БОЖИДАР ДИМИТРОВ И НЕГОВАТА ВЕЛИКА ШАЯЧНА ПРАВДА

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Божидар Димитров

Краставите магарета се надушват отдалече. Много отдалече. И се събират. Така се получава магарешки табун. Целта на табуна е да напише магарешките правила, които да са задължителни за всички, а те да си реват на воля, та да ги чуват всички и да се страхуват, защото трябва да си мислят, че реват лъвове. На това се казва „Магарешка работа!“
Иначе Созопол е едно красиво градче. Но за разлика от Карлово и Калофер там не са се родили Левски и Ботев. Там се е родил Божидар Димитров, чиито портрет непременно ще окача в обора си, ако си купя магаре. Този портрет ще изпълнява ролята и на огледало. Независимо от лицевата характеристика на магарето. Ако бях един магарешки Чезаре Ломброзо, щях да напиша трактат за това. Всяка събота по БНТ имам среща с прототип, който ми дава богата фактология за това. 
Интересното е, че от съботното предаване по БНТ текат две различни поточета. Едното поточе е общо взето чисто, защото е взето от добър извор. Личи си, че е чел доста, но е чел чисто консумативно. Там, където е чел от сериозните книги нещата са горе-долу добре. Особено ако се премахне патоса, който би трябвало да е неприсъщ за един сериозен историк.
От друга страна тече едно кално поточе, което е свързано с лява демагогия, лични пристрастия и желанието да блесне като тамада в някоя созополска кръчма. И какво става, като се смесят поточетата? Вероятността да победи бистрото е нулева. Мътилката винаги побеждава чистата вода. А кой пие мътилка? Само обезумял и изперкал турист, загубил се в пустинята, или изхвърлен от групата. Т. е., този, който харесва чалгата и избира ГЕРБ. На него сурогатите и ерзацът му харесват дефинитивно.
Човек, който претендира да е историк, трябва да обясни смислено няколко неща. Едното е, защо трябва да стане агент на комунистическите служби, за да работи за Родината си. Нима ако не е агент не може да работи? Може би ще иска да каже, че тогава достъп до повечето документи бяха на разположение единствено в секретния архив. Това означава, че агентът е станал такъв изключително за себе си, за да изпревари или елиминира честните историци, нежелаещи да служат на една идиотска доктрина. Ако той е искал конкуренция между историците, е трябвало не да става агент, а да се бори тази информация да бъде достъпна за всички, независимо дали са агенти или не. Това е нормалното мислене. Но БД мисли по-иначе.
По същите причини е влязъл и в редовете на бандата, наречена БКП, по-късно мимикрирала като БСП. Ако беше мислещ, честен и достоен човек, той щеше да изпълни клетвата си, дадена при приемането му в БКП и да даде живота си за запазването и. Но той не го направи, както, впрочем, и всички останали. Това „своеобразно“, отношение към обетите му, му помогна много да стане член на ГЕРБ, която има претенции да е „антикомунистическа“. Но той, всъщност, беше агент на ГЕРБ още докато беше във Висшия партиен съвет на БСП в качеството си на общински съветник.

Интересно е отношението му към проф. Богдан Филов. От една страна твърди, че го харесва като историк, а от друга страна го плюе като политик. БД не разбира, че е в много по-трагично състояние от Богдан Филов. Филов е европейско име в историята и археологията, а като политик си е водил дневници и в тях е описал политическата си кариера като министър-председател на България. Книгата е честна и смислена. Разбира се, от разстоянието на времето се открояват и грешките му. Но като се вгледаш в дървото не виждаш гората.В крайна сметка БД не може да се сравни с кутрето на Филов нито като историк, нито като политик.
Стилът на БД е като за созополска кръчма. Да кажеш нещо ефектно и разбираемо, независимо дали е вярно или не. В това отношение напълно пасва със стила от пазара в Банкя, Затова и двамата политически ергени ББ и БД се харесаха и се хванаха с другите селски ергени и моми на едно политическо попфолк хоро. Там стъпките са:Сутрин-напред, а вечер назад, в изходно положение. И като направиш равносметка, си все на едно и също място. Но оправдание има. Я музиката свири фалшиво, я мегданът е неравен, я предишното хоро се е наакало и ти си се подхлъзнал на акито.
В предаването си от 3 юли излагацията беше мащабна. На въпрос на зрител за възможностите на СССР да излезе победител във войната с Германия без помощта на САЩ и Великобритания, БД отговори, че имайки предвид потенциала на Русия зад Урал, със сигурност СССР би победила. Някакви си 15% от въоръжението, екипировката, храната и транспорта били американски и английски. А Сталин се насрал от страх и чакал да го арестуват. Явно, книжките и учебниците, които е чел БД по тези въпроси не ще да са били от най-читавите. А и едва ли сериозен историк би се хванал да обяснява какво щеше да се случи, ако… Такава наука, която да обяснява какво ще се случи, ако… вероятно се казва „акология“ и досега освен в празното дърдорене на агитпропагандатори и полуинтелигенти не съм срещал. Умният човек и особено умният историк не биха се хванали да обясняват щеше ли баба им да е мъжка, ако имаше дръжка. Вероятно става дума за „на теслата дръжката“. Въпросът е несериозен и подвеждащ. Защото с изменението на един параметър се изменят всички параметри и възможността за правилно предвиждане става невъзможна. Ще ви дам един пример. Ако войната на СССР с Германия се беше проточила още няколко месеца заради отказа на САЩ и Великобритания да доставят оръжие и прочие необходими за война неща, вероятността Хитлер да създаде пръв ядрено оръжие става твърде голяма. И тогава?…Нека БД отговори на този въпрос. Бас държа, че той и на този въпрос ще даде някакъв отговор от типа „Кипучая!Могучая!“ Както с лека ръка приписа капитулацията на царска Русия, защото смъкнали царя. Иначе Русия нямало да загуби войната. Това в устата на един човек с претенции за историк звучи абсурдно. Историческа истина е, че Русия загуби войната и като исторически факт не подлежи на коментар. Коментарът е публицистика, а история не се завършва във факултета по журналистика и в съответните филологии. Ако може да се ползва от социолози, тактици, следователи и то не след като нещото е станало, а преди това, за да се предотврати.

Жалка история!
Войната не е трудова дейност, като прекопаването на лозето край Созопол с мотиката. Войната е сложен апарат, който се състои от армия, икономика, пропаганда, народопсихология, комуникации, инфраструктура, разузнаване, анализи, дипломация и какво ли още не.
Това, което прави БД е да си играе на оловни войничета.
Да, съветската армия е била свръхвъоръжена и мобилизирана. Била е подготвена и въоръжена, била е тактически и физически подготвена за война. Но не за отбранителна, а за нападателна война. Тя е била в последния стадий на дислокация непосредствено до границите си с Полша и Румъния, които тогава на практика са били границата с Германия. В петкилометровата зона е било струпано оръжие, снаряжение, боеприпаси, гориво, комуникации, хранителни припаси и лазарети със съответното оборудване и лекарства за започване на настъпателни действия срещу Германия. Германците са изпреварили с две седмици съветското нападение. Със светкавичен удар те нахлуват в тази зона и са потресени от невероятното количество оръжие, боеприпаси и всичко останало, стоварено буквално на границата. Операция „Барбароса“ е била планирана за около 3-4 месеца да се завладеят Москва и Ленинград преди да започне есенната киша и лютата зима. Така е било планирано горивото, боеприпасите, храната и екипировката на немската армия. Това, че са издържали много по-дълго е за сметка на трофейното оръжие, гориво и припаси, които са завзети именно в приграничната зона. А това никак не е било малко. Там са взети като плячка или унищожени близо 80 процента от оръжието за нападение боеприпасите, горивото и всичко останало. Колко му е на един танк да му замажеш петолъчката и да му нарисуваш черния кръст? А за горивото и това не е необходимо. Как може да разбере БД, че основната логистика в съветската армия е била извършвана с конска тяга и „ЗИС-5″ / а не „ГАЗ-5″ както каза БД/ . „ЗИС-5″ /Завод имени Сталина/ е бил с товароподемност максимум около 500 кг, а един „Студебейкър“ товари в пъти повече и има скорост, мощност и комфорт непознати за тогавашните съветски обози. Вярно, няма и пътища и есенните дъждове и пролетното топене на снеговете правят транспорта твърде зависим и несигурен. Но самият факт, че един „Студебейкър“ е имал товароподемност около 8-10 пъти по-голяма от „ЗИС-5″ вече звучи малко по-различно. Затова 15 % от транспорта на практика означава над 100% подобряване на транспортните възможности на армията. И защо Покришкин е летял на „Аерокобра“, а не на „Ла-5″ или на „ИЛ-2″? Защо съветските военачалници са се возили във „Вилис“, а не на коне или в прословутата „Антилопа Гну“ на Остап Бендер? По същество качеството на едно оръжие, двигател, апаратура и боеприпас имат освен количествено измерение и качествено. Тогава може да се промени процента не на количеството, а на приноса му. И тогава може да се разбере, че всъщност 15% по принос могат да се равняват на 50,60 и дори повече проценти за приноса на използвана техника. Тези неща са непознати за БД, понеже, от една страна той приема безкритично всичко съветско, а от друга страна той просто е назубрил едни текстове и това е всичко. Както има един лаф „от дърт турчин ходжа не става!“ И от него историк не става, както и от над 90 % от неговите колеги. Те са изучавали квазиисторическа публицистика, а не история. И вече няма как да я научат. И ако си мълчат, ще бъде най-добре.
Това, което изобщо не засегна БД е, че САЩ избраха СССР за съюзник във войната с Германия, а не Германия, за война със СССР. Това е въпрос, който е много по-важен от това какво оръжие и колко е било дадено на Съветската армия. Тук се крие основния подтик за помощта. Този въпрос е основен и съвсем не е еднопланов. Не „Холокоста“ е виновен за това. Когато още в началото на 20-те години САЩ чрез Арманд Хамър установява близки търговски и приятелски контакти с Ленин, а по-късно и със Сталин за Хитлер никой още не знае, а немски концлагери по тертипа на ГУЛАГ не са и планирани. На всичко отгоре Ленин и Троцки са извършили т. нар. „революция“ с немско злато. Знаело се е и за Рапалския договор и тайните му клаузи между СССР и Германия. По силата на тайните клаузи, 14 огромни машиностроителни и авиационни заводи са били отворени за немските конструктори и производители, за да могат да конструират и произвеждат тежко оръжие, забранено по мирния договор след капитулацията на Германия при загубата на Първата световна война. Заслужава да се помисли защо въпреки това САЩ още в началото на 20-те избраха именно СССР за съюзник, въпреки, че там вече имаше див комунизъм, който ако беше отишъл в САЩ, щеше да направи американците като мишки в трици и при думите Стомана и Бръбмбър /Сталин и Жуков/ щяха сега да залягат по дупките и да се насират от страх. Този въпрос е много по-важен не само от доставките, но и за формирането на съвременната история сега и за още неопределен срок. САЩ стават световна сила № 1 едва през трийсетте години след „Голямата депресия“. Германия и СССР се стремят неистово, по свой начин те да са № 1. Е, нека БД отговори на мястото на САЩ кого би избрал? По-силния и организирания, или по-слабия. Но това са тънки работи за БД и той вероятно нещичко е прочел, но не го е разбрал. И няма за кога да го разбере.
Още един въпрос засегна БД, по който не е мислил. Че „С нами Бог!“ мотивирал съветските войници. Възможно е това да изиграло някакво значение за вярващите, но за комунистите-атеисти и мюсюлманите-войници от Съветската армия това едва ли е повлияло положително. По-скоро е обратното. Начинът на изказ на БД и тук е тип „Созополска кръчма“ и „Пазарът на Банкя“. Едностранчивият поглед върху такива важни неща, като историята, не водят до добри резултати. Историята не е стихотворение, което да наизустиш и да плямпаш наляво-надясно колко си умен и начетен. Но той, увлечен от собствените си приказки заразказва и за стиховете и публицистиката на Ботев. Така се прояви като „всестранно развита личност“ сред „всестранни кретени“, където свободно може да дрънка най-невероятни небивалици и глупости с назидателния тон на ментор. Явно, неславянския си външен вид БД неистово се опитва да компенсира с рефлективно русофилство. Прочее, същият проблем имаше и неговият покоен колега проф. Николай Генчев. По този повод след една изцепка в Съветското посолство /преди разпада през 1991 г./, че ние всичките сме славяни му написах:“ Кольо, като гледам широкото ти бяло славянско лице, сините ти славянски очи и русата ти славянска коса си казвам: “ Да те … в славянина!“ С него бяхме приятели и той държеше на майтап. Иначе беше хърбав, с издължено тъмнокожо лице и гарваново черни очи и коса.. Абсолютно нищо общо със славянските черти. С БД нещата са близки, но той няма качествата и чувство за хумор на Бачо Кольо.
Бих могъл да напиша още цяла студия за БД, но няма смисъл. Той не е фигура, която се нуждае от допълнително изучаване. Просто с този анализ на едно предаване исках да покажа една цяла група от хора със сходни възможности и силно ограничени интелектуални дадености, които по правило заемат висши държавни и административни постове, без да имат нито ресурси, нито подготовка за това. Нас ни управляват идиоти, избрани от други, още по-семпли идиоти. И ако ги вземеш на сериозно ще изперкаш тотално.
Остава ни само историчността и чувството за хумор.
Без него сме тотално загубени!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.