интернет на адрес:

http://www.forumat-bg.com/obshtestvo/247?task=view

Най-общо поддържам написаното в него. И в момента в бизнеса за едни има криза, за други няма, така е и на трудовия пазар – за някои съществува безработица, за други не. Най-очевидният филтър, който се поставя, е възрастта. В такъв случай, съмнявам се дали България въобще би излязла от кризата. Тъй като у нас вече е построен, бих го нарекъл – развитият бандитизъм.   (Защо да не направим аналогия с развития социализъм?!) Оставям настрана длъжностите, които се продават – така е във всички власти, не само в съдебната.   И това не е от вчера. Депутатските избираеми места се продаваха още от 1997 г. в „партията БББ“ на Жорж Ганчев, но не можа да се докаже. В най-ново време – да вземем за пример Веселин Марешки, който твърдеше, че му е искана 6-цифрена сума за включване в листата за Европейските избори от РЗС. За тъмните страни на светлата енергетика пък се знаеше още от 1999 година. Мястото на шеф на ТЕЦ в Марица-Изток струваше тогава минимум половин милион лева, твърде уважителна сума за времето си. (Финасовият министър г-н Симеон Дянков откри Америка, казвайки с встъпване в длъжност, че в енергетиката потъват много пари – 35 на сто от оборотите в нея).

Валентин Димитров- Вальо Топлото, беше засечен случайно от австрийските служби, защото открил сметка в малко градче в средноевропейската държава. Цвятко Цветков задава наивния въпрос , изведен в заглавие на интервю с него във в-к „Дума“ от 12 и 13 февруари 2004 г.: „Откъде са парите на Иван Костов?“ Докато правилният е : Къде са? Трябваше да се започне от големите, а стана обратното, защото не можело да се стигне до тях. Мургавият бивш премиер е само един от многобройните примери.

Постепенно, от 10-тина години насам, беше разработена всеобхватна система подобно на владичината през Възраждането. Митрополитът откупува мястото си, но после събира парите от миряните на принадлежащата му епархия. Защо чиновници и служители – по-големи и по-дребни, включително до катаджии, вземат подкупи? Отговорът е ясен – защото са платили местата си и трябва най-малкото да си възстановят сумата. За големите длъжности плащат групировки, които искат услуги насреща. Затова върху партиите ни трябва да се прилага одит не само за източниците на финансиране – той е недостатъчен, но и над т. нар. им „вътрешен живот“, чрез който се осъществяват тези механизми. (Правя уговорката, че кадруването „с парични аргументи“ е само един от начините на корумпиране.) Политически образувания, които са демократични само на хартия, но не и на практика, би трябвало да изгубват легитимността си. Обикновено партиите у нас използват заблуждаващи процедури на една привидна колективност на вземане на решения и в интерес на обществото, а всъщност те са взети „на тъмно“ и са продукт на тоталитарен тип на управление.

БСП е мутант, който успя да просъществува благодарение на вътрешната си демокрация. Едновременно обаче се заплете в нечисти връзки с червения капитал.

Какво представляват десните партии в момента?

Няма да говоря за ГЕРБ, първо защото е на власт само от половин година и й се възлагат много надежди от повечето българи. А освен това и съм редови член в нея и се страхувам да не бъда необективен. Вземам за пример РЗС. Запазвам уважението си към Яне Янев, това, че Алексей Петров и Веселин Хаджолов са му съветници, още не означава политическо инженерство. Но на кого трябва да се сърди за разпадането на парламентарната си група, след което той направи завой в политическото пространство? На самия себе си заради подбора на депутатите в нея. Напусналият го Марио Тагарински е приел фамилното име на жена си, защото нейните родители са репресирани. Гордостта на РЗС – Атанас Семов е син на сладкодумния Марко Семов. Преди да намери призванието си, бащата е завършил икономика в Свищов, но успял да стане личен секретар на Пеко Таков. Обичаният от мене като естет проф. Иван Славов в книгата си „Речник на глупостта“( 2-ро изд., 2003 г.) включва Марко, Л.Левчев и др. в раздела „Априлоречник“. Квалификацията е „приспособленци“. Един цитат от М.С.: „Априлската истина е като хоризонта. Колкото повече го наближаваме, толкова по-далеч виждаме“ (Лит.фронт, 27.03. 1986 г.). В „Речник на глупостта“ са намерили място и откъси от книгата на Пиер Данинос „Дърдоренето“. Не бяха ли празнословията на някои от „видните“ ни народопсихолози такова дърдорене? Запомних едно афористично звучащо изречение от интервю на Иван Славов за електронно издание от ноември 2009-та:

„Кой е луд вече да остане в България?“

За Синята коалиция? Иван Костов беше автор на схема за обогатяване (РМД-тата + компенсаторки), но подробностите по нея – на друго място. Мартин Димитров е посредствена личност, който едва има качества за депутат, но не и за лидер на парламентарна партия. Към този пост най-напред беше избутан като подставено лице на един хитър бракоразводен адвокат от Пловдив. За СДС+ДСБ = 0 важи римският принцип за мъртвите – или хубаво, или нищо. Не го спазих заради претенциите им за „експертен потенциал“. Димо Казасов от ПК „Звено“ в мемоарите си е нарекъл партиите ООД-та за експлоатация на властта. Ще бъде ли променен този модел? Нeка не дискутираме „подходящата“ работа за момчета с костюми и вратовръзки и момичета с маркови лъскави дрехи. Те смятат, че България е малка – едно село, а те са нещо повече от простаците (всъщност самите те са такива), че са от друг свят. Но не са. Живеем в едно общество и структурата му най-общо е такава – по-големи или по-малки олигарси, безкрупулни политици, местни феодали, номенклатура от верни на партиите, дребни техни функционери, практически назначавани, а не избирани и т.н. (За българските олигарси правя уточнението, че те по нищо не се различават от руските.) Къде е мястото на специалистите? Те са само във високотехнологични професии от типа на компютърно програмране, наука и т.н. Дипломите без покритие са основно в икономическите ВУЗ-ове, а има и в други – правни, технически. Все места, където се люпят мениджърчета. Техният документ не е фалшив, защото имената им фигурират в регистрите и в изпитните протоколи, но са без обезпечение в съдържанието си. Имам конкретна информация за медиите – много от т.нар. „водещи“ журналисти са с гаранции от национално значими политици, олигарси, босове, трупащи пари на ръба на закона, престъпни групировки. (При друг случай ще обявя имената им, но не точно в този контекст по причини от правен характер. Някои са вече известни – като Л.К.) В по-малките медии жените са използвани от собствениците и за едното, и за другото – мисля, че се досещате – да могат горе-долу да пишат и едновременно да им отговарят на сексуалните прищевки. Състоянието на българските информационни средства не бива да учудва никого. Връзките им с бившата ДС и настоящите служби са само една от причините. Как Стефан Гамизов (от проекта „нула“ за изнясяне на спецслужбите извън тях) се появи сякаш от нищото в предаването на Ц. Р. и там най-често му беше давана трибуна? (С това не отричам голямата част от неговите твърдения.)

Медиите ни не отразяват всички събития, а ги подбират

Те търсят повече скритото финансиране, а не подкрепа от читатели и зрители. Искам да поздравя, например, Красимир Узунов за членството му в бившата ДС. Няколко пъти съм кандидатствал без резултат в неговата агенция и радио. Как иначе да си обясня, че не ме приеха, ако не защото не съм бил агент. В радиото на колегата му и на двете поприща – медии и бивши служби, Радосвет Радев, съм кандидатствал само веднъж, в пловдивския офис.

Промените трябва да започнат от държавните средства все още за „масова пропаганда“, а не за информация. Доколкото ми е известно, в някои от тях се влиза на работа след като се занесе голяма сума пари – „Така е прието“, както се казва. Това, кой ги управлява в действителност, лъсна най-напред от стачката в БНР през 2001 г. Адвокат на много от протестиращите беше бъдещият министър Николай Свинаров. Или пък в БТА – същата истина лъсна години по-късно, за да бъде назначен несменяемият Максим Минчев. В телевизията-майка е още по-очебийно – управлява се от член на семейство на Политбюро, но това, както се казва далеч не е всичко. За пример, не е учудващо присъствието на една Марта и един Митко, деца на народни любимци, в това число и на споменатото вече ПБ. Явлението Пръмова-Кунева (падат се етърви по роднинска връзка) навежда и на по-тежки размисли: че партиите нямат бог знае колко голямо значение или че партията у нас е една. И на още по-тъжни: че ЕС не се противопоставя на това, щом на госпожата екскомисар се предлага място там. В последна сметка само геополитиката ли е важна за новите ни покровители или и съдбата на обикновения гражданин? Писал съм до много посолства, но въпреки това ВКС ме смачка, виждайки, че никой не се интересува от това? ( Поисках съдействие, в рамките на закона – осигуряване на един наистина обективен съдебен състав.) Без значение, че излязох прав за Алексей Петров, а преди това и за Петър Петров – Амигоса. Само за написването на искова молба до Страсбург някои адвокати вземат 800-1000 лв. Защо не средства за информация, а за пропаганда? Защото един единствен сайт („Форумът“) публикува още преди месеци написаното за

отдавнашния ми сблъсък с Алексей Петров – от 1998/1999 г.

Той режисираше делата срещу мене, бях го споменал в статия на в-к „Демокрация“. През април 2009 г. имаше и припомняне на случая от електронното издание “ Etrud-tk“, но след 15-тина дни беше заличено от архива му. Може пък и частните медии да решат да се вгледат в себе си по-внимателно. Как така водеща е майката на „преводач“ на група от проститутки, извинете – компаньонки, в Испания. Там той е бил само преводач, но преди това в България – управител на два еротични клуба. За липсата на конкуренция в медиите сериозно говори фактът, че в едни предавания някои се явяват водещи, а в други гости – съвсем на принципа на въртележката. Гарантирано е присъствието на такива като социолога-олигарх А.Р. или на медийния експерт Г.Л., на когото особено му тръгна в кариерата, откакто беше зет на художника, най-близък изповедник на Людмила Живкова. Не съм фен на в-к „Дума“, но все пак се впечатлих от една програмна статия от 14.11. 2002 г. под заглавие „Хамелеоните на прехода“ (авт. Николай Методиев). Само ще изброя героите в нея: Антонина Стоянова , Евгени Чачев, Бойко Ноев, Евгени Дайнов, Иван Кръстев, Марио Тагарински. Конкретните имена нямат значение, тъй като не те са целта ми, а да се види принципът. Средното образование е корумпирано напълно от директорите на училищата, особено назначенията. (Коментирам сферите, които познавам.) Защо твърдя, че България няма да излезе от кризата, освен ако не се предприемат радикални мерки срещу мафиотизирането й? Аргумент в моя полза е, че се разкриха извършителите на отвличанията на ВИП-персони, едва след като станаха „нагли“ и отвлякоха близки до петролния крал Валентин Златев и

спонсора на най-рейтинговата партия Киро Киров

Похитителите имат подръжници сред най-високопоставени лица от силовите институции на държавата и едва ли ще бъдат осъдени?! Алексей Петров и останалите около него са само едно от „пипалата“, което може и да бъде жертвано в името на общественото мнение и заблуждаването на Европа. Българските работодатели и мениджъри фалират, ако бъдат отрязани от далаверата. Тя, както излиза, е единственият „бизнес“, на който са способни. На практика дори държавните и общински фирми са частни предприятия при подбора на кандидатите за работа. Навсякъде се влиза само с връзки. Дори и в частния сектор. Както с нагласени търгове и конкурси е премахната свободната конкуренция в предприемачеството у нас, така е и при намирането на работа. България е заприличала на един нов Big Brother, той е нейният днешен символ. Знайно е, че навсякъде вече има камери за видеонаблюдение, така и мафията и паралелната власт е обгледала всичко, държи го под око – там, където се въртят не само големите, но и малките пари, включително и назначаването на работа. И в този смисъл официално представляващите институциите в страната ни са като съвременните монарси – царуват, но не управляват. За възрастовата дискриминация бих казал още, че тя се осъществява от мобилни оператори, големи вериги за черна и бяла техника, обзавеждане, строителни материали, от фирми със собственост над бензиностанции. Бях прехвърлен, образно, към известния от рекламите фонд „Х…“ ( спестявам цялото име). Продадох имот на 20-тина километра от Пловдив, за да мога да преживявам. Другата възможност беше да стана клошар. Така държавата ми взе парите „истимарската“ ( на мутренски жаргон означава „хитро“). Веднъж опитах да започна работа като пощенски раздавач, но и това се оказа невъзможно. Шегувах се със себе си, че американският писател Чарлс Буковски също е бил такъв. Обясненията, които ми дадоха, защо назначават други, са изцяло първолашки. Тук проблемът беше не възрастов, а на уреждане на приятели и познати или рушветчийство – допускам и двете. Работих и в цигарена фабрика, но само за един месец. Дори и за кратко, попитаха ме:

А теб кой те вкара тука?

Оставиха много от старите работници. Въпреки, че при ликвидацията на държавната фирма са получили по 30 заплати (между 10 000 и 15 000 лв.). После са ги приютили в частната – вече след приватизацията под формата на ликвидация. Народната библиотека „Иван Вазов“- Пловдив отказа да ми даде информация, къде са обявявани свободните места – в интернетсайт, в бюрото по труда, в печатна медия? Поисках списъка на назначенията от последната година и половина. На всички въпроси ми беше отговорено писмено – оперативна информация не се дава. Надявам се министърът на културата Вежди Рашидов да се заинтересува. През септември 2008 г. кандидатствах в EVN – Пловдив, за една от дейностите в ресора за връзки с обществеността. Така и не разбрах кой и защо е назначен, дори не бях повикан на интервю. Тогава шеф на компанията беше министър Трайчо Трайков. В България на практика е премахната свободната конкуренция. От постсоциализма тя навлезе в нова система, която най-после достигна завършен вид – развития бандитизъм. Строителите й са много. Затова сме последната държава в Европа по жизнен стандарт и в бъдеще не ни очаква нищо добро. Това не е демокрация и никой не би искал такава демокрация. Освен малка част от семействата, възприели се прекалено насериозно, примерно 1/4 или 1/5 от българите. Кое създава илюзията, че сме се справили с голямата корупцията и престъпност?

Грубата мафиотщина беше заменена с по-модерна – на белите якички

А тя се разкрива по-трудно и още по-рядко получава съдебни присъди. В този смисъл България вече е страна не на организираната, а на високоорганизираната престъпност. Може би това е, което заблуждава донякъде ЕС. Или възхищението му е престорено, виждайки че нищо не би могло да се направи. Проблемът пред ГЕРБ и пред цялото ни общество не е само в арестуването на един или друг бос (значението на големите акции не бива да се превеувеличава), а в смяната на системата. Дори и с промени в закона за държавния служител за второто и третото ниво на властта. Че канали има не само в митниците, а и в правосъдието, още преди година и половина призна един от шефовете му, председателят на ВАС Константин Пенчев. С уговорката, че там били малко. Но аферата с Красьо Черничкия показа истинското състояние. Вече е ясно, че от тях е прорязана цялата ни администрация. Това са перфектно организирани схеми на корупцията. Те са готови да дават най-голямото отчисление, или лъвския пай, на всеки следващ дошъл на власт. Какво поискаха избирателите от Бойко Борисов и екипа му? Не привилегии, а наистина равни възможности за всички. Защото географски сме европейска държава, но с всички характеристики на латиноамериканска, азиатска и дори африканска. Донякъде те се прикриват с нарастваща демагогия или на съвременен език – популизъм. Факт са обаче мизерните доходи. Обикновеният българин се надява на това, че за да има „обороти“ за мафията, трябва да има и малко и за него. Бих му казал: „за добре oправящите се“ винаги ще има, само че структурата на обществото ще бъде друга – от

типа „лукс и мизерия“

Анализите са съзнателно повърхностни, достъп до големите медии имат само хора с посредствени дарби. Такива като Г. Коритаров и И. Инджев са изтикани навън, списъкът е дълъг. Има и изключения – с удоволствие слушам Огнян Минчев и Тихомир Безлов. Опитите за затъпяване на българина са целенасочни. Чалга има не само в музиката, а и в журналистиката и обществените науки. При т.нар. разследвания в медиите също има филтриране. Механизмът е, че трябва да се удари някой. Влагат се пари в купуване на документи или информация за намиране на доказателства. За това плаща заинтересованият. Ако няма такъв, няма и „разкрития“. Това са по-скоро мокри поръчки. Каква е мястото на НПО-тата, представители на гражданското общество в тази родна картинка? Много от тях приличат на някогашния Комитет за държавен и народен контрол, т.е. пак са част от паралелната власт, която дели мегдан с официалната, а в много случаи е и по-силна от нея. Неправителствените организизации често се изпозват като трамплин за заемане на постове в управлението.Такива са целите и на т. нар.“дежурни интелектуалци“ (изразът е на Явор Дачков). В училище ни показваха карикатурата от Илия Бешков „Бай Ганю чете „Бай Ганю“( най-напред се е появила в сп. „Изкуство и критика“, 1939 г., кн.1). Според художника четенето е придружено от репликата на Алековия герой “ -Ама вагабонтин, а-а! “ Днес е налице същият парадокс – олигархията говори или дори се заканва да се бори срещу олигархията!? Има ли воля в обществото? Наред с пораженията върху икономиката и социалната структура, бяха нанесени и сериозни щети на морала на българина. Когато обясняваш как са позволили на някого да открадне голямо имущество или пари, не е изключено събеседникът ти да каже: умен е бил, хитър е бил. Крайно време е българинът вече да започне да мисли. Написаното още преди един век от англичанина Джером Джером в разказа „Цивилизация и безработица“ все още донякъде е в сила : “ По-голямата част от човечеството е изложена на такъв тежък, такъв изнурителен труд, че не й остава никаква възможност да развива своя ум. Цивилизацията е устроила нещата по такъв начин, че само едно привилегировано малцинство може да се наслаждава на своето време, необходимо за работа на мисълта.“

Данните за безработицата са фалшифицирани

Тя е поне 20 на сто дори и в големите градове без София, а средно за страната 25. С просто око това се вижда от невероятно увеличения брой на кандидатите за работа при обявяване на едно място. Може и да се докаже с цифри – от пресмятаните на пазара на труда най-малко 1 млн.българи са в чужбина. „Масовото“завръщане на емгранти е тенденциозна пиар акция. Кога ще се пенсионират такива като мене? – Никога. Държавата, включително и Комисията за защита от дискриминация трябва да инициира раследвания поне срещу упражняването на геноцид над хората от моето поколение от работодателите. За изграждането на специалист в някои хуманитарни области са необходими 50 години, обемът на знанията в тях вече е много голям, дори необятен. Тази възраст не е за подценяване.

С копие до: Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, министъра на икономиката и енергетиката, Народното събрание,
Комисията за защита от дискриминация