СПРЕТЕ ДА ПОСОЧВАТЕ

В следващите редове няма политика и партии. Всеки да чете на собствен риск.

Станка и камъните в чужда градина

Принципно грам не ми се коментираше Олимпиадата, защото мислите ми съвпадат с тези на Станка. Тя и тази сутрин не тръгна да хвърля камъни в чужди градини, а потърси вината в себе си и каза, че това са ни възможностите, това е станало. Но малко в повече ми дойде участието на Министър Нейков, който буквално си размени мястото с нея в студиото, и се започна голямото плюене и сочене с пръсти.

Министър Нейков веднага обвини треньорите за слабото представяне, изтъкна че от министерството им били казали, че грешали с програмата, как им били дали пари, пък те ги управлявали неефикасно. След това благочестиво посочи от Олимп, че в България няма нито детски, нито юношески, нито никакъв спорт, все едно това зависи от арменския поп, а не от самия него. Но това всъщност нямало никакво значение, защото те били направили всичко за елитния спорт. И накрая след като Ани Цолова го попита, тези неща не са ли свързани, Министър Нейков мъдро и прозорливо каза, че не са. Масовият спорт бил за здраве, а елитния – за максимални резултати. И накрая, според Министър Нейков, процесите в спорта били „Селекция – условия за тренировка – материално-техническо осигуряване – финансиране“.

Както казах, няма да говоря за политика, затова пиша и Министър с главно (М). Но искам да посоча на Министъра, че моделът му е абсурден.

Двата модела за спорт

Към момента, в света има два модела на спорт – този на САЩ и този на Китай. В Щатите, спортът тръгва отдолу нагоре. Малките деца намират в спортните идоли свои модели за подражание и посвещават живота си да станат като тях. Така се започва една спортна кариера, в която главен двигател е самият спортист с неговото желание да стане велик „като някой“ или дори „по-велик от някой“, на второ място идва държавата и наравно с нея – бизнеса, който в една силно конкурентна среда забелязва потенциала на един такъв спортист. Затова и медалите на Щатите са концентрирани в спортовете, където има много идоли – просто тях следват хем най-много, хем и най-талантливите деца. Другият модел е на Китай, той започва отгоре надолу. Държавата организира масовия спорт отгоре, посочва с пръст талантливите деца, казва им, че те са призвани да донесат слава на родината и им взима следващите 10-30 години от живота, без да ги пита много – много. След това, посвещава медалите на превъзходството на строя, вожда и мъдрото управление и ги „дарява“ на целокупния народ, който се радва, благодари на мъдрия режим, вожд, диктатор или партия и доволен продължава доброволно да жертва свободи срещу (привидна) сигурност.

Нашият модел е като този на….?

Нека наложим микро-модела на Министър Нейков към тези два големи модела. Министър Нейков ще започва със селекция. Тоест, мъдрите управници идват и посочват деца. Министър Нейков твърди, че елитният спорт е за максимални резултати, а не е като масовия, който е за здраве и кеф. Тоест, мъдрите управници под шапката на Министър Нейков не само, че ще идват и ще посочват деца, но ще им кажат и че следващите 10-30 години от живота им няма да са в техен личен интерес (здраве, кеф, че дори и постигане на собствени егоистични цели), ами за максимални резултати за славата на държавата и управниците. След това, идват условия за тренировка и материално-техническо осигуряване. Тук няма голяма фактическа разлика, но има концептуална в рамка. Накрая е финансирането. Тоест, Министър Нейков първо посочва, след това изисква задоволяване с каквито активи са предоставени в името на държавата и родината, и след това чак управниците идват с кесията и каквото и да дадат – все трябва да им се благодари, защото това е най-последната част.

Вас, лично, микро-моделът на Министър Нейков на модела на САЩ или на Китай ви прилича? Мен доста ми напомня този на Китай.

Да бъдеш или не егоист, всъщност, всички сме.

Всъщност, моделът на Китай не е лош и не трябва да бъде отричан. Той просто по презумпция, както и утопичния комунизъм, отрича съществуването на егоизма в човека. Този модел очаква деца на 6 години да отрече собствените си желания и да посвети живота си на държавата. На първите страници във всеки учебник по психология ще видите аргументите защо това е невъзможно освен под дулото на пистолет.

Големият проблем за нас е, че както в Китай, така и в България мисленето зад този модел е уродливо. Управниците смятат себе си за Богове от Олимп, които да посочват отгоре индивиди от целокупния народ и да жертват чужди животи в името на държавата. Посочващият сам изтръгва егоизма на посочваният, докато всъщност той самият запазва своя – примерите за крадене и присвояване на средства от Посочващите както в България, така и в Китай, са всеизвестни. Значи те, егоистите, очакват да посочат малки деца, да изтръгнат вродения им, съвсем нормален егоизъм (което всъщност значи да поставяш разумно собствения си интерес на първо място) и да жертват чужди животи в името на държавата, като очакват благодарности от всички, което пак де факто обслужва егоистичните интереси на Посочващите?

Този уродлив модел може и да работи в други режими като Китай и Иран, където дулото на пистолета е съвсем реално, но в демокрацийка като България няма как да проработи. Колкото и да посочват Посочващите, много малко посочени ще се навият да направят това нещо. А като имаш малка основа, не може да очакваш върхът ти е да е висок.

Идолите, идолите, те да са живи.

И понеже не съм спортен мениджър и управленец, няма да критикувам вътрешната структура на микро-модела на Министър Нейков. Просто искам да кажа, че в една демокрация преди всичките тези негови 4 стъпки (селекция – условия за тренировка – материално-техническо осигуряване – финансиране), които вероятно трябва да са в друга последователност, има една пета стъпка, която е най-важната – а именно да създадеш култура и герои.

Младите деца на 5-6 години в САЩ (масовия спорт) не започват да тренират баскетбол, за здраве или за слава на държавата. Те тренират, за да станат като Коби Брайънт, като Майкъл Джордън, като Меджик Джонсън, като Лари Бърд, като Леброн Джеймс и много други. Младите деца там не отиват в басейна заради 4 века славна или не-толкова славна история на САЩ, а заради Майкъл Фелпс или Миси Франклин. Първолаците не отиват на пистата, заради звездите в знамето на САЩ, а отиват заради Майкъл Джонсън или Флорънс Грифит-Джойнър. И така се гради една огромна основа от масов спорт, който после естествено прераства във висок връх от професионален спорт. Разбира се, в този модел, медалите са свързани с голямата основа от масов спорт, а той е свързан с идолите на младите деца, така че в някои спортове са повече от други, но това е естествено като нямаш Посочващи.

Така че, Министър Нейков, масовият спорт и елитният са много свързани. И ще имаме медали, когато малките деца отидат на тепиха за да „станат като“ Станка Златева или да „станат по-велики“ Ивет Лалова. А не, защото Вие или друг Посочващ сте ги селектирали за максимални резултати. Тогава и ще бъдат финансово осигурени, защото тези консолидирани движения ще привлекат интереса на бизнеса и той ще започва да дава пари, стига да има причина. А тази причина се нарича конкуренция, защото и като най-големите ти фирми са монополи, тях защо им е да рекламират? А постепенно ще се изгради и нова култура, защото хората ще следват идоли като Ивет Лалова, а не като ритни-топковци, които, както казваше Иван Славков, след загубен мач за националния отбор вместо да поплачат, „хоп в Аудито и прас в дискотеката“.

Спрете с манията да Посочвате и да правите идоли от себе си. Направете така, че истинските идоли да изпъкнат сами и да останат за пример години наред там, където са силни.