Loading...
Все по урбанизираният свят, в който живеем предлага какви ли не възможности за фитнес на улицата. Препятствията и бариерите по пътя ни, които трябва да заобикаляме или прескачаме ежедневно, са неизброими. За италианеца Лоренцо Кастело обаче влизането и излизането по необичаен начин от сгради, прескачането и заобикалянето на препятствия се е превърнало в истинска страст. Този необичаен спорт е наречен Parkour.
Още от дете Лоренцо е всявал страх сред родители и учители с необичайното си хоби. Сега то е част от живота му, като много от нещата, които прави, прилага в най-различни сфери. И днес 32-годишният римлянин не търси най-лекия път за достигане от точка А до точка Б, упражнявайки своеобразен уличен фитнес. От явлението Parkour е впечатлена и неговата майка Мария Серена Миняни, която е решила да заснеме филм за хобито на Лоренцо.
„Като майка се запитах дали това е най-правилният начин на движение, или дали не трябва да го проуча. Когато открихме Parkour бяхме млади, готови да се движим и скачаме. Мисля, че не трябва да акцентираме само върху опасната и рискована страна на този спорт, но и върху ценностите, които стоят зад него“, споделя Мария.
Лудориите на Лоренцо в училище често са водели до разговори с управата, поради това, че синът й често е влизал в клас през прозореца например. „Когато започнах с Parkour исках просто да го използвам като средство за изпускане на парата. Трябваше да седя по шест часа в клас, което не ми харесваше и се нуждаех от въздух“, спомня си Лоренцо. Тичането и скачането са в кръвта му, затова е предпочел да поощри, а не да подтисне тази си потребност от движение.
Лоренцо не спортува, за да се мери с останалите, а за да научава винаги по нещо ново. „Паркурът ми показа, че няма препятствие, което да не можеш да заобиколиш или прескочиш. Това го открих още като дете и сега доразвих моя опит“, признава той. В палестинеца Абдала Иншаси Лоренцо открил приятел и треньор. Израсналият в Газа Абдала разбира най-добре какво е да се справяш ежедневно със всевъзможни препятствия. „Най-опасното в Газа е, че там убиват мечтите ти, а паркурът е нещо, което ти дава още един шанс да оцелееш“, смята Абдала. Двамата с Лоренцо тренират редовно, докато за Мария заснемането на филма за хобито на сина й е едно истинско пътешествие и преоткриване на движението. „Искам преодоляването на препятствия да не е самоцелно, а да води до развиване на креативността. Да дава не само нови възможности за развитие на тялото, но и на душата. „Видях много младежи, които използват паркур като тренировка за живота“, казва Мария, като признава, че се е изкушила да изпробва паркур, за да разбере по-добре изкуството на движението…
