НЯМА ОБИЧ В ДО МАЖОР

Зазида ме във песен. Триста пъти.

Оваля ме във нотите до страшна гнилост.

Съзирам плам в очите и дъха ти.

Изсвирваш ме без страх и милост.

Пианото заключва ме в зандани –

изкопчва ми сърцето до клавиши.

Израждаш ме в мелодии, оттук-оттам събрани.

Подгизват във съзвучия дервиши.

Изгуби ме в цигулка. Кръв-червена.

Лъкът ми удря сто камшици.

Гайда дайте. Прясно размразена.

Оркестрите се сменят със карфици.

Контрабасите ги колят принудително.

Арфите оплакаха орфееви любови.

Няма обич в до мажор измислена.

Късам струните. Вземи си нови.

26.08.2010