Loading...
Грешките на един шматарок – пета грешка
Пробвал съм ги всякакви – млади, стари, блондинки, брюнетки, червенокоси, китайки, полякини, рускини, германки, американки, мексиканки и прочее. Най-добри обаче си остават нашите българки! Такива фурии са, толкова чевръсто работят, че конкурентките им могат само да им измият краката и да изпият водата после. Огън момичета са нашите и няма човек, който да го оспори. За двадесет години до сега съм сменил повече от сто жени в ресторанта си. Работили са като готвачки, сервитьорки, барманки и миячки, и са се справяли прилично със задълженията си, но едва когато събрах само българки, разбрах колко съм се прекарал преди това. По-рано все имаше някои издънки, които пречеха ресторантчето ми да стане номер едно в квартала. Откакто събрах изцяло български отбор, елате да видите как си запазват места клиентите, няколко дни преди да ни посетят. Сега печеля на месец толкова, колкото преди изкарвах за половин година.
А бях се отказал от българското и не исках дори да чуя българска реч! Добре, че беше Шматарока да ми отвори очите! Да карам наред, обаче!
Когато преди двадесет години се разведох и според решението на съда жена ми получи апартамента, децата, и дори старата „Лада“, благослових съдията, държавата, и си бих шута към Америка. Беше първата година от „демокрацията“, мътна вода течеше отвсякъде и аз се изхитрих да прекарам един съсед. Той беше от ония задръстени партийни секретари, на които партията раздаде пълни куфарчета с пари. Абсолютна подляга, съседът бе сторил много мръсотии в жалкия си живот. Последната гадост бе да примами глупавата ми жена, като и купил няколко парцала за обличане. После ходили на ресторант и разбира се в хотел. Моята патка си призна всичко, малко преди развода. Реших да го бастисам и се хванах на работа в склада за търговия на едро, който току що бе приватизирал. Станах продавач, шеф на още двама и работих точно три месеца. Предварително си уредих виза и самолетен билет за щатите, които платих с парите от оборота. Тогава хората бяха гладни, все още имаха скътан някой лев и купуваха като пощурели. С тридесет хиляди долара в джоба напуснах родината и започнах новия си живот в САЩ. Още в началото си изкарах шофьорска книжка за камион и започнах да работя за един поляк. Той имаше три камиона, с които извозваше контейнери от пристанището в Савана – Джорджия. Карах един „Фредлайнер“ почти година и спестих още тридесет хиляди гущерчета. Заедно с моите пари, сумата ми бе достатъчна да закупя малък парцел, в покрайнините на южния американски град. Спретнах скромно ресторантче за работници и бизнеса тръгна. Не течеше, а капеше, щом става дума за пари, но си бях сам стопанин, а имах и няколко работнички. Постепенно хората в квартала свикнаха с мен и заведението ми, приеха ме, и така я карах до миналата година. Една вечер се изтърси някакъв мизерен тип с апашорска мутра и проговори на български:
– Здрасти, братчед! Аз съм Шматарока. Дай да хапна нещо, че не съм ял от два дни!
Дотогава най-старателно избягвах контакти с други българи. Докато карах камиона дадох няколко заема на наши момчета и никой не ми върна и цент. Дори си правеха майтап зад гърба ми. Сега тия пройдохи бяха пратили този гладник, вероятно за да се посмеят отново. Заявих му, че не съм благотворително дружество и ако действително иска да се нахрани, да иде в църквата от другата страна на улицата. Той се плесна по сурата и изцвили:
– Ей, верно те плюят момчетата! Срам нямаш ли, бе? Да пъдиш сънародник, без да го нахраниш!!! Ега ти кръчмаря!
Признавам, чоглаво ми стана. Не бях за едната манджа, само исках да се предпазя от нашенски паразити. Затова наредих на готвачката да увие храна в един пакет и я подадох на навлека:
– Вземай и бягай! И повече да не си стъпил тук!
Проклетият мизерник седна на близката маса, взе една недоядена кокоша кълка от порция на клиенти, които бяха вече излезли и я сръфа като гладен вълк. Примижа с очи, облиза се и заяви:
– Не ти ща храната, скръндза такъв! Търся си работа, но ти сигурно ще ме разкараш.
– При мен работят само жени!
– Щото можеш лесно да ги командориш, нали? Вероятно ги шеташ от време на време?
– Не е твоя работа! И жена да беше, нямаше да те наема. С българи не работя.
– И защо? Че нашите са най-точни за всичко!
– Мерси! Нищо хубаво не съм видял от българи и България до сега.
– Значи вече е дошъл момента да ти се отворят очите!
– Не ставай нахален, човече! Хайде, вдигай си задника и се измитай!
Негодника ме изгледа преценяващо, изчисти с език зъбите си и предложи:
-Да направим така! Аз ти осигурявам жена за ресторанта, която е по-добра от всички тук. Независимо като каква ще работи, при това без да получа никакъв хонорар за услугата. Ако се окажа прав, ще ме направиш търговски директор на ресторанта. Ще ти повиша оборота поне с двадесет процента повече отколкото досега. Става ли?
– Ти си луд, човече! За нищо на света не бих се съгласил. А сега по-добре си вдигай чукалата и си тръгвай!
Той се надигна и в същия момент една от сервитьорките ми идва, цялата грейнала от радост.
– Шефе, ще се омъжвам! Преди малко приятеля ми се обади да ми предложи. Местим се в Аляска, затова ще те помоля да ми уредиш финансите и да тръгвам.
Нямаше как, трябваше да и честитя, и да я освободя. А навлека само това чакаше. Вече бе говорил по телефона със своя позната и я чакаше да пристигне всеки момент. Докато се чудех какво да правя, пред ресторанта изви едно такси и от него слезе познатата на нахалника. Прималя ми под лъжичката. Жената спокойно би могла да стане „Мис Америка“ с тия лешникови очи, дълга руса коса и преливащи отвсякъде сексуални атрибути. Заговори не на български а на английски, при това толкова чисто, че ме досрамя от собственото ми произношение.
– Шефе, вземете ме да работя една седмица и ако не сте доволен, просто няма да ми платите!
Преглътнах и със свито сърце я назначих. Бях убеден, че тази красавица ще ми донесе само беди. Обаче седмицата мина, после мина и втора, а оборота в ресторанта видимо се увеличи. Тая маймуна така баламосваше хората, че те идваха и за обяд, и за вечеря. Поръчваха си деликатеси, нещо което по-рано се случваше изключително рядко. Бакшишите естествено оставаха за нея, а те вероятно бяха по-голяма сума, отколкото заплатата и. Междувременно Шматарока не се вясваше и тъкмо се бях успокоил, че се е разкарал, когато цъфна една вечер с усмивка:
– Шефе, намерил съм ти такава готвачка, че и президента може да ти завиди за нея!
– Мерси, Барбара се справя добре за сега.
– Но тя е дърта и грозна, не може да готви колкото малкия пръст на нашето момиче!
– Ти май вече си достатъчно информиран, а?
– Един търговски директор дори на такова малко ресторантче, трябва да е наясно с персонала си! Може да съм сгрешил, като съм дошъл в щатите неподготвен за тукашния живот, но сега съм си научил урока за шест!
– Добре! – съгласих се – Ще станеш такъв, ако докараш твоята готвачка и Барбара признае, че е по-добра от самата нея.
– Дадено! – плеснахме ръце с Шматарока и още същата вечер жената пристигна. Аз за пореден път онемях. Къде ги намираше тоя мошеник, тези красиви жени? Този път за разнообразие хубавицата бе брюнетка. Влезе в кухнята и омагьоса както старата Барбара, така и помощник – готвачката. Най-интересното бе, че се познаваха с другата българка и бяха добри приятелки. Да не повярва човек – хубави жени да не се мразят и да не си пречат.
След два дни Барбара заяви, че не може да се справя толкова добре, колкото новата готвачка. Оправихме си сметките, тя напусна а това бе сигнал за Шматарока за нови бойни действия. В продължение на месец още пет българки смениха досегашните ми работнички. Така си оформих персонал, който успешно би конкурирал всяка модна агенция. Това се разчу и местните медии пристигнаха. След няколко успешни интервюта дойде и щатската телевизия. Такава реклама ни направиха, че ако си плащахме, трябваше да платим поне милион долара. Мадамите бяха трепачи, Шматарока гордо се надуваше, а аз събирах изобилието от пари и не можех да повярвам на късмета си. Един ден все пак не издържах и му заповядах да сподели тайната на кадруването си. Той се подсмихна и смотолеви:
– Няма никаква тайна, шефе! Цялата работа е заради жегата в гащите им.
– Не те разбирам. Каква жега?
– Просто тия момичета преди това бяха елитни проститутки. Аз случайно познавах една от тях и тя сподели, че няма по-силно желание от това, да се махне от занаята и да стане обикновена почтена жена. Сводниците им ги тормозели и прибирали лъвския пай от заработеното. За тях оставали само трохи и шамари. Само, че сами не могат да се измъкнат от мрежата на сутеньорите. Ако ги пипнат, отиват на дъното на океана!
– И ти какво? Спасяваш ги един вид?
– Така излиза.
– А ако сводниците им разберат, че са дошли тук?
– Не се безспокой, шефе! Те идват от Чикаго и Ню Йорк. Твърде е далеч и не е техен периметър за действие. А и тук са под закрилата на едно наше момче, с много лоша репутация в тия среди.
– Този пък кой е?
– Ами аз съм! – смее се негодника.
– Как ти? – не проумявам аз.
– Обикновено съвпадение на имената, шефе. Казвам се точно като едно българче, от тънкия бизнес. И да разберат, че са тук, само като чуят името ми, ще си траят. В мафията за разлика от държавата, неписаните закони се зачитат.
– И сега какво? Излиза, че сервитьорките, барманката и готвачките са проститутки?!
– Шшшшт! По-тихо, де! Те са отлични във всичко, както успя да се убедиш вече.
– А това как се получи? Професия не се учи за един ден!
– Когато ти е мил живота, се учи. Не за ден, но за седмица – две успяват. Те са оправни момичета, при това българчета! Ще поработят година – две при теб, ще съберат парици и ще се върнат в родината. Там ще са честни девици и ще си уредят живота както им харесва.
– А на тяхно място кого ще назнача?
– Туй да ти е проблема, бе шефе! Момичета с жега в гащите колкото щеш! Мога целият щат да уредя с такъв персонал.
Гледам го тоя Шматарок и не вдявам. Нищо и никаква шушумига е, а успя да ми направи ресторанта елитен. Защо в България всичко се скапва, независимо колко способен си? Защо в родината се проваляме, а навън успяваме? Само от жегата в гащите ли е, или трябва да ни припари и в душата, че да станем като хората и ние? Мисля и не мога да разбера, колко голям пожар е нужно да запалим в България, та да се оправят нещата. После махвам с ръка и сядам да си пия питието. Какво ме интересува държавата, която е враг на собствения си народ! Може да ми е родина, но е далеч и почти не ме интересува. Да се спасяват тия, дето са останали да слугуват на политическите сводници там. Хайде наздраве, че жегата при мен е в стомаха!
