Loading...
1.
Последната битка на хората срещу машините приближаваше своя край. Малкото останали машини се бранеха яростно. Загубите сред хората растяха все повече, но нови тълпи войни прииждаха яростно връхлитаха. Опитваха се да достигнат машините на малко разстояние, където оръжия им пробиваха броните на роботите да ги унищожат.
Последният боец-робот отчаяно стреляше, но не отстъпваше. Бранеше Генератора, който захранваше системите му и на мощностите, владени от машините. Когато и той бе разрушен, настъпи въодушевление и битката утихна. Сред многобройните човешки жертви почнаха да се промъкват лекари и да им оказват помощ. Сред ранените беше младия боец нула-единица Ран. Той лежеше неподвижно, но беше в съзнание.
Виждаше как към него се приближи старши-наставник и насочи към бузата му малък лазер. Боеца изкрещя от болка. Знаеше, че това е тест, дали има нормален био-обмен. Лазерът изгори бузата и остави незаличимо петно. Този белег щеше да му стане като пропуск за болницата и лечението. Също така и за в бъдеще, че е ветеран.
Сега всички ранени подлежаха на проверка, преди да им бъде оказана помощ. Сред хората имаше заразени, които нямат присъщите на биологичните организми реакции. Тяхната кожа оставаше гладка и свежа при въздействието на лазера. Почти всички заразени бяха мигновено умъртвявани. Особено сред нула-единиците, които бяха пушечното месо на войската. Заразените имаха непроменлив био-обмен при облъчване с лазерна или друг тип радиация. Те бяха почти безсмъртни. Не го разбираха, защото мозъкът също като телата работеха с неестествено нисък капацитет. Това позволяваше тяхното предварително програмиране и внедряване на заразените сред други хората. В по-късен етап заразените бяха ползвани за дезинформация и разстройване на организираните групи от хора. Но във време на войната хората дори съзнателно ги допускаха във войската и ги ползваха като нула-единици, заедно с бедните младежи. Императорът, повел на бунт хората срещу машините не различаваше особено бедните и заразените.
Ран наблюдаваше как извършват проверки над множеството ранени в битката бойци и оставаше сравнително равнодушен, когато се извършваше „прочистване”. Когато доближиха лазера да лицето на падналия до него ранен, стар познат и доверен приятел, Ран леко се надигна. Щом червената точка попадна на бузата на ранения му приятел, изведнъж кожата по лицето му дори се изглади и придоби младежко излъчване. Нула-единиците веднага насочиха оръжието си към него. Ран се възпротиви, макар само със стон. Старши-наставникът забеляза реакцията на Ран и издаде заповед, ранения да бъде изпратен незабавно в болница, където ще се установи, ако е заразен.
2.
Докторът погледна картона на Ран, увери се че пациента е добре и напусна стаята. Ран се обърна и видя своя приятел на леглото до него. Бяха само двамата в стаята. Отпусна се и отново се унесе. Беше все още в полусън. Изведнъж приятелчето му скочи от леглото и грубо натисна раната. Ран изпадна в шок от болката. Обърна се и видя ехидното лице на своя приятел. Опита се да се отдръпне, откъсвайки от себе си болничните системи и кабели. Тогава за свой ужас разбра, че това ще бъде игра на котка и мишка. Някогашният му другар се нахвърли върху него и започна да го измъчва. В него нямаше и следа от нараняване. Беше напълно здрав. Беше излъгал системата и се беше озовал сега в една стая с Ран. Ран осъзна случилото едва, сега, когато оказа безпомощен пред един заразен. Паднал на пода на стаята и жестоко малтретиран Ран почна да губи съзнание и надеждата си за живот. В миг изпита така непоносима болка, че със всичката си енергия отблъсна нападателя си и понечи към вратата. Стигна я, защото никой не го гонеше. Намираха се в строго охранявана болница, където всички врати бяха заключени. Ран дръпна вратата, просто механично, със съзнанието, че едва ли ще се отвори. Вратата едва не се изскубна от пантите. Беше оставена отворена. Някаква невероятна случайност. Ран побягна по коридора, впрягайки всяка своя сила. Един непознат страх го дърпаше напред и го караше да търси спасение. Толкова мощен биологичен инстинкт, който можеше да накара да извърши чудеса, дори човек в почти смъртно състояние. Ран тичаше и търсеше помощ. Но пред него имаше само затворени и заключени врати. Попадна в лабиринт от коридори, без да вижда никой в тях. Избра случайна посока и тръгна. Изпитваше немощ и започна едва да върви напред. Чу глас зад една врата и се облегна на нея. Вратата се отвори и Ран се свлече. От вътре излезе лекар, който видя Ран. Не дочака каквото и да е обяснение от Ран. Просто се стрелна напред.
3.
В същност той не беше заразен. Това беше жаргонно наречие. Той беше просто изпълнител. Изпълняваше програма. Създадена от човек и разпространявана, чрез хора. Без тяхното знание и желание. Програмата го подтикваше да прави всичко нужно за нея. Да бъде „никой” да е незабележим, да живее и да подражава на другите за да спечели тяхното одобрение. Когато програмата беше застрашена, той, нейния изпълнител ставаше агресивен, жесток, после миловиден и лицемерен. Всичко, което е нужно на програмата за оцеляването и разпространението й.
Когато видя как Ран напуска стаята, програмата набеляза новата си цел. Изпълнителят излезе от стаята и тръгна по коридора. Не преследваше Ран. Вървеше напред и търсеше нов приемник за програмата. Тя беше гъвкава. Можеше да съществува в човек, машина или биологичен вид, по-ниско ниво на разум. Изпълнителя видя машина, оставена в едно помещение. Отиде при нея, обладан от необикновена разрушителна сила. Разкъса. плътта на лакътя си и извади чип от там. Постави го във входното устройство на машината. Включи я, за да се убеди, че записа е направен. Изпита облекчение, след всичко това и се отпусна. Обърна се и тръгна към стаята си. Имаше нужда от почивка. Започна да се движи все по-бавно. Изпиташе трудности със всяка изминала секунда. Пареща болка обля тялото му тяло. Това не беше болест и подлежеше на лечение. Беше началото на процес. Афла-генерация; връщане към първоначалното биологично състояние на организма. Изпълнителите винаги изглеждаха млади, защото деленето на клетките бе изкуствено забавено и биологичното време и астрономическото не съответстваха. Когато програмата престанеше да действа, започваше ужасен процес на изравняване.
Изпълнителят знаеше за алфа-генерацията и в същото време все още беше подвластен на затихващото действие на програмата. Влезна в стаята си, но предпоставката за болезненото настояще, като че само го хвърли напред. Някаква свръхсила го насочи към прозореца и макар и нечуплив, този прозорец се оказа вяла преграда пред изпълнителя. Премина през него полетя от високите етажи на болницата. Света пред него сега представляваше бързо приближаващата се земна повърхност, единствената преграда пред която бяха високоволтови жици. Кошмарът с тях бе кратък. По-продължителен се оказа под въздействието на затихващата програмата. Тя все още не позволяваше на своят изпълнител покой. В безпомощното си състояние за него остана надеждата, някой от преминаващите военни патрули бързо да реши съдбата му.
