Loading...
Не мина много време и поредната треньорска смяна е налице. Този път в Левски. Сякаш, за да не останат по-назад от ЦСКА, сините прецениха, че е време за рокади. Поредната пешка, която напуска шахматната дъска се казва Николай Костов. Статегът така и не можа да нагоди играта на отбора спрямо метеорологичните условия, което в крайна сметка му изигра шега и му изяде хляба на човечеца. Сега отборът се води от Гонзо, който за втори път поема сините. Очаква се към края на април от синия щаб да разкрият кой ще е новият “постоянен” треньор.
Херо в Левски?
Димитър Димитров е едно от имената, които най-сериозно се спряга за треньор на сините. Излишно е да се споменава, че той е бил вече начело на Левски. Чудно е наистина как треньорите прелитат от отбор в отбор. В крайна сметка това не е като днес да си купиш хляб от един магазин, утре от друг. Или поне не бива да е нещо такова. Към този момент Херо води отбора на Черноморец Бургас и то доста успешно. Акулите се намират на второ място, изоставайки на 5 точки от лидера ЦСКА. Ако Херо напусне тима и отиде в Левски нещата стават наистина сериозни. Сериозно смешни и жалки. Да оставиш толкова труд, нерви, емоции, за да поемеш отбор, който при първа възможност с лекота ще те прати в шеста глуха. Не си представям как подобен сценарий може да се случи на запад.
Лудогорец – всяко чудо за три дни
Отборът от Раздрад определено правеше доста приятно впечатление. И собственик, и треньор, и играчи успяваха да ни убедят, че тимът играе в името на това да се изгради един силен и хомогенен отбор, който да се представя достойно на европейската сцена. Идеята тимът да е непременно шанпион не стоеше на дневен ред, както при повечето водещи отбори в България. Но ето, че след две поредни загуби нещата си дойдоха на мястото. Познатата приказка за треньорка смяна стана водеща и в клуба от Разград.
Явно за българските отбори загубата не фигурита като опция за завършек на даден двубой. Ясно е, че всички се стремят към победа, но май нещата се приемат твърде буквално. Не е ли в реда на нещата даден отбор да има силни и слаби моменти. Редно е нещата да се приемат по-философски. Както в живота, така и във футбола, няма само победи, радости, бял цвят. Безкрайно ми е любопитно какво щеше да стане, ако футболният ни манталитет и начин на мислене беше обсебил Олд Трафорд след отпадането на Юнайдет от шампионската лига. Сигурно е отговорника за осветлението щяха да го уволнят.
Милен Радуканов – out!
Да им завиди човек на Ботев Пловдив какъв треньор си имаха. За съжаление Радуканов е “офицерът”, който напусна черно-бялата дъска в българския футбол. Да, той като “офицерът” в шаха предглътна егото си, правейки крачка назад, за да поема отбор от Б група, където се очаква, че по-малко ще му дават акъл, без да му се бъркат в работата. Криво си е направил сметката обаче. Да се пита човек от Ботев какво си мислят. Може би имат таен план да привлекат Гуардиола или пък Моуриньо. Не е ли очевадно, че щом един от най-добрите треньори в България не може да помогне на отбора причината е някъде другаде.
Не е ли странно, че, който и треньор да дойде, в който и да е клуб рано или късно го магхат. А, защо?. Дали пък в крайна сметка не бива да се потърси сметка и във футболистите. Не знам защо, но все ми се виждат дооооста разглезени и накараш ли ги да питач повече, моментално правят обратното.
Пишейки тези редове се сещам за футболисти на Левски, който почнали да правят муцуни, защото хотелът, в който били отседнали не бил еди колко си звезди. Или пък за прословутата сцена след мача с Тампере Юнайтед, в която футболистите на финсландския отбор си тръгнали от стадиона с колела, а знаем наще юнаци какво карат.
Питам се, нужно ли е да се търсят причините и виновниците за очевидния опадък на българския футбол както на национално, така и на местно ниво. Уж, знаем къде са проблемите, а нищо не се прави. Толкова години вече минаха, а всичко се повтавя в строга цикличност – както след зимата идва пролетта.
И все пак, първенството ни каквото и да е, винаги ще заслужава някой друг ред.
