Loading...
ЧАСТ III
Но нещата бяха много по-лоши, отколкото той очакваше. Още в края на първия ден му се щеше да се свие в ъгъла и да заскимти като кученце. Не стига, че взеха пет бутилки ракия и му “намекнаха”, че яденето е задължение на домакина, така че той се охарчи доста, а и си носеха аудио касети. Някои от тях бяха поносими – с народна музика от Пиринския край. Повечето обаче, съдържаха есенцията на най- гнусната и просташка чалга. Разбира се, за да е пълно впечатлението, музиката бе увеличена докрай и съседите заприиждаха един след друг, за да помолят най-учтиво да се намали.
Когато Вальо съобщаваше на буйната компания за желанието на другите живущи в блока, планинците един през друг сипеха ругатни, закани и обиди, след което дружно запяваха заедно с певеца или певицата.
На всичкото отгоре, Стоил живо се интересуваше колко алкохол поглъща “бра’чед му”. Постоянно му допълваше чашата и го подканяше, в резултат на което малко след като се стъмни, Вальо стигна олюлявайки се до спалнята си и се хвърли отгоре без да се съблича. Заспа бързо. През цялата нощ в хола имаше шум, но той, за разлика от съседите си, не го чуваше .
…
Събуди се около 11 часа на другата сутрин. От коридора се чуваха приглушени удари, псувни и тежко дишане. Вальо предпазливо открехна вратата на спалнята и ахна от гледката, която се разкри пред очите му.
Единият от младежите, които бяха дошли с братовчед му и което той наричаше “Сиреньето”, беше седнал на корема на друг- Гъза, и го млатеше с юмруци в лицето. Стоил и третият, Пенята, стояха безучастно и гледаха с усмивки на лице.
-Какво става тук!? – изкрещя възмутен Вальо. Той не понасяше насилието в никоя форма – Спрете!
Сиреньето спря за миг, обърна кръвясалия си от пиене и безсъние поглед към Вальо, след което реши да продължи благородното си занимание, но Стоил го дръпна и му рече:
-Стига! Ше му стане нещо и ‘место да пиеме, ше го мъкнеме по болниците. Айде, елате и седайте.
Гъза се надигна от земята с пъшкане и се закани, че ще издебне Сиреньето друг път, и всички отново се събраха около масата.
Вальо продължаваше да бъде в състояние на афект и дишаше начесто.
-Как може!? Защо се сбихте? – попита той. Възмущението го задушаваше.
-Не знам.- отговори провлачено Гъзът – Ей, педал! Щипе ми като пием ракия. Разбил си ми устата. За к’во се сбихме, бе? – обърна се той към Сиреньето.
-Откъде да знам!? – отговори спокойно другият – Па и к’во значение има? Важното е, че те бих!
Гъза се опита да се нахвърли върху него, но Стоил и Пенята го спряха.
“Как може възрастни хора да имат такива отношения помежду си!?- помисли си Вальо и си наля ракия. Имаше нужда от питие.- Та те са истински зверове!”.
Запоят продължи цял ден, като отвреме навреме някой от компанията заспиваше кратък, неспокоен сън, след което се събуждаше, хващаше първата изпречила му се чаша и т.н. Вальо подхвърли идеята да се поразходят из града, но получи само подигравки. Като усетиха, че е по-мекушав от тях, гостите му го взеха на подбив. Тъй като на много места из апартамента имаше общи снимки на Вальо и Огнян, Гъзът подхвърли подигравателно:
-К’ъв е тоа, къде само се гушите с него? Да не си педалче, а?
-Не – отговори Вальо. Беше много засегнат, но не го показа- Това ми е… най-добрият приятел – запъна се той.
-Е, викни го да дойде. Да пиеме по едно пиенье!- обади се заспиващият Стоил.
-Не е в града.
-А гадже имаш ли?- оживи се Пенята, който минаваше за сваляч – Викни нея и й кажи да доведе некоя приятелка. Мо’е да ми излезне късмета – той се разсмя налудничаво, а другите гости последваха примера му.
-И тя е извън Варна- отговори притеснения Вальо.
Темата на разговора се промени тъкмо навреме. Заговориха за хотели, за чужденци, за сняг. Всички се надяваха снегът да падне по-рано, за да започне колкото се може по-скоро сезонът.
-И аз нямам търпение!- намеси се с ентусиазъм Вальо- Обожавам да карам ски.
-Какво!?- изграчи пиянски Пенята- Къде караш ски бе, морско чедо? По плажа ли?
Пиянски смях отново заглуши увеличената докрай чалга и пиринчаните започнаха да имитират скиорски движения. Вальо пак се почувства наранен, но запази самообладание:
-Мога да карам! Ще ви покажа екипа си!- отсече той гордо и отвори един гардероб, в който имаше прекрасна ски екипировка от много престижна марка. Беше почти нова, но си личеше, че е използвана – При всяка възможност ходя на някоя писта за уикенда. Обожавам ските. Баща ми ме научи да карам още когато бях седемгодишен.
Вальо звучеше много убедителен и гостите млъкнаха.
Тази вечер героите бяха уморени и решиха да си легнат по-рано.
-Утре ше станеме в ранни зори и ше покажеме чудеса от храброст!- извика възбудено Стоил на братовчед си преди да заспи- Комшиите ти ше ни помнат до Второто пришествие!
На Вальо му причерня пред очите (макар, че в стаята бе тъмно, той усети как мракът се сгъстява).
-Стоиле, искам да те попитам нещо.- започна той решително, но гласът му бързо омекна- Може да ме помислиш за луд, но аз не си спомням кога сме говорили с теб за това гостуване. Ще ми припомниш ли?
-Как не помниш бе бра’чед!? Преди две седмици ти се обадих една вечер.- Стоил се опитваше да си спомни подробности и помълча в мрака – Ти май се беше накъркал. Моташе приказките. Каза ми, че нема проблеми и много ше се радваш да дойдем.- той побърза да добави – Ако нещо не е как требва, още сега си фащаме чукалата.
-Не, не, няма нищо!- смотолеви Вальо- Изглежда наистина съм си бил пийнал. Лека нощ!
СЛЕДВА
