Легенда за скиора

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Легенда за скиораЧАСТ  III 

 

             

Но нещата бяха много по-лоши, отколкото той очакваше. Още в края на първия ден му се щеше да се свие в ъгъла и да заскимти като кученце. Не стига, че взеха пет бутилки ракия и му “намекнаха”, че яденето е задължение на домакина, така че той се охарчи доста, а и си носеха аудио касети. Някои от тях бяха поносими – с народна музика от Пиринския край. Повечето обаче, съдържаха есенцията на най- гнусната и просташка чалга. Разбира се, за да е пълно впечатлението, музиката бе увеличена докрай и съседите заприиждаха един след друг, за да помолят най-учтиво да се намали.

             Когато Вальо съобщаваше на буйната компания за желанието на другите живущи в блока, планинците един през друг сипеха ругатни, закани и обиди, след което дружно запяваха заедно с певеца или певицата.

             На всичкото отгоре, Стоил живо се интересуваше колко алкохол поглъща “бра’чед му”. Постоянно му допълваше чашата и го подканяше, в резултат на което малко след като се стъмни, Вальо стигна олюлявайки се до спалнята си и се хвърли отгоре без да се съблича. Заспа бързо. През цялата нощ в хола имаше шум, но той, за разлика от съседите си, не го чуваше .

 

 

             Събуди се около 11 часа на другата сутрин. От коридора се чуваха приглушени удари, псувни и тежко дишане. Вальо предпазливо открехна вратата на спалнята и ахна от гледката, която се разкри пред очите му.

             Единият от младежите, които бяха дошли с братовчед му и което той наричаше “Сиреньето”, беше седнал на корема на друг- Гъза, и го млатеше с юмруци в лицето. Стоил и третият, Пенята, стояха безучастно и гледаха с усмивки на лице.

              -Какво става тук!? – изкрещя възмутен Вальо. Той не понасяше насилието в никоя форма – Спрете!

             Сиреньето спря за миг, обърна кръвясалия си от пиене и безсъние поглед към Вальо, след което реши да продължи благородното си занимание, но Стоил го дръпна и му рече:

             -Стига! Ше му стане нещо и ‘место да пиеме, ше го мъкнеме по болниците. Айде, елате и седайте.

             Гъза се надигна от земята с пъшкане и се закани, че ще издебне Сиреньето друг път, и всички отново се събраха около масата.

             Вальо продължаваше да бъде в състояние на афект и дишаше начесто.

             -Как може!? Защо се сбихте? – попита той. Възмущението го задушаваше.

             -Не знам.- отговори провлачено Гъзът – Ей, педал! Щипе ми като пием ракия. Разбил си ми устата. За к’во се сбихме, бе? – обърна се той към Сиреньето.

             -Откъде да знам!? – отговори спокойно другият – Па и к’во значение има? Важното е, че те бих!

             Гъза се опита да се нахвърли върху него, но Стоил и Пенята го спряха.

             “Как може възрастни хора да имат такива отношения помежду си!?- помисли си Вальо и си наля ракия. Имаше нужда от питие.- Та те са истински зверове!”.

             Запоят продължи цял ден, като отвреме навреме някой от компанията заспиваше кратък, неспокоен сън, след което се събуждаше, хващаше първата изпречила му се чаша и т.н. Вальо подхвърли идеята да се поразходят из града, но получи само подигравки. Като усетиха, че е по-мекушав от тях, гостите му го взеха на подбив. Тъй като на много места из апартамента имаше общи снимки на Вальо и Огнян, Гъзът подхвърли подигравателно:

             -К’ъв е тоа, къде само се гушите с него? Да не си педалче, а?

             -Не – отговори Вальо. Беше много засегнат, но не го показа- Това ми е… най-добрият приятел – запъна се той.

             -Е, викни го да дойде. Да пиеме по едно пиенье!- обади се заспиващият Стоил.

             -Не е в града.

             -А гадже имаш ли?- оживи се Пенята, който минаваше за сваляч – Викни нея и й кажи да доведе некоя приятелка. Мо’е да ми излезне късмета – той се разсмя налудничаво, а другите гости последваха примера му.

             -И тя е извън Варна- отговори притеснения Вальо.

             Темата на разговора се промени тъкмо навреме. Заговориха за хотели, за чужденци, за сняг. Всички се надяваха снегът да падне по-рано, за да започне колкото се може по-скоро сезонът.

             -И аз нямам търпение!- намеси се с ентусиазъм Вальо- Обожавам да карам ски.

             -Какво!?- изграчи пиянски Пенята- Къде караш ски бе, морско чедо? По плажа ли?

             Пиянски смях отново заглуши увеличената докрай чалга и пиринчаните започнаха да имитират скиорски движения. Вальо пак се почувства наранен, но запази самообладание:

             -Мога да карам! Ще ви покажа екипа си!- отсече той гордо и отвори един гардероб, в който имаше прекрасна ски екипировка от много престижна марка. Беше почти нова, но си личеше, че е използвана – При всяка възможност ходя на някоя писта за уикенда. Обожавам ските. Баща ми ме научи да карам още когато бях седемгодишен.

             Вальо звучеше много убедителен и гостите млъкнаха.

             Тази вечер героите бяха уморени и решиха да си легнат по-рано.

             -Утре ше станеме в ранни зори и ше покажеме чудеса от храброст!- извика възбудено Стоил на братовчед си преди да заспи- Комшиите ти ше ни помнат до Второто пришествие!

             На Вальо му причерня пред очите (макар, че в стаята бе тъмно, той усети как мракът се сгъстява).

             -Стоиле, искам да те попитам нещо.- започна той решително, но гласът му бързо омекна- Може да ме помислиш за луд, но аз не си спомням кога сме говорили с теб за това гостуване. Ще ми припомниш ли?

             -Как не помниш бе бра’чед!? Преди две седмици ти се обадих една вечер.- Стоил се опитваше да си спомни подробности и помълча в мрака – Ти май се беше накъркал. Моташе приказките. Каза ми, че нема проблеми и много ше се радваш да дойдем.- той побърза да добави – Ако нещо не е как требва, още сега си фащаме чукалата.

             -Не, не, няма нищо!- смотолеви Вальо- Изглежда наистина съм си бил пийнал. Лека нощ!

 

 

СЛЕДВА

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.